Александър Дубчек мечтаеше за нов и успешен социализъм, но получи танкове
За създаването на една революция има няколко условия, които трябва да се изпълнят значително бързо, в противен случай можем да забележим значителни проблеми в това отношение, които до голяма степен дават сериозен шанс за успехи в следващите години. Чехословакия за първи път забелязва много сериозен спад в икономиката. Следващата стъпка е да се открият достатъчно жертви, които да се превърнат в мъченици. Това насочва вниманието ни към така нареченото дело „Слански“.
Именно там 14 души са осъдени за анти-семитска дейност и 11 са екзекутирани, останалите трима получават доживотна присъда. На 5 януари 1968 г. на власт идва Александър Дубчек, който поема контрола на стартиралата промяна и въвеждането на културна демократизация в Чехословакия. Основната посока е намаляването на някои стриктни мерки, както и отпускането на цензурата в медиите. Страната избира дори и нов символ – Франц Кафка, а това в последствие няма да се хареса на никого.
През 1967 г. конгресът на писателите заявява, че литературата трябва да бъде свободна и отдалечена от партийната доктрина, все пак е изкуство, което трябва да съществува и функционира далече от всички идеологии. Сред почитателите е именно и Дубчек, но след като количеството писатели е сравнително малко, преки мерки не се взимат, поради простата причина, че масата ще успее да ги дисциплинира, поне такава е надеждата. Дубчек и Ота Сик успяват да хвърлят ръкавицата на чехословашкия президент Антонин Новотни и при покана за среща на Централния комитет, очакват да спечелят властта.
Потърсена е подкрепата на Брежнев, но самият той бил съгласен за промени, следователно бързата рокада би трябвало да успокои всички на 5 януари 1968 г. Дубчек става първи секретар, а на 22 март идва и Лудвик Свобода, който също ще се съгласи да стартира реформите. Докато мнозина се надяват да се запази силата на работническата класа, Александър вече има подкрепата на доста партийни поддръжници, които смятат, че животът в страната трябва да се промени и подобри значително. СССР не е инвестирал кой знае колко в икономиката на страната, за да може да диктува особено правилата, индустрията на Чехословакия е наследствена именно преди и по време на Втората Световна война, следователно никой не може да има толкова претенции.
Прецедентът обаче идва на 4 февруари, когато Едуард Голдщукер открито критикува предишния президент на страната в телевизионен ефир, показва неговите грешки и дори показва липсата на внимание от страна на толкова известните съюзници. Имайки предвид силата на цензурата, мнозина биха очаквали да полетят глави в ефир, но липсата на намеса дава една особена свобода и дори самочувствие на повечето писатели да започнат да пишат, при това без цензура. Създава се и журнал на име „Литературни листи“, който се издава изцяло без нуждата от каквито и да е партийни ограничения.
До август точно това издание се продава с размер от 300 000 броя и се смята за един от най-продаваните седмичници в Европа за периода. Мнозина са приятно изненадани, но новият секретар не спира до тук, той иска да даде началото на нова вид социализъм, онзи с демократичните корени за създаването на по-сериозен и успешен режим. Една от основните цели на Дубчек е да спре толкова жестокото управление по доста тривиални въпроси и да даде малко по-сериозна свобода.
След като цензурата е официално премахната, Чехословакия използва своя инструмент за пропаганда, но този път за критикуване директно на режима, а това дава стартът на нещо доста по-свирепо. В последствие започва да се говори за добри отношения със западния свят, коопериране със СССР и още много други. Новият лидер е толкова смел, че дори е готов да предложи нов режим – Демократичен социализъм. Чехословакия има желание да влезе и в по-модерно научна и техническа революция, защото вече няма време за претоварване на тежката индустрия и добив на материали.
Предлага се дори създаването на нови и по-опитни кадри, които да отговарят на бързо развиващия се западен капитализъм. Със свобода на действие, очаквано започват да се формират и различни политически клубове. Всички очакват налагането на нови репресии, а новият лидер обявява, че най-рано на 9 септември ще създаде нов конгрес, за да смени изцяло централния комитет, също така да отмени някои закони и още много други.
Критиките не само се засилват, но и продължават смело напред да показват някои основни грешки, елиминирането на противници на партията, а свободният достъп до западните медии, дава възможност на журналистите бързо да започнат да анализират ситуацията отвъд тъмната завеса и дори това се оказва особен бич. Изведнъж всеки има право да говори, а чутото не се харесва особено, следователно идва време и за противодействие. Брежнев започва да наблюдава изненадите, които изплуват една след друга. Желанието за реформи, както и отслабването на блока, позволява и значително оголване на позициите в Европа.
