Истината за Омерта – свещеният кодекс на мафията, който крие престъпленията им поколения наред

За безброй мафиоти от Ндрангета и Камора доктрината, по което живеят и умират, е просто и се съдържа в една-единствена дума, omertà: „Който се плаква пред закона срещу ближния си, е или глупак, или страхливец. Който не може да се грижи за себе си без полицейска защита, е и двете.“

Този кодекс на мълчание към правоприлагащите органи формира основата на престъпната етика сред организираните престъпни кланове в Южна Италия и техните разклонения. Съгласно този железен етос е строго забранено да се разкриват каквито и да е подробности от престъпния подземен свят на държавата, дори ако това означава човек да влезе в затвора или дори да бъде екзекутиран.

Въпреки иконичната си сакралност, историята на омерта съдържа безброй случаи за нейното нарушаване, както и за нейното спазване. Ето как една древна практика се превърна в една от най-скандалните характеристики на съвременната организирана престъпност.

Калабрия, родното място на Ндрагета

Сенчестият произход на Омерта

Точно кога и къде е възникнало правилото се губи в мътните, потайни дълбини на историята на мафията. Възможно е да произлиза като форма на съпротива срещу испанските крале, които управляват Южна Италия в продължение на повече от два века.

По-вероятно обаче е, че е прието като естествена последица от създаването на ранните престъпни общества. В началото на 19 век Кралството на двете Сицилии се разпада и в последвалия хаос банди разбойници започват да функционират като частни армии за тези, които могат да им плащат.

Така се ражда мафията – в зората на една култура, която всъщност им отдава почит.

След като Северна и Южна Италия се сливат в едно кралство през 1860-те, възродената държава изгражда нова съдебна система и полицейски сили. Когато тези институции са разширени на юг, организираните кланове се оказват изправени пред нови мощни съперници.

В отговор, uomini d’onore, или „мъже на честта“, възприемат един прост и брутален принцип: никога при никакви обстоятелства не говорете с властите за престъпни дейности от какъвто и да е вид или извършени от когото и да било, дори от смъртни врагове. Наказанието за нарушаване на това правило е смърт.

Кампания, родното място на Камора

Как омерта идва в Съединените щати

Въпреки обединението на Кралство Италия южните провинции все още са отчайващо бедни и мнозина избрат да емигрират в търсене на просперитет. Но заедно с многото мирни, спазващи закона хора, които отпътуват за чужбина, заминават и „мъжете на честта“.

В много северноамерикански градове италианските имигранти са приети с неохота и мнозина от тях смятат, че не могат да разчитат на местната полиция или администрация да ги представлява или защитава.

Бедните квартали, където повечето от тях живеят, се оказват плодородна почва за процъфтяване на нови мафиотски кланове. А общностите, от които са възникнали, са си сътрудничили с кодекса на омерта, често като повод за гордост.

В продължение на близо 100 години американската мафия е затворена книга за полицията, която никога не успява да принуди или убеди мафиотите да им разкажат за тайните си семейства. Всичко това обаче се променя през 1963 г.

Вито Дженовезе

Историческото предателство на Джо Валачи на семейството Дженовезе

Мафиот почти от детството си, Джоузеф Валачи в крайна сметка става доверен войник на мафиотския бос Вито Дженовезе. Но през 1959 г. той и Дженовезе са осъдени за трафик на наркотици, все по-лукративен бизнес за мафията.

Докато е в затвора през 1962 г., Валачи убива човек, за когото смята, че е бил убиец, изпратен от Дженовезе. За да избегне смъртното наказание, той прави това, което дотогава е немислимо за един член на мафията – той се съгласява да свидетелства.

В поредица от телевизионни изяви Валачи запознава американската общественост с тайни, известни до този момент само на мафията и италиано-американската общност. Той разкрива, че организацията, към която е принадлежал, се е наричала Коза Ностра (от италиански език – „наше нещо“).

Валачи казва на комисията на Сената, че фамилиите имат паравоенна структура, че имат влияние на всяко ниво на обществото и че кървава клетва за мълчание обвързва всеки напълно иницииран в редиците им. Тази клетва се нарича омерта, казва той, „и в момента я нарушавам.“

Свидетелствата на Джоузеф Валачи даават началото на нова ера в усилията на Америка срещу мафията. С това първо нарушаване на обета, все повече и повече мафиоти ще се разприказват през следващите години, помагайки на федералните служители на правоприлагащите органи стабилно да обградят престъпните семейства.

Сицилия

Нарушаване на кодекса на мълчанието в Италия

Отвъд океана обаче италианските престъпни фамилии запазват мълчание. Сицилианската мафия, калабрийската Ндрангета и кампанската Камора държат много повече власт в съответните си територии от американците. И изглежда, че могат да убиват и изнудват безразборно и безнаказано, докато италианските политици и полиция стоят настрана.

Въпреки това, не всички държавни служители са съучастници и не всички италиански гангстери са толкова отдадени на omertà.

Съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино не са имали за главна цел да свалят организираната престъпност. Въпреки това, в хода на работата си, те осъзнават истинската сила, богатство и изключително насилие и жестокост на сицилианската мафия и в последвалия дълги години кръстоносен поход те успяват да изпратят стотици мафиоти зад решетките.

Но най-големият им пробив идва, когато Томазо Бускета, високопоставен мафиот, се съгласява да свидетелства, след като една особено жестока фамилия започва да се насочва към семейството му, „систематично унищожавайки ги“. През 1982 г. мафията убива двама от синовете му, брат му, зет му, четирима от племенниците му и много приятели и съюзници. Той нарушава омерта на следващата година.

В безпрецедентните си показания Бускета разкрива множество тайни на мафията на Фалконе, Борселино и други прокурори. Те знаеха за рисковете – Бускета ги предупрждава, че „Първо ще се опитат да ме убият, след това ще бъде ваш ред. Ще продължат да опитват, докато не успеят.“

И действително и двамата са убити при отделни бомбардировки през 1992 г.

Но щетите за мафията са нанесени и от двете страни на Атлантика – показанията на Бускета са тежък удар върху сицилианските семейства. В Съединените щати показанията на съдружника на семейство Лукезе Хенри Хил довеждат до десетки присъди.

Последният пирон в ковчега за омерта, поне що се отнася до властите и обществеността, идва през 1991 г. През ноември шефът на семейство Гамбино Салваторе „Бикът Сами“ Гравано, дясната ръка на Джон „Тефлоновия дон“ Готи, се съгласява да предостави доказателства на държавата.

Информацията, която той дава на федералните следователи, слага окончателен край на последната ера на обществена знаменитост на мафията и показва, че omertà е закон за мафиотите, докто им е удобно.