Да откраднеш от коледните подаръци на децата – историята на един митнически брокер

Но на 8 декември началникът на пощата в Ню Йорк Едуард Морган получава обаждане от един умен митнически брокер, който е разработил внимателно система за приемане, проверка и отговор на коледните желания на децата. По една или друга причина – може би заради натовареното ежедневие на началника в разгара на празничния сезон – Морган бързо изпълнява молбата на човека и така вече Ню Йорк си има Дядо Коледа, както вестниците радостно съобщават. Оказва се обаче, че градът получава повече, отколкото си мисли.

Митническият Дядо Коледа е Джон Дювал Глюк-младши – ерген без деца, който смята, че има уникалните умения ефективно да управлява писмата до добрия старец.

Идеята на Глюк е да направи Асоциацията на Дядо Коледа, в която нюйоркчани от всяка социална прослойка могат да вземат писмо – или 100, ако искат – и лично да се уверят, че детето го е получило. Донорите се грижат за всичко, а Асоциацията просто помага двете страни да се свържат. От офиса в задната част на ресторант в Манхатън, Глюк казва пред репортери, че този подход гарантира, че щедростта на града „се раздава правилно и успешно, вместо самодоволно“.

Донори от всички сфери на живота – от бедни родители, които едвам си позволяват да платят подаръците на собствените си деца, до бизнес магнати и дори бизнесменът Уилям Х Вандербилт (който отпуска 10 долара, за да помогне на групата) – допринасят за усилията. Доброволци от елитните общества в града предлагат времето си, за да помогнат да се отворят, сортират и да се отговори на хилядите писма, изпратени от децата на Ню Йорк. Типичното послание през първата година гласи:

Скъпи Дядо Коледа,

Аз съм малко момиченце на 11 години. Имам малък брат и три малки сестри. Татко ми е болен от ревматизъм и не може да работи. Затова, скъпи Дядо Коледа, ти пиша това писмо – надявам се, че няма да ни забравиш на празника.

Ефективният, бизнес-ориентиран подход на Асоциацията на Дядо Коледа й помага да отговори на исканията на 28 000 деца през първата година и спечели отличия от пресата. Годината, в която стартира Асоциацията, е същата година, в която започват да се организират обществени тържества с коледна елха и десетки градове следват примера на Ню Йорк. След успеха Асоциацията скоро се превръща в институция.

Работата продължава още 15 години и всяка година амбициите на Глюк растат. Той стартира клонове на Асоциацията в други градове; кара знаменитости като Джон Баримор и Мери Пикфорд да помогнат за популяризирането на каузата; и дори обявява планове да построи за голяма сграда на Дядо Коледа средата на Манхатън.

Но тъй като броят на отговорените писма се увеличава, увеличават се исканията на Глюк за средства. Първо иска няколко долара, за да се покрие цената на всички нужни марки от два цента. След това иска стотици долари, за да плати за подаръците. След това стотици хиляди долари за финансиране строителството на сградата на Дядо Коледа…

Тъй като Асоциацията става все по-голяма част от празниците, малко хора си задават въпроса къде точно отиват всички тези средства.

Малко хора обаче не означава всички. Бърд С. Колър, комисар по обществените въпроси на Ню Йорк, си поставя за задача да прочисти всички нерегламентирани благотворителни организации в града. Той стартира разследвания върху десетки благотворителни организации и до 1927 г. вече е хвърлил Глук.

Колър иска от Глюк да му предостави счетоводните книги на Асоциацията на Дядо Коледа. Джон се съпротивлява, но в крайна сметка е принуден да се подчини на одиторите. Които откриват десетки хиляди долари в неизвестност, огромно количество съмнителни практики за набиране на средства и никакъв надзор над Глюк или как борави с фондовете на Асоциацията.

Въпреки че липсата на документация затруднява съдебния процес срещу него, Колер намира достатъчно доказателства, за да убеди пощенския инспектор, че на Глюк вече не може да се поверяват желанията на децата. Обратно на типичния за коледните филми хепи енд, пощальоните отиват в офиса на Асоциацията на Дядо Коледа и премахват пощата на Дядо Коледа, като така лишават Глюк от неговите ценени писма.

Въпреки че човекът скоро ще се укрие в Маями, усилията и действията му продължават да живеят и до днес – с резултатът, който дават. Писмата на Дядо Коледа не се изхвърлят, а за тях отговаря Американската пощенска служба, като част от програмата „Операция Дядо Коледа“. Операцията следва подобна схема, като на Глюк, при която хората могат да поискат писма и лично да им отговорят с подаръци. Но сега усилията се поемат от цял ​​комитет от пощенски служители, а не от един митнически брокер.