HMS Dolphin – любовната лодка на британската флота
Корабоплаването е изкуство, което е помогнало на хората да обиколят света, да открият нови местности и да създадат специални търговски маршрути. С това се прокарва политика, с нея се създават колонии и най-важното е, че почти всеки авантюрист иска да открие нови земи и да опознае нови култури. Поне това е надеждата на повечето моряци, а още по-добрата новина е, че всеки човек може да се запише във флота. В средата на XVIII век ще открием, че има няколко големи страни, които са морските вълци на седемте морета, но едва ли някой е подозирал какво точно ще се случи на борда на HMS Dolphin.
Това е кораб, който влиза за първи път в употреба по време на 7-годишната война и започва да оперира в Европа. През май 1756 г. Англия обявява вона на Франция и HMS Dolphin влиза в конфликта, проявявайки се на бойното поле в Менорка – остров близо до Испания.
След успешната война, британците започват да чертаят нови търговски маршрути, облагородяват новите си територии и след това започват да влияят на други територии. Тихият океан е отворен за всякакви възможности и дава сериозни награди на онези, дръзнали да пътуват по-далече, за да донесе нови стоки. Така се появява и Източно-индийската компания. Британското адмиралство получава доста пари и скоро пускат нови кораби за изследване на правилната територия.
През 1765 г. корабът достига до Фолкландските острови и ги обявява за британски, а след това идва ред на остров Токелау, Никунаи, Гилбърт и други. HMS Dolphin успява да открие и Таити и така нареченото Малко Таити. След като акостират в залива Матавай, който официално е посещаван от испанците през 1595 г. Единствената причина да е британски е, че испанците така и не са го обявили на картата за техен. Само година по-късно ще дойде нов френски навигатор – Луи Антоан де Боужанвие и ще обяви Хитиа – от другата страна на Таити – за френски в името на краля на Франция. Оказва се, че през XVIII век има много грешки и един остров променя своята собственост по няколко пъти, често се стига до войни, но по-важното е, че тази история има различен край.
Фокусът тук е към HMS Dolphin и фактът, че не всеки остров е бил гостоприемен, когато става въпрос за превземане. Британците се срещат с местните жители от Малко Таити, пристигнали на голямо кану и в определен момент започват да хвърлят камъни по кораба. Моряците зареждат едно оръдие и стрелят, разцепвайки примитивната лодка на две. След няколко опити за сближаване, моряците стъпили на сушата и започнали да опознават новата култура. За най-голяма изненада се оказало, че местните жени били готови на всичко – най-често секс – в замяна на желязо.
Имайки предвид краткия престой и много по дългото време на екипажа на HMS Dolphin, скоро всеки моряк започнал да търси всякаква посуда, която да предостави за малко повече тропическа любов. Единственият проблем е, че всеки кораб има определена структурна цялост, а когато повечето моряци жертвали дори собствените си саби, за да получат още една сериозна страст, започнали да вадят пироните на кораба. Не е ясно колко точно пирона са извадени, но фактите са следните, корабът успява да отплава и историята разказва, че това ще е последното му плаване.
Британците записват, че през 1776 г. корабът е пенсиониран и унищожен през следващата. Единственият проблем е, че има твърде малко кораби, които по-късно се вадят от служба – най-често се продават на цивилни компании. Една от легендите твърди, че с ваденето на пирони се е стигнало до сериозни нарушения на в дървената обвивка, които водят до неговото опасно поведение във водата. Изводът от моралната история е, че любовта винаги печели срещу войната и агресията, просто трябва да се иска повече желязо или друг артефакт на поробителя. Все пак е ясно, че HMS Dolphin се смята за любовната лодка на Негово Величество, просто той не е подозирал какво се случва в Таити.
