Защо толкова много древни статуи нямат носове?

Това е въпрос, който много хора си задават. Ако някога сте посещавали музей, вероятно сте виждали древни скулптури като тази по-долу – гръцка мраморна глава на поетесата Сафо, която понастоящем се съхранява в Глиптотеката в Мюнхен, с липсващ нос:

Разбитият или липсващ нос е често срещана черта на древните скулптури от всички култури и периоди от историята ни. Дори носът на Големия сфинкс, който стои на платото Гиза в Египет заедно с големите пирамиди, е известен с липсата му:

Ако сте виждали някоя от тези скулптури, вероятно сте се чудили: „Какво e станало с носовете им?“ Някои хора изглежда имат погрешното впечатление, че те са били умишлено премахнати от някого.

Вярно е, че няколко древни скулптури наистина са били умишлено обезобразени от хора по различно време и по различни причини. Например има една гръцка мраморна глава на богинята Афродита от I в. от н. е., която е открита в атинската Агора. Може да се каже, че тази конкретна мраморна глава в някакъв момент е била умишлено повредена от християни, които са издълбали кръст на челото на богинята.

Тази мраморна глава обаче е изключителен случай, който не е представителен за по-голямата част от скулптурите, при които липсват носове. При огромното мнозинство от античните скулптури, на които липсва тази част, причината изобщо не е свързана с хората. Тя е свързана с естественото износване на скулптурата с течение на времето…

Факт е, че древните скулптури са на хиляди години и всички те са претърпели значително естествено износване с течение на времето. Статуите, които днес виждаме в музеите, почти винаги са чукнати, изпочупени и повредени от времето и излагането им на природните стихии. Частите на скулптурите, които стърчат, като носове, ръце, глави и други, почти винаги са първите, които се чупят. Други, които са по-здраво прикрепени, като крака и торсове, обикновено се запазват непокътнати.

Вероятно ви е позната древногръцката статуя, показана по-долу. Тя е намерена на гръцкия остров Мелос и първоначално е изваяна от Александрос от Антиохия около края на II в. пр. Известна е като Афродита от Мелос или, по-често, като Венера де Мило. Известно е, че няма ръце:

Всъщност някога Венера Милоска (представете си) е имала ръце, но в един момент те са се отчупили, както вече обсъдихме, че често се случва. Същото се е ставало и с носовете на много други скулптури. Тъй като те стърчат, те са склонни да се чупят по-лесно…

* * *

Гръцките скулптури, каквито ги виждаме днес, са просто износени сенки на предишна слава. Първоначално те са били боядисани в ярки цветове, но повечето от оригиналните пигменти отдавна са избледнели или са се олющили, оставяйки голия, бял мрамор открит. Някои изключително добре запазени скулптури обаче все още имат следи от първоначалното си оцветяване. Например:

Дори и при скулптурите, които не са запазили видим с просто око цвят, археолозите могат да открият следи от пигмент под ултравиолетова светлина с помощта на специални техники. В древногръцката литература също има десетки препратки към рисувани скулптури, например в „Елена“ на Еврипид, в която Елена се оплаква:

„Животът и съдбата ми са чудовищни, отчасти заради Хера, отчасти заради красотата ми. Ако можех само да се отърва от красотата си и да придобия по-грозен вид, така както бихте изтрили цвета от статуя.“