На среща в Дрезден на 23 март, лидерите на СССР, Унгария, Полша, България и Източна Германия започват да изразяват най-различни съмнения относно бъдещето и желанието на страната да се отдалечи значително. Опитите да се избегнат и редуцират някои новости, не дава резултат. Водят се преговори и с малко повече обещания, Брежнев е съгласен да изтегли своята армия, особено след като ще се преследват анти-социалисти, медиите ще бъдат значително по-кротки, а към всичко това се добавя и още една важна точка – Чехословакия обещава да не сформира социал демократична партия. На 3 август лидерите на Варшавската петица се срещат, за да подпишат още един сериозен документ за вричане във вярност и с това се надяват, че всички големи трагедии ще приключат сравнително бързо.
Двете страни сякаш успяват да постигнат точно това. Съветските войници се изтеглят от Чехословакия, всички би трябвало да бъдат щастливи и животът започва на ново, този път с малко повече надежди. Мнозина обаче не са доволни от резултата. Работата продължава по същия начин в страната, но с тази разлика, че политическите противници не се преследват. Следващите мерки принуждават използването на военна сила, която по-късно ще стане известна като Доктрината на Брежнев. В нощта на 20-21 август, армии от Източния блок преминават границите. За една нощ около 200 000 войника, последвани от 2000 танка влизат в страната. Блокират се летищата, за да пристигнат още повече войници.
Армията на окупираната страна е задържана в барките, поради притеснения за евентуална контра-атака. До сутринта на 21 август Чехословакия се оказва окупирана. Румъния, Югославия и Албания отказват да участват в инвазията. Войници от Източна Германия не се използват, за да не се припомни инвазията от 1938 г. По време на самото действие около 72 чехи и словаци са убити,, 266 са ранени тежко и 436 – леко. Александър Дубчек моли своите граждани да не се съпротивляват.
Някои обаче намират нови начини за протест. Пътните знаци се чупят или боядисват, а върху тях остава само един – този, който показва пътя към Москва. Повечето малки селца се преименуват на Дубчек или Свобода, за да объркат гостите. Официалната версия на домакините е, че никога не са искали това да се случва, същевременно Съветската преса вади фабрикувано съобщение, в което се иска незабавна помощ, при това въоръжена. Малко след това вълна от мигранти напускат страната – между 70 и 300 хиляди души решават да напуснат Чехословакия. Освен голямото объркване, повечето хора започнали да маркират дори автомобилите на тайната полиция, някои дори ги следели всеки ден.
На 16 януари 1969 г. студентът Ян Палач се запалва в Прага и протестира срещу новите мерки и свободата на словото. Междувременно обществото желае завръщането на Дубчек, който заедно с всички останали високи постове се озовава в Москва за подписването на нов протокол. Жители на Чехословакия протестират на 25 август пред Червения площад и за своята дързост са бити и арестувани, а след това наказани със специален трибунал. Докато тече делото, а и след това, някои от протестиращите се задържат в психиатрична болница.
Толкова явна демонстрация води и до разделения. На първо четене Чаушеско предпочита да заеме страната на Чехословакия, държи реч по темата, междувременно АЛбания се оттегля от Варшавския договор и нарича инвазията „социалистически империализъм“. Във Финландия, където до някаква степен присъства съветската политика, се заражда един мащабен скандал. Една от страните с най-голям гняв срещу новата Доктрина е Китай. Оказва се, че страната в Азия е особено възмутена от решението на СССР да обявява кой комунизъм е по-добър от другия и кой трябва да се бори за евентуалната благословия на Кремъл.
Мао Зедонг дори заявява, че това е официалната стратегия за потенциална инвазия и на Китай, следователно бързо да отрече новите мерки. Китай достига дори по-сериозно висоти, обвинявайки СССР в директна провокация на страната, както и връщането ѝ обратно в ръцете на Хитлер. Китайският премиер Жау Енлай дори призовава окупираните да започнат да се борят срещу новите сили. През следващата година идват и така наречените години на демокрацията. Назначен е Густав Хусак, Дубчек е изключен от партията.
Стартира ловът на либерали, изключването на определени кадри от високите постове и преследване на интелектуалните елити, които открито не са съгласни с политическата реформация. Хусак инвестира време в засилването на полицейското влияние, както и подобряване на отношенията с останалата част на политическия блок. Коментари за политика се забраняват в медиите, както и правото да се коментира каквото и да било, при това без наличието на политическо доверие.
Единствената идея, която все пак остава в действие е разделянето на Чешка Социалистическа Република, както и на Словашка Социалистическа република през 1969 г. Точно това Дубчек не одобрява, но вече никой не го пита. Лидерът успява да види промените, както и падането на СССР. През 1992 г. умира в автомобилна катастрофа. Това е тъжно, защото мнозина очакват именно той да бъде издигнат за президент в Словакия.
