Полиаморията е във възход и, според изследвания, има ползи от нея

Полиаморията е във възход от известно време, въпреки социалните и политически стигми около нея. Изследванията показват, че подобни романтични връзки могат да предложат емоционални и физически ползи за всички участници.

Консенсусната полиамория – наличието на повече от двама сексуално и/или емоционално обвързани партньори в една връзка – става все по-разпространена в много страни през последните години. Според статистически данни, публикувани през 2021 г., 4 до 5% от американското население практикува полиамория, докато проучване на YouGov от 2019 г. установява, че 7% от възрастните в Обединеното кралство са били в консенсусна немоногамна връзка в някакъв момент от живота си. Последната статистика представлява значително увеличение от друго подобно проучване, проведено през 2015 г., което показва, че само 2% от възрастните в Обединеното кралство са били в такива връзки.

Това увеличение също е придружено от нарастване на положителните представяния на полиаморните връзки в поп културата. Днес има редица телевизионни предавания и видеоигри, които включват този начин на живот в своите сюжети, докато масово сайтовете и приложения за запознанства, включително OkCupid, Tinder и Hinge, вече позволяват на потребителите си да посочват този тип връзка в своите профили. И все пак въпреки увеличаването на броя на хората, които се идентифицират като полиамористи, около това остава значителна стигма, заедно със социалния и политически натиск, който благоприятства моногамията.

Моногамията често се описва като идеалната романтична ситуация и нейните ценности са подсилени в историите, които четем като деца, и във филмите, които гледаме като възрастни. Според тази идея щастието зависи от това да намерим нашата единствена истинска сродна душа, която ще остане с нас (и ние с нея) през целия ни живот. Това културно очакване е придружавано и дори насърчавано от набор от държавни и правителствени стимули – финансови, социални и правни – които са в полза на семейните двойки. В същото време всяко отклонение от моногамната норма се посреща с подозрение и понякога откровена враждебност.

Въпреки това, Джъстин Кларди, професор по философия в университета Санта Клара, се опитва да оспори тези нагласи в новата си книга. Според него, все по-голям брой юридически и политически учени предлагат реформи в съществуващите семейни закони, за да се признае разнообразието от видове връзки, които хората могат да имат.

„Полиамористите са изправени пред най-различни рискове – да бъдат уволнени, да им бъде отказано жилище или гражданство или децата им да им бъдат отнети“, казва Клари в изявление. „Въпреки това, в много случаи поли връзките са много по-трайни от моногамните, тъй като тяхната гъвкавост им позволява да отговарят на променящите се нужди във времето по начин, по който моногамните връзки не могат.“

Развенчаване на най-честите предположения

Работата на Клари представя и след това оспорва основните аргументи, които обикновено се събират в подкрепа на моногамията. По-специално, той се обръща към „моралния дебат“, който предполага, че хората са еволюирали като моногамни, тъй като човешките бебета изискват по-големи грижи от тези на другите животни, поради по-младата им гестационна възраст.

„Моногамията следователно се разглежда като „естественият“ ред на нещата“, обяснява професорът. „Въпреки това, много хомосексуални и хетеросексуални моногамни двойки или не искат, или не могат да имат деца, но това не ги спира от възможността да се женят и да се ползват от правата и привилегиите, които идват с брака.“

„Други може да гледат на моногамията като на морална заповед, дадена от Бог, но това означава ли, че атеистите и агностиците нямат право на романтична любов, дори ако се окажат в щастливи, здрави и удовлетворяващи моногамни романтични връзки?“

Освен това съществува упоритата идея, че полиаморията поражда болезнени чувства на ревност, но Клари твърди, че това не е уникално за немоногамните връзки. В много случаи уязвимостта, чувството за притежание и чувството за право върху привързаността на другия човек са по-присъщи на ревността, отколкото ни е удобно да признаем. Полиаморията може да даде възможност на хората да видят как се държи партньорът в други връзки.

„Когато се ръководят от взаимно съгласие и разбиране, полиаморните връзки могат да позволят на хората да споделят по-пълноценно щастието на другите“, казва Клари.

По същия начин противниците на полиаморията твърдят, че тези връзки вредят на децата и семейството като цяло, като казват, че неизбежно водят до развод и разпадане на семейството. И въпреки това многолюбовните семейства не само съществуват, казва Клари, но и процъфтяват по начини, които са от полза за децата.

„Може да не е необходимо чак „цяло село, за да се отгледа едно дете“ [английска поговорка], но е логично, че при равни условия наличието на повече от един „баща“ или „майка“ може да е дори по-благоприятно за посрещане на нуждите на децата, като те могат да бъдат обичани и отглеждани в нетрадиционни семейства“, казва Кларди. „Наистина може да се окаже, че средно наличието на повече от двама гледачи е най-добрият начин за гледане на дете.“

* * *

В крайна сметка книгата твърди, че е морално неоправдано моногамията да бъде непременно наложена на обществото. Професорът настоява повече държави да поддържат различни форми на връзки, включително и моногамни.

„Полиаморните връзки се нуждаят от подкрепