Потопи клюкарката – английското наказание за словохотливи съпруги

Вашата съпруга е скандалджийка? Бихте я нарекли клюкарка за удоволствие? Чудите се какво да направите? Най-вероятно може да съжалявате, че не живеете във Великобритания и то около 1600 г. Защо? Англичаните са измислили един много странен лек за това заболяване. Надяваме се, че всички улавяте поне иронията, защото не сме почитатели на насилието над хора, без значение от пола, расата или тяхното вероизповедание, просто се наслаждаваме на английската глупост, която в някои моменти е достойна за награда Дарвин.

Нека започнем с историята на Джени Пайпс, която през далечната 1809 г. е разходена като мечка през град Леоминстър. Завързана е с окови за дървен стол и се носи като окована кралица над тълпата, която с удоволствие върви към мост Кенуотър.

Има време и за малко утеха в цялата история, защото Джени ще е последната жена в Англия, която ще премине през този ритуал.

Каква е присъдата? Джени говорила толкова много, че най-накрая успяла да разболее своя съпруг.

Англичаните са оригинални в този ритуал, те са създали дълго дървено рамо, за да могат да потапят клюкарките и мрънкащите жени във вода. Традицията повелява, че всяка една жена трябва да бъде потапяна достатъчно пъти, за да може да охлади страстите в себе си. Самото наказание никога не е било създадено да бъде с фатален край, но в някои моменти и това се е случвало, а е предназначено да унижава жената, която не си знае мястото. Присъстват приятели и роднини, съседи и още много други сеирджии.

До това наказание се е стигнало, след като е открит свидетел, който да потвърди, че г-н Пайпс е бил проклинан от своята съпруга.

Легендата за цялото това дело е описана в кратки пасажи през историческите архиви. За нея се знае, че е била бедна и е работила в местната фабрика за вълна. Между XVI и XIX век ще открием, че има сериозен брой потопени дами, които са имали дързостта да отвърнат на своя съпруг. Практиката продължава в Шотландия и колониална Америка. Така женският глас е бил заглушаван за доста дълъг период от време.

Всеки път, когато клюките тръгнат в едно село или започнат да се разпространяват много бързо, авторката получава един студен душ, за да е сигурно, че друга няма да продължи делото и всички ще живеят мирно и тихо. В много екстремни случаи ще има и по-кардинално наказание – вещерство и тогава се събират дърва за клада.

Има и друг вариант, жертвата се оковава и хвърля във вода, ако плава, значи е вещица. Англичаните още не са познавали законите на физиката, но ако жертвата не изплува, това означавало, че е невинна и много бързо отивали плувци да я освободят – често закъснявали, но пък реномето е изчистено. Това е малко по-добрата новина, защото присъдата често може да се наследи към децата и те получават доста сурово отношение.

Архив за жените не се води, но архив за ремонтните дейности на стола за потапяне може да бъде открит във всяка по-голяма община. В Барнсли в Южен Йоркшир ще открием, че столът е бил ремонтиран цели 9 пъти между 1703 и 1737 г. В този период общината дори е направила второ устройство, защото клюкарките очевидно са се повишили.

Това трябва да подсказва и прекомерната му употреба. Почти всяка община е имала по един такъв инструмент и винаги го е пазила от вандализъм. Някои общини ги оставят на централния площад, за да може пострадалия директно да раздава правосъдие, както можем да се досетим. Други села ги поставят до реката, за да не се налага да транспортират.

Преди да помислите, че англичаните са сексисти, нека побързаме да напомним, че това е наказание и за онези мъже, които проявяват агресивно и деструктивно поведение. Има и един особен чар в цялото изпълнение. Жената може да се събуди с чакащ стол пред входната врата, за да знае какво я очаква. Няма право да избяга и ако се опита, наказанието ще бъде много по-свирепо. Най-смешното е, че Англия запазва клюкарството като престъпление до 1967 г. и не потапя никого – липсва разумен човек, който да се сети, че може да премахне това наказание от архивите.

Самото събитие винаги се радва и на сериозна публика. Архивите посочват, че Мери Стамп е качена на стола в Кингстън и потопена в реката пред погледите на 2 до 3 хиляди души. Очевидно това наказание е работело и носело достатъчно страх на всички останали, за да има тишина и мирни жени. Повечето наказания в Англия винаги са публични, следователно е имало и много моменти, в които публиката излиза от домове и кръчми, за да види поредното унижение към жените.

Легендата разказва, че когато Пайпс е била потопена във водата, тя продължавала да крещи и доказвала, че никой не можел да я заглуши. При нея се оказало, че ритуалът не помага, макар и да е прекарала доста време в наказанието си. За радост на сеирджиите, псувните били все по-оригинални, следоватлено и палачът в тази история не спирал да изразява гнева си. Пайпс държи официалния рекорд за последната потопена дама, но далеч не е последният опит.

През 1817 г. Сара Лийки е била прекарана през Леоминстър, за да погледне реката отблизо, тя успява да избегне наказанието, но не от добра воля – водата в реката е била твърде ниска, за да се случи точно това. Практиката приключва завинаги и скоро мнозина разбират, че просто няма смисъл да търсят някакви мистични връзки с реката, за да лекуват отношенията в семейството си. Категорични сме, че доста от жертвите са били изложени на рискове, при някой е имало фатален край, но Англия е като никоя друга страна на света, достойна да измисли най-големите безумия, особено в този период.