Тератофилията: Странният фетиш към чудовища, който става все по-популярен

Човек лесно може да сбърка тератофилията като латински термин за някакъв вид ужасяваща болест. Но тя всъщност назовава сексуалното влечение към измислени същества или хора с деформации. Тератофилите със сигурност са малка част от световното население, но странната субкултура нараства по гласност и популярност през годините.

Клинично известна като парафилия, тази интензивна сексуална възбуда от нетипични индивиди или фантазии е част от обществото от векове. От вампирската митология и розовите романи до филмите за причудливи същества, тератофилията през последните няколко десетилетия само набира популярност.

И с интернет във всеки джоб и възхода на социалните медии, този фетиш вероятно все още не е достигнала своя връх. Преди известна само в най-неизвестните онлайн блогове за еротика, той вече поражда секс играчки, оформени по гениталиите на измислени герои като Годзила и Венъм от комиксите на Marvel.

Човек може да се изненада, че това привличане дори съществува, но пипалата му достигат чак до Древна Гърция, откъдето произлиза и терминът. От дните на древността до съвременния Tumblr, тератофилията определено е издържала изпитанието на времето.

Пасифа с Минотавъра

История

Терминът тератофилия произлиза от старогръцките думи teras и philia, които съответно се превеждат като чудовище и любов. Междувременно Терато се отнася до физически аномалии като вродени дефекти.

Най-запалените тератофили обаче вярват, че техните желания надхвърлят сексуалността и че влечението им към чудовища или деформирани хора просто им позволява да ценят красотата там, където обществото предполага, че тя отсъства.

Тератофилите често не могат да се включат в сексуални отношения със съществата, които желаят, тъй като те са измислени. В крайна сметка обаче, тератофилията и зоофилията, или влечението към животните, изглежда споделят древна основа.

Най-старото известно описание на фетиша е може би историята за Минотавъра от гръцката митология. Легендата разказва, че кралица Пасифа от Крит изпитва страхотно желание да прави секс с бик, че дърводелец на име Дедал й построява дървена крава, в която тя да влезе – и да бъде откарана на поляна, където съответно има бикове.

Резултатът от този оказал се успешен план е получовек-полубик с тялото на първия, но с главата и опашката на втория.

Габриела-Сюзан Барбо дьо Вилньов

Психологията на тератофилите

Тератофилията набира сила с появата на печатната преса, като всяка друга тема впрочем, и поражда множество ​​романтични книги за чудовища. Те често са съсредоточени върху маргинализираните от обществото: жени, малцинства, транссексуални лица и хора с увреждания. Психотерапевтът Кристи Овърстрийт вярва, че това не е случайно.

„Необходимостта ни да бъдем приет такива, каквито сме, свързва другостта с чудовищното“, казва тя. „Да бъдеш различен те привлича към други, които са разглеждани като различни, така че има комфорт да бъдеш свързан с друг човек, който те разбира.“

Един от най-известните примери е популярният Квазимодо от „Гърбушкото от Нотр Дам“ на Виктор Юго, който се влюбва в жена на име Есмералда, но е убит от ужасени граждани. В „Красавицата и звярът“ от Габриела-Сюзан Барбо дьо Вилньов нещата са очевидни.

За авторката Вирджиния Уейд, тератофилията почти със сигурност се корени в ескейпистки фантазии (Ескейпизъм – бягство от реалността), изпитвани предимно от жените. След като не постига успех с традиционните любовни романи, Уейд намира ненаситна публика със своята поредица от еротични електронни книги от 2011 г. „Голямата стъпка“ – и вярва, че чарът им е в смесицата от похот и безопасност.

„Колкото по-дълго съм в този бизнес и чета произведения на други хора, започвам да осъзнавам, че става въпрос за тази ловджийска фантазия – където изпитваш тръпка да бъдеш отвлечен и пленен, но разбира се, никога не би искал това да да ти се случи в реалния живот“, казва тя.

„Опасността от това, мрачният му характер и табуто, мисля, че привличат – и всъщност най-вече читателките… Защо четем книги? За да можем да отидем някъде другаде за известно време и да преживеем нещо, което никога няма да ни се случи.“

Тератофилия в съвременната поп култура

Уейд печели само 5 долара през първия месец от самостоятелното издаване на книгата си „Голямата стъпка“, но генерира над 100 000 изтегляния в рамките на една година, което й носи над 30 000 долара. Тератофилията, насочена към Голямата стъпка, дори намира своя път в политиката през 2018 г.

Зяпачите са смаяни, когато кандидатът на демократите Лесли Кокбърн от 5-ия конгресен окръг на Вирджиния пуска туит с рисунка, направена от републиканския му опонент Денвър Ригълман, на която е изобразена Стъпката със значителен член. Ригълман твърди, че го е нарисувал за забавление, но тератофилията вече е на политическата арена.

Само няколко месеца по-късно режисьорът Гийермо дел Торо спечели Оскар за най-добър филм за романтичната си фантастика „Формата на водата“. Съсредоточен върху сексуалната връзка между земноводно същество и човешка жена, той създава доста шум, както и печалби за производителите на секс играчки.

„Очаквах този филм от известно време“, каза Ере, собственик на XenoCat Artifacts. „Формата и дизайнът на героите са прекрасни – а и обичам работата на дел Торо.“

Пригоден за тератофили, силиконовият вибратор на Ere, базиран на филма, е произведен в различни размери и се оказа доста популярен. А сексуалното влечение към измислените същества продължи да нараства и с адаптацията на „То“ на Стивън Кинг през 2017 г., както и с Венъм от вселената на Marvel Comics.