Цивилизацията на воините от облаците е съществува повече от 7 века преди появата на инките
Скорошни археологически находки предоставят малко повече информация за племето Чачапоя. Последната известна информация за тях идва от пре-колумбийската история и разкритията от 90-те години на миналия век. Въпросното племе остава единствено и само с препратки от истории, написани на ръка от испански хроникьори, другото са легенди и някои добавени приказки и сказания от онези, които са имали възможност да разказват. Наричат ги „Войните на облаците“, но този пъзел днес има много повече празни места, отколкото парчета за подреждане. Въпреки това археолозите не се отказват и продължават да търсят нови открития за тях.
През 2017 г. на върха на руините около Чачапоя, близо до Куелап са поставени кабелни лифтове, за да е по-лесно изкачването на северната част на Мачу Пикчу, а след това Унеско следва примера и оставя показатели, за да се стигне до долината Уткубамба и дори ще я поставят в листа за Световно наследство. Интересът към Чачапоя е голям, след като става ясно, че идват около 6 века, преди да се появят инките и освен това заемат северните висоти около Перу. Избрали са някои от най-дълбоките каньони с малко водопади с чиста вода, идващи от източните неравности на върха, а при евентуално спускане, необятните върхове на Андите ще свършат някъде в дивата и влажна растителност на Амазонка.
Това малко и не толкова известно общество, наричано още и малко кралство, не само се заселва и успява да оцелее, но се занимава в тази местност с векове, започва да извършва най-различни дейности, изхранва се предимно с фермерство и търговия на различни стоки, като дори ги превозва от Андите до Амазонка. Изследователите и до днес смятат, че най-вероятно в своя апогей ще говорим за около 500 000 души население, а най-вероятно говорим и за поколения шамани, които правят най-различни и интересни пътувания в метафизичния свят, а след това преподават и бойни изкуства. Чачапоя съществуват малко след средата на XV век с появата на инките.
Мистерията продължава да е интересна, защото тази цивилизация никога не е имала писмен език и всичко, което може да се разбере е от археолозите и откриването на находки от гробниците. Звучи лесно, но нека не забравяме, че върховете на Перу са известни със своите необятни гори, които често се крият от облаците, спускащи се именно там. Саркофазите им са известни с това, че винаги се рисуват с човешки лица, а всяка гробница много напомня на мавзолей – вграден в скала и покрит с червен прах. Изборът на локация говори и за още нещо – абсолютна изолация и независимост от всички останали племена, сякаш Чачапоя са искали да бъдат колкото се може по-далече от останалите.
Това е била една от малкото цивилизации, които са успели не само да се различат от популацията в Андите, но и не са имали нужда от никого. И това е още една голяма изненада, особено след като се води до следващата загадка: дали това е била цивилизация, която се нарежда високо в йерархията? Интересното е, че единствените символи, които могат да говорят за някаква форма на писмена култура, се поставят върху саркофазите, показващи най-вероятно статута на починалия.
От всичко открито до този момент става ясно, че това е цивилизация, която има толкова много въпросителни, че става напълно невъзможно да се разкрие повече. Когато инките идват, някои от вече завещаните гробници са били използвани повторно. А след като в началото на новото хилядолетие се оказва, че природата може да помогне малко за по-лесното разкриване. Благодарение на разместването на пластовете в Лугана де лос Кондорес ще се открият още следи на цивилизацията.
Добрата новина е, че инките имат съвсем друга култура и поставят мумиите си в различни саркофази, заедно с керамика, различни сребърни предмети, дърворезба и уникални червени текстилни платове. Добрата новина е, че точно платовете посочват и кои точно са мумиите на Чачапоя – цивилизацията е известна със своя текстил и избора на дрехи – светли и понякога дори искрящи, което автоматично ги отличава от добре познати инки, които често залагат на други окраски.
Испанските колонизатори също помагат, защото описват обитателите на тази територия като бели с почти стабилно окосмяване, но като всяка друга европейска цивилизация, легендите за техните мистични способности може да са и малко по-преувеличени. Преди време се смята, че това са били викинги, но теорията се отхвърля бързо, но поне е ясно, че това са били изключителни войни, които никога не са имали нищо против да се справят с новите заселници. Чачапоя са се сражавали от върха и дълго време са държали инките далече от себе си, но численото превъзходство взима превес и слага край на това племе или общност.
След като се подписва примирие, по-голямата част от оцелелите просто сменя своята локация и са пръснати на най-различни територии в империята, за да не може да се повтори бунта. Единствените хора, които успяват да запишат някакви следи, са испанците с пристигането си през 30-те години на XVI век. Те идват твърде късно и езикът, както и културата вече са изгубени и претопени. Най-големите следи, които са останали, се крият в руините на Куелап – градска, политическа и религиозна зона на височина от 3000 метра височина, позиционирани в долината на река Уткубамба, обградена от скали, всяка с височина от 20 метра. Интересното е, че за разлика от цитаделата на Мачу Пикчу, това е зона, която има още по-стара история – приблизително 7 века.
Освен това същите избират да правят кръгли къщи и колони, за разлика от всички останали, които в Южна Америка предпочитат да правят по-съвършени и симетрични форми. По някаква причина Чочопая избират да изграждат скулптури на змии и влечуги, които се откриват върху каменните фасади, както и върху някои от сградите, които са открити. От 500 г. пр. Хр. ще открием, че това е било едно общество, което не само е имало изключително добра йерархия. Зад защитните стени се крият около 420 сгради, които са служили не само като администрация, но и като приют за семейства. Въпросната локация приключва своето съществуване след клане и изгаряне, но перуанците я откриват през 1843 г. за първи път – археолозите просто са започнали да търсят в околностите, след като основният паметник привлича достатъчно туристи.
И дори в края на 90-те години от миналия век продължават да се задават още повече въпроси, вместо да се посочват отговорите. Други разкопки са открити на около 300 километра южно от Куелап и то по чиста случайност от местни жители, но няма да бъде отворен за посетители, защото е в изключително крехко състояние. Последното разкритие е открито в Ла Пенетенциария де ла Месета, която е открита през 2006 г. За съжаление няма информация за новите открития. Информацията е запазена, а що се отнася до инките и испанците, които могат да оставят следи – първите не само са искали да заличат тази цивилизация, но и са успели, докато вторите просто не са обърнали толкова внимание, след като са пристигнали късно.
Оказва се, че инките са крайният продукт, който успява да заличи всички останали по-малки общества в Южна Америка. Едно е сигурно, това не е мистичната златна цивилизация, по която испанците са си изгубили ума.
Снимки: Wikipedia
