Инконтиненция при смях: Какво е и защо не е смешно

„Толкова се смях, че се напишках!“ не е изречение, което ще изненада особено повечето от нас. Стресовата уринарна инконтиненция (СУИ или enuresis risoria) – временна загуба на контрол върху пикочния мехур, свързана с действия като скачане, кашляне или смях – е проблем, който засяга хиляди хора, включително след раждане или при увеличена простата. Но какво би станало, ако при всеки пристъп на кикот пикочният ви мехур се изпразваше напълно? Време е да хвърлим малко светлина върху инконтиненцията при смях.

Какво представлява?

Наименованието внушава, че това състояние е по-забавно, отколкото е в действителност. Но става дума за неволно уриниране, предизвикано от смях, но не и от другите често срещани причини за стресова инконтиненция.

Състоянието най-често засяга деца и тийнейджъри на възраст между 7 и 14 години и е по-често срещано при момичетата, отколкото при момчетата. Въпреки че повечето го надживяват, в някои случаи то е възможно да продължи и в зряла възраст.

Тежестта на състоянието може да варира, като при някои се наблюдава пълно изпразване на пикочния мехур, но в други случаи функцията на пикочния мехур е нормална.

Истинската инконтиненция при смях се среща доста рядко и учените не са наясно какво я причинява. Тя може да бъде и трудна за разграничаване от други причини за непредвидено подмокряне при децата или да бъде диагностицирана погрешно, когато всъщност има друг основен проблем.

„Тя е слабо описана и разбрана“, пишат авторите на неотдавнашен метаанализ на темата.

Една от теориите предполага, че тя се причинява от внезапна загуба на мускулен тонус на мускулите на тазовото дъно, подобно на катаплексията, която се среща често при хора с нарушение на съня – нарколепсия. Според други хипотези мускулите на тазовото дъно са дисфункционални при тези лица или че мускулите на уретрата се отпускат непредвидено, което води до изпразване на пикочния мехур.

Прегледът в крайна сметка стига до заключението, че „допълнителните изследвания са оправдани“, ако искаме да разберем по-добре това състояние и да разработим лечение за него. Какви лечения обаче са налични в момента?

Инконтиненцията може да бъде много притеснителна и срамна за децата, така че е много важно да ги успокоите, че състоянието не е по тяхна вина и че като цяло ще отшуми с времето.

Въпреки това има някои лечения, за които е установено, че са ефективни в някои случаи.

В един от прегледаните доклади подробно е описан опитът на канадски медицински екип, лекувал 14-годишно момче. Те са успели да изключат всякакви други по-зловещи заболявания, така че са били сигурни, че става дума за истински случай на инконтиненция при смях.

След като упражненията на Кегел и ходенето до тоалетна по график се оказали неефективни, лекарите опитали курс с метилфенидат два пъти дневно в учебните дни. По-известен с търговското наименование риталин и използван като средство за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, метилфенидатът е установен в неотдавнашно проучване като ефективно лечение с минимални странични ефекти. Учените не са напълно сигурни защо действа, но се предполага, че може да помага на уретрата да остане затворена при натиск.

В случая на момчето лечението му е подействало добре и 9 месеца по-късно то е могло да спре приема на лекарствата без допълнителни проблеми.

Тема табу

Ние, хората, сме малко стеснителни и непохватни, когато става въпрос за обсъждане на проблемите, свързани с ходенето до тоалетна. След като детето успешно е свикнало да ползва гърнето, повечето хора са склонни да мислят, че проблемното пишкане е останало в миналото – но понякога това просто не е така.

По-доброто разбиране на състояния като това може да помогне за премахване на част от стигмата и срама, които могат да бъдат свързани с тях, и може само да доведе до по-добри перспективи за пациентите в бъдеще.