Човекът, който прекара 40 минути, носен от буреносен облак

Без значение кой какво ви казва, в действителност не можете да ходите по облаци. Ако се опитате, ще паднете направо през тях, ще се измокрите и ще умрете.

Освен ако не падате през купесто-дъждовни облаци.

Облаците Cumulonimbus са лошите в света на облаците. Те са единствените, за които е известно, че произвеждат гръмотевици, мълнии и градушки – и със сигурност, погледнати отстрани, изглеждат страшно. Докато повечето облаци не достигат дори до 2 000 метра, тези могат да се издигнат до 20 000 метра, което прави формата им на наковалня още по-внушаваща.

Подполковник Уилям Ранкин е един от само двамата души, които някога са попадали в гръмотевичен облак и са останали живи, за да си разкажат историята. А тя е забележителен, но ужасяващ пример за това какво се случва, ако се заклещите в купесто-дъждовен облак.

F-8 Crusader

На 26 юли 1959 г. подполковник Уилям Ранкин и колегата му Хърбърт Нолан летят с изтребителите си F-8 Crusader към Южна Каролина. Те знаят, че пред тях има внушителни буреносни облаци, и затова вземат предпазната мярка да се издигнат над тях на около 14 300 метра.

Докато са над бурята обаче, двигателят на Ранкин внезапно получава необяснима повреда и спира!

Без костюм под налягане, Ранкин не е много ентусиазиран да се катапултира при температури от -50°C и въздух с толкова малко кислород, че дишането е почти невъзможно… но в 18:00 ч. осъзнава, че няма друг избор. Той дръпнал дръжката за катапултиране на 14 300 метра (губейки ръкавицата си в този момент) и се приготвя за ужасните условия на тази височина.

Незабавно от очите и ушите му започнала да тече кръв, заради мигновената декомпресия на кокпита, и коремът му започва да се подува. Голата му ръка започва да измръзва при ниските температури, което само допълва списъка с животозастрашаващи проблеми.

Ранкин започва да навлиза в купесто-дъждовен облак само с малка бутилка кислород и парашут, който не е точно предназначен за гръмотевична буря. Той все още не го е разтворил, тъй като проявява достатъчно присъствие на духа, за да си даде сметка, че това би било смъртна присъда. Той задейства барометър, който автоматично ще пусне парашута, когато височината му достигне около 3000 метра, и се надява, че ще излезе от гръмотевичната буря, преди да се задуши или да измръзне.

Ранкин останал в облака цяла вечност, подхвърлян от бушуващите въздушни течения, които формират екстремното време. Учените знаят много малко за вътрешното устройство на тези буреносни облаци, но издигащият се горещ въздух е повече от достатъчно силен, за да го разнася във въздуха, докато градушката и мълниите заплашват да сложат край на пътешествието му.

Скоро парашутът се разгръща, което кара Ранкин да реши, че е на 3 километра във въздуха – но той не е дори близо. Различното налягане в облака е причината барометъра му да се задейства и сега пилотът се издигаше директно нагоре, тъй като парашутът му вече улавяше възходящия поток. Многократно тези потоци го вдигат и сваля, отново и отново, докато междувременно трябва да избягва парчета лед и да задържа дъха си, когато въздухът се насища с вода дотолкова, че има съвсем реална вероятност да се удави.

За щастие бурята в крайна сметка го освобождава и той се понася надолу към земята, където се сблъсква с едно дърво и си удря главата в ствола му, докато пада между клоните. Все пак в съзнание, той проверява часовника си и вижда, че часът е 18:40 – което означава, че е бил в облака около 40 минути. Ранкин успява да потърси помощ наблизо и отива в болница заради измръзване, травми от декомпресията и други леки наранявания, но оцелява сравнително невредим.

* * *

Почти 50 години по-късно Ранкин умира през 2009 г. на 88-годишна възраст, след като се връща на служба след инцидента и написва книгата „Човекът, който яхна гръмотевицата“.

И до днес той е един от само двама души, които оцеляват след такъв невероятен подвиг, благодарение на комбинация от късмет и бърза мисъл да не издърпа парашута си веднага при свободно падане в гръмотевична буря.