Благородничките, които дръзнаха да се омъжат по любов

Преди 500 години кралските и въобще знатни особни уреждат браковете на дъщерите си с мъже от подходящ ранг, избрани само и единствено с политическа и финансова изгода. Статусът е всичко и ако се омъжите за човек, който „принизява“ кръвта ви, това може да доведе до изгонване от фамилията глоби и куп други неприятности. Но въпреки риска, любовта от време на време триумфира и жените се омъжват за по-нискостоящи мъже. При условие, че и двете страни застанат заедно, никакво възмущение от страна на роднините не може да развали съюза им, тъй като единственото изискване за валиден брак е индивидуалното им съгласие – не са необходими нито свещеник, нито съгласието на родителите, нито церемония. Ето няколко дами, които нарушиха традицията и дръзнаха да се омъжат по любов.

Катерина дьо Валоа

Катрин дьо Валоа се омъжва за Хенри V като част от Договора от Троа от 1420 г., който трябва да сложи край на Стогодишната война. Техният син трябва да наследи троновете както на Франция, така и на Англия. Как се чувства Катрин, когато се омъжва за 14 години по-възрастен мъж, който напълно опустошава страната си, а преди това е отхвърлен от по-голямата си сестра като узурпатор, не е известно.

Както и да са чувства, Хенри е доволен от красивата си булка и новата кралица на Англия скоро забременя със син. Не дълго след раждането на детето Хенри V почива. Катрин получава всяка чест като майка на новия крал, но няма възможност да участва в Регентския съвет, създаден да управлява Англия и Франция, докато кралят порасне.

Въпросът за нейния повторен брак е разгледан от Съвета, след като се заговаря, че Катрин е ухажвана от Едмънд Бофор, млад полубратовчед на краля. Примерът на вдовицата на крал Джон от 13 век не е положителен: вторият брак на Изабела д’Ангуле дава 9 деца, които предизвикват хаос в царството.

За да се противопостави на заплахата Катрин да произведе орда гладни полубратя и сестри на краля, е постановено, че тя се нуждае от съгласието на сина си, краля, за да се омъжи повторно. Тъй като по това време Хенри е още малко дете, господарите вероятно вярват, че това ще отложи проблема с доста години. Но Катрин има други планове.

В нейното домакинство – макар начина, по който е назначен, и точната му роля да са неизвестни – работи младият уелсец Оуейн ап Маредуд ап Тудур. Той е наричан по различен начин – прислуга на кралицата, паж или виночерпец. Една по-романтичните легенда разказва, че мъжът за пръв път е забелязан от Катрин, когато, докато танцува, се подхлъзва и пада в скута й.

Датата на брака им и дори дали изобщо е имало церемония, не е ясно. Като се има предвид обаче, че единствено изискването за брак е съгласието на двамата, ако Катрин и Оуейн заявят, че са съпруг и съпруга, тогава, при условие че няма пречка за брака им (не са роднини или не са в десйтващ брак с друг човек), те са. Парламентарният закон, изискващ кралско съгласие, може да ги прави престъпници, които подлежат на наказание, но не може да обезсили брака. Който също така ги дарява с поне четири деца.

Страховете на благородниците се потвърждават: Хенри VI се привързва много към полубратята си и оженва по-големия, Едмънд, за наследницата на Ланкастър, Маргарет Буфорт, като по този начин се дава началото на династията на Тюдорите. Катрин умира само на 35 години, в уединение, след като е прогонена заради поведението си. Оуейн остава верен слуга на Къщата на Ланкастър: накрая, на възраст около 60 години, той е екзекутиран от йоркците след битката при Мортимерс Крос през 1461 г. Твърди се, че последните му думи са: „Тази глава ще лежи върху скута на кралица Катрин“.

Сесилия Йоркска

След като Хенри VII се жени за Елизабет, нейната сестра и най-голямата дъщеря на Едуард IV, Сесилия се омъжва през 1487 г. за Джон, виконт на Уелс  и получичо на краля. Сесилия има топли отношения с новата си снаха, лейди Маргарет Бофор, майката на краля, но това не я спасява от позора, когато около 1503 г., овдовяла вече от три години, решава да се омъжи за Томас Кайме от дребно дворянско семейство от Линкълншир. Хенри, шокиран и без съмнение ядосан, че му е отказана възможността да се ожени за снаха си, прогонва Сесили и Кайме от кралския двор и конфискува имотите й.

Въпреки че няма данни Сесили и Кайме да имат деца, човек на име Томас Кайме от същото семейство е съпруг на Ан Аскеу през 30-те години на 16 век. Би било очарователно да разберем дали този Томас всъщност е потомък на Сесилия.

Мария Тюдор, кралицата на Франция

Правнучката на Катерина дьо Валоа и сестра на Хенри VIII, Мария, през 1514 г. трябваше да се омъжи за Чарлз Кастилски. Хенри VIII я снабдява с разкошен гардероб и планира да я придружи в Ниските страни за церемонията, като се вземат мерки да останат в замъка в Кале.

За съжаление, Мария е зарязана, ако не точно пред олтара, то със сигурност пред вратата на църквата. За Чарлз, на 14 години, бракът е организиран от дядо му император Максимилиан, заявява, че 18-годишната Мери е твърде стара за него и бургундците многократно отлагат нещата.

Това предателство е част от по-голямо предателство от страна на Максимилиан, който тайно договаря примирие с общия им враг с Хенри, Луи XII. Хенри обаче държи козовете по този повод и изиграва Максимилиан, като жени Мария за наскоро овдовелия Луи. Мария твърди, че Хенри обещава, че може да избере втори си съпруг сама – така че, когато възрастният Луи умира в рамките на три месеца, Мария набързо се омъжва за Чарлз Брандън (на снимката до нея).

Брандън, син на знаменосеца на Хенри VII, остава сирак, когато баща му е убит в Босуърт, и е възпитан в двора, ставайки най-близък приятел на Хенри VIII. През 1514 г. получава титлата херцог на Съфолк – но това далеч не го прави подходящ съпруг за сестрата на краля и Хенри VIII е бесен. Двойката е задължена да плати глоба, преди да й бъде простено. Мария и Чарлз се радват на 18 години брак, преди тя да умре през 1533 г.

Катрин Уилоуби

След смъртта на Мария, херцогът на Съфолк не губи време и се жени за 14-годишната Катрин, баронеса Уилоуби, сгодена преди това за сина му. Като херцогиня на Съфолк, Катрин е важна придворна фигура в по-късните години на управлението на Хенри VIII – дори се говори, че Хенри ще я направи седмата си съпруга, след като тя овдовява през 1545 г. Тя е сподвижник и близка приятелка на Катрин Пар, не само защото е има същите виждания като нея , но и заради остроумие й – тя назовавайки своя шпаньол „Гардинер“, на епископ Гардинер, водещият духовник на консерваторите.

Но около 1553 г. Катрин се омъжва за Ричард Бърти, който като син на майстор-зидар е със значително по-нисък ранг от нея. Бърти е нает в домакинството на Катрин да гледа конете – роля, която дава много възможности за създаване на връзки, тъй като той присъства при всеки повод, когато Катрин язди, и вероятно й помага да се качи на кончето. Религиозните възгледи на двамата стават все по-радикално протестантски с течение на времето и те напускат Англия по време на управлението на Мария I. Завръщат се, когато Елизабет I става кралица, но новият монарх не харесва Катрин и нейните радикални виждания и херцогинята не е добре дошла в двора – нито пък нейният нискороден съпруг е признат за барон Уилоуби, както е традицията.