Убийството на проститутката Хелън Джует, което създаде таблоидната журналистика

Когато куртизанката от Ню Йорк Хелън Джует е убита хладнокръвно преди почти 200 години, след нейната смърт се разразява истинска медийна вихрушка. Скандалът предизвиква надпревара между вестниците в Ню Йорк – някои от които са New York Herald, The Sun, Courier и Enquirer – кой ще публикува най-новите и най-сензационни подробности за случая.

Делото на Джует придобива такава известност по няколко причини, не на последно място, защото участват високопоставна нюйоркчанка с пиперлива кариера и млад, богат и ревнив неин клиент. Тогава престъпление от страст дава крещящи заглавия във вестниците на града и по-късно из цялата страна.

В много отношения трагичното убийство може би е първата истинска таблоидна история, отразявана някога от американската преса.

Хелън Джует

В полунощ на 10 април 1836 г. съдържателката на публичен дом Розина Таунсенд се събужда от сън. Когато се качва горе, е шокирана да открие дим, излизащ от една от стаите на момичетата й. Таунсенд изкрещява, че има пожар възможно най-силно, което кара множество жрици да напуснат едновременно стаите си. Таунсенд и няколко пазачи, които идват от близката гара, влизат в стаята, откъдето идва димът, и откриват, че леглото е в пламъци. Те обливаха матрака и тялото върху него с вода, докато огънят не е потушен.

Върху изгорелите чаршафи лежи една от най-видните жителки на Ню Йорк – Хелън Джует.

Сцената е страховита – нощницата на Джует е изгорена до хрупкаво и едната страна на тялото й е овъглена. Кръв блика от три рани на челото й и се стича на пода. Някогашната градска красавица и търсена куртизанка сега е окървавена, изгорена и мъртва. Травмата на главата на 23-годишното момиче кара полицията да заподозре убийство. Още повече – в задния двор намират брадвичка и дълга наметка. Беше ясно, че е извършено престъпление, но кой го е извършил?

Очевидният заподозрян е последният джентълмен, който се обажда за тази вечер: 19-годишният Ричард Робинсън. Тогава е обичайна практика да се отвежда заподозряният право на местопрестъплението с надеждата да се получи подозрителен отговор от тях. Полицията вдига Робинсън и го изправя пред безжизненото тяло на Хелън Джует. Разследващите отбелязват „спокойствието“ и „безстрастието“ на Робинсън, докато гледа трупа й. Притиснат от тези подозрения, Робинсън арогантно отговаря: „Мислите ли, че бих унищожил блестящите си перспективи с толкова нелеп акт – аз съм млад мъж на едва 19 години, с най-блестящи възможности“.

След като се разчува, че един добре уреден млад чиновник е свързан по някакъв начин със скандалното убийство на една от най-популярните проститутки в града, местните вестници бързо започват да пишат по случая. Само след няколко седмици местното убийство ще се превърне в една от първите сензационни национални новини в Америка.

Според книгата на Патриша Коен от 1998 г. „Убийството на Хелън Джует: Животът и смъртта на една проститутка в Ню Йорк през 19 век“, поредица от фактори извежда убийството на Джует на преден план в обществото. През 30-те години на 19 век убийствата в Ню Йорк са малко, въпреки че случаите на насилие са доста. Внезапното убийство – особено на популярна нюйоркчанка – е голяма новина само по себе си. Въпросът е и, че най-вероятно е замесен някой от списъка й със заможни клиенти, тоест елита на града.

Това, че млад мъж от ранга на Робинсън има връзки с популярно момиче на повикване и евентуално я е убил, е сбъдната мечта на вестникарските парцали.

С малко или никакви факти за убийството на Джует, градските вестници започват да кроят какви ли не версии. Преди дори да има дело, Sun пише: „Изглежда невъзможно да се намери версия, в която да се постави съмнение, че животът на мис Джулет е отнет от която и да е друга ръка, освен тази на Робинсън“.

Не се знае много за истинския произход на момичето, така че вестниците се опитват да я нарисуват едновременно като затруднено работещо момиче и невинна жертва, въпреки че тази информация никога не е потвърдена. Твърди се, че някои стигат дотам, че фалшифицират доказателства за нейния произход и за самия случай, за да бъдат първите, които ги публикуват. След като Herald публикува писмо от „истинския убиец“, редакторът на вестника Джеймс Гордън Бенет е обвинен, че плаща на някого 50 долара, за да го фалшифицира.

Развива се невероятна медийна буря около убийството, която цели единствено да получи най-голяма читателска аудитория чрез най-дръзките истории. И всъщност това и става.

След като Herald отпечатва фалшивото си писмо, тиражът на вестникът скача от оскъдните 2000 до 15 000 копия дневно.

На 2 юни 1836 г. около 6000 души се тълпят в съда, за да станат свидетели на процеса срещу Ричард Робинсън, което продължава 5 дни. Пресата, разбира се, е ненаситна. Въпреки убедителни аргументи срещу него и открито пристрастния съдия и предубедено съдебно жури, Робинсън е оправдан по всички обвинения. Решението е шокиращо за вестниците, която влагат всички усилия, за да скандализира и подкопят доверието в Робинсън.

Вестниците извън града също надушват скандала – а и възможността да си увеличат тиража. „Стана наистина забавно да се четат атрактивните измислици на местните вестници“, пише Philadelphia Gazette. По-късно вестникът отхвърля голяма част от твърденията в местната преса.

Трагичната история за убийството на Хелън Джует надхвърли нейния живот и смърт, тъй като драматизираното отразяване създава нова форма на журналистика. Раждането на таблоида открива нова ера в репортажите, която по-скоро се занимава с разпространението на красиви лъжи, отколкото с разкриването на истината.