Благородничките, които дръзнаха да се омъжат по любов

| от |

Преди 500 години кралските и въобще знатни особни уреждат браковете на дъщерите си с мъже от подходящ ранг, избрани само и единствено с политическа и финансова изгода. Статусът е всичко и ако се омъжите за човек, който „принизява“ кръвта ви, това може да доведе до изгонване от фамилията глоби и куп други неприятности. Но въпреки риска, любовта от време на време триумфира и жените се омъжват за по-нискостоящи мъже. При условие, че и двете страни застанат заедно, никакво възмущение от страна на роднините не може да развали съюза им, тъй като единственото изискване за валиден брак е индивидуалното им съгласие – не са необходими нито свещеник, нито съгласието на родителите, нито церемония. Ето няколко дами, които нарушиха традицията и дръзнаха да се омъжат по любов.

Marriage of henry and Catherine

Катерина дьо Валоа

Катрин дьо Валоа се омъжва за Хенри V като част от Договора от Троа от 1420 г., който трябва да сложи край на Стогодишната война. Техният син трябва да наследи троновете както на Франция, така и на Англия. Как се чувства Катрин, когато се омъжва за 14 години по-възрастен мъж, който напълно опустошава страната си, а преди това е отхвърлен от по-голямата си сестра като узурпатор, не е известно.

Както и да са чувства, Хенри е доволен от красивата си булка и новата кралица на Англия скоро забременя със син. Не дълго след раждането на детето Хенри V почива. Катрин получава всяка чест като майка на новия крал, но няма възможност да участва в Регентския съвет, създаден да управлява Англия и Франция, докато кралят порасне.

Въпросът за нейния повторен брак е разгледан от Съвета, след като се заговаря, че Катрин е ухажвана от Едмънд Бофор, млад полубратовчед на краля. Примерът на вдовицата на крал Джон от 13 век не е положителен: вторият брак на Изабела д’Ангуле дава 9 деца, които предизвикват хаос в царството.

За да се противопостави на заплахата Катрин да произведе орда гладни полубратя и сестри на краля, е постановено, че тя се нуждае от съгласието на сина си, краля, за да се омъжи повторно. Тъй като по това време Хенри е още малко дете, господарите вероятно вярват, че това ще отложи проблема с доста години. Но Катрин има други планове.

В нейното домакинство – макар начина, по който е назначен, и точната му роля да са неизвестни – работи младият уелсец Оуейн ап Маредуд ап Тудур. Той е наричан по различен начин – прислуга на кралицата, паж или виночерпец. Една по-романтичните легенда разказва, че мъжът за пръв път е забелязан от Катрин, когато, докато танцува, се подхлъзва и пада в скута й.

Датата на брака им и дори дали изобщо е имало церемония, не е ясно. Като се има предвид обаче, че единствено изискването за брак е съгласието на двамата, ако Катрин и Оуейн заявят, че са съпруг и съпруга, тогава, при условие че няма пречка за брака им (не са роднини или не са в десйтващ брак с друг човек), те са. Парламентарният закон, изискващ кралско съгласие, може да ги прави престъпници, които подлежат на наказание, но не може да обезсили брака. Който също така ги дарява с поне четири деца.

Страховете на благородниците се потвърждават: Хенри VI се привързва много към полубратята си и оженва по-големия, Едмънд, за наследницата на Ланкастър, Маргарет Буфорт, като по този начин се дава началото на династията на Тюдорите. Катрин умира само на 35 години, в уединение, след като е прогонена заради поведението си. Оуейн остава верен слуга на Къщата на Ланкастър: накрая, на възраст около 60 години, той е екзекутиран от йоркците след битката при Мортимерс Крос през 1461 г. Твърди се, че последните му думи са: „Тази глава ще лежи върху скута на кралица Катрин“.

