shareit

Дали Хитлер не губи Втората световна война заради дълбок сън

| от |

Адолф Хитлер прекарва целия си живот като възрастен в опити да поеме контрола над Европа – и след като завладява Рейн, той насочва погледа си към останалата част от континента. Германският фюрер има високо мнение за себе си и своите способности – затова и финалните военни решения настоява да се вземат от него. Когато обаче идва най-голямото решение на Втората световна война, той спи дълбоко…

Bundesarchiv Bild 102-10460, Adolf Hitler, Rednerposen

Планиране на Десанта в Нормандия

Съюзническите сили постигат напредък във Втората световна война, но знаят, че трябва да се установят и в Западна Европа. Вероятно ще имат само един шанс за голяма мисия там и ако не успеят, светът ще изглежда много по-различно. Преди инвазията върховният командващ на съюзническите експедиционни сили генерал Дуайт Д. Айзенхауер пише писмо, с което поема отговорност, ако мисията се провали.

Съюзниците знаят, че германците очакват десант, затова правят всичко възможно да ги измамят. Те изпълняват операция Фортитюд, която включва фалшиви радиопредавания, които организират фалшива група на американската армия да се формира под командването на генерал Джордж С. Патън. Освен това са унищожени германските радарни станции по френското крайбрежие, а близо до Нормандия са пуснати от самолети фалшиви парашутисти .

В същото време, когато съюзниците планират атаката, германците правят свои собствени планове, за да се защитят от такова евентуално нападение. На Източния фронт през 1941 г. те използват трислойна танкова офанзива, която се представя зрелищно за тях; сега планът им включва същия тип защита.

Фелдмаршал Ервин Ромел вярва, че германската армия трябва да защитава района по различен начин. Пустинната лисица, който е уважаван военен лидер още от германските операции в Северна Африка, смята, че защитата срещу десанта на съюзниците трябва да бъде различна, тъй като трябва да се направят корекции за различния терен.

Други германски лидери, като фелдмаршал Герд фон Рундщет, искат да си останат с редовния план, докато Хитлер отказва да се намеси по въпроса. Вместо това той решава да изчака.

Bundesarchiv B 145 Bild-F051673-0059, Adolf Hitler und Eva Braun auf dem Berghof

Ева и Адолф

Никой не смее да събуди фюрера

Хитлер създава нещо, което днес бихме определили веднага като „токсична работна среда“. Подчинените му се страхуват да споделят мнението си или да му представят лоши новини. Въпреки че е измъчван от колебания по отношение на това как да се справи със задаващите се съюзнически десанти, окончателното решение как да се продължи в крайна сметка зависи от него.

И съюзниците най-накрая атакуват – на 6 юни 1944 г. Ранната част от атаката не е вдъхновяваща, като по-късно Айзенхауер казва:

„Нашите десанти в района на Шербур-Хавър не успяха да се укрепят и аз изтеглих войските. Решението ми да атакувам по това време и на това място се основаваше на най-добрата налична информация. Войските, самолетите и флотът направиха всичко, което храбростта и предаността към дълга можеха изискваха от тях. Ако опитът ни е свързан с някаква вина или грешка, то те са само мои.“

Въпреки че съюзническите сили не постигат успех веднага, те имат предимство. Когато около 4:00 сутринта в щаба на Вълчата бърлога идва обаждане, помощниците на Хитлер го заварват заспал – и не посмяват да го събудят. В резултат на това съюзниците получават достатъчно време, за да продължат напред, докато резерва от немски войски и танкове чакат встрани…

Когато Ромел чува за десанта, той се втурва към фронта, но многократните му обаждания до офиса на германския фюрер са напразни. Рундщет също иска да предприеме ход, като нарежда на две резервни танкови дивизии да се придвижат към Кан, но централното командване му казва, че е превишил правомощията си. Хитлер по-късно всъщност одобрява преместването в Кан, 12 часа след първите опити да се свържат с него.

Ако фюрерът не беше уплашил служителите си толкова много, нещата можеше да бъдат другояче. Вместо това обаче германците губят златен шанс да обърнат ситуацията. В крайна сметка Нормандия се превръща в повратна точка във войната и дава на съюзниците необходимия им тласък в Европа.

Dwight D. Eisenhower, official photo portrait, May 29, 1959

Дуайт Айзенхауер

Последиците от Десанта

Всичко започва да се разпада за Германия след боевете в Нормандия. Ромел губи вяра в Хитлер скоро след операцията и се оказва, че играе малка роля в заговора за убийството на германския фюрер на 20 юли 1944 г. Когато този заговор се проваля, той е задържан и му е предоставен избор да умре чрез самоубийство или да бъде изправен пред съда. Той избира самоубийството и умира на 14 октомври 1944 г.

Въпреки че оцелява при опита за убийство, Хитлер също не прекарва още дълго на този свят. С края на войната той избра да умре в страх, застрелвайки се, докато любовницата му Ева Браун захапва капсула с цианид.

Нещата са различни за Айзенхауер, който бе написал бележка в случай, че маневрите в Нормандия се провалят. Вместо това той се завръща у дома като герой-завоевател и по-късно става президент на Съединените щати.

 
 
Коментарите са изключени за Дали Хитлер не губи Втората световна война заради дълбок сън

Повече информация Виж всички