Stained glass in the Burrell CollectionDSCF0301 07

Сесилия Йоркска

След като Хенри VII се жени за Елизабет, нейната сестра и най-голямата дъщеря на Едуард IV, Сесилия се омъжва през 1487 г. за Джон, виконт на Уелс  и получичо на краля. Сесилия има топли отношения с новата си снаха, лейди Маргарет Бофор, майката на краля, но това не я спасява от позора, когато около 1503 г., овдовяла вече от три години, решава да се омъжи за Томас Кайме от дребно дворянско семейство от Линкълншир. Хенри, шокиран и без съмнение ядосан, че му е отказана възможността да се ожени за снаха си, прогонва Сесили и Кайме от кралския двор и конфискува имотите й.

Въпреки че няма данни Сесили и Кайме да имат деца, човек на име Томас Кайме от същото семейство е съпруг на Ан Аскеу през 30-те години на 16 век. Би било очарователно да разберем дали този Томас всъщност е потомък на Сесилия.

Mary Tudor and Charles Brandon original

Мария Тюдор, кралицата на Франция

Правнучката на Катерина дьо Валоа и сестра на Хенри VIII, Мария, през 1514 г. трябваше да се омъжи за Чарлз Кастилски. Хенри VIII я снабдява с разкошен гардероб и планира да я придружи в Ниските страни за церемонията, като се вземат мерки да останат в замъка в Кале.

За съжаление, Мария е зарязана, ако не точно пред олтара, то със сигурност пред вратата на църквата. За Чарлз, на 14 години, бракът е организиран от дядо му император Максимилиан, заявява, че 18-годишната Мери е твърде стара за него и бургундците многократно отлагат нещата.

Това предателство е част от по-голямо предателство от страна на Максимилиан, който тайно договаря примирие с общия им враг с Хенри, Луи XII. Хенри обаче държи козовете по този повод и изиграва Максимилиан, като жени Мария за наскоро овдовелия Луи. Мария твърди, че Хенри обещава, че може да избере втори си съпруг сама – така че, когато възрастният Луи умира в рамките на три месеца, Мария набързо се омъжва за Чарлз Брандън (на снимката до нея).

Брандън, син на знаменосеца на Хенри VII, остава сирак, когато баща му е убит в Босуърт, и е възпитан в двора, ставайки най-близък приятел на Хенри VIII. През 1514 г. получава титлата херцог на Съфолк – но това далеч не го прави подходящ съпруг за сестрата на краля и Хенри VIII е бесен. Двойката е задължена да плати глоба, преди да й бъде простено. Мария и Чарлз се радват на 18 години брак, преди тя да умре през 1533 г.

Catherine, Duchess of Suffolk by Hans Holbein the Younger

Катрин Уилоуби

След смъртта на Мария, херцогът на Съфолк не губи време и се жени за 14-годишната Катрин, баронеса Уилоуби, сгодена преди това за сина му. Като херцогиня на Съфолк, Катрин е важна придворна фигура в по-късните години на управлението на Хенри VIII – дори се говори, че Хенри ще я направи седмата си съпруга, след като тя овдовява през 1545 г. Тя е сподвижник и близка приятелка на Катрин Пар, не само защото е има същите виждания като нея , но и заради остроумие й – тя назовавайки своя шпаньол „Гардинер“, на епископ Гардинер, водещият духовник на консерваторите.

Но около 1553 г. Катрин се омъжва за Ричард Бърти, който като син на майстор-зидар е със значително по-нисък ранг от нея. Бърти е нает в домакинството на Катрин да гледа конете – роля, която дава много възможности за създаване на връзки, тъй като той присъства при всеки повод, когато Катрин язди, и вероятно й помага да се качи на кончето. Религиозните възгледи на двамата стават все по-радикално протестантски с течение на времето и те напускат Англия по време на управлението на Мария I. Завръщат се, когато Елизабет I става кралица, но новият монарх не харесва Катрин и нейните радикални виждания и херцогинята не е добре дошла в двора – нито пък нейният нискороден съпруг е признат за барон Уилоуби, както е традицията.

 
 
Коментарите са изключени за Благородничките, които дръзнаха да се омъжат по любов

Повече информация Виж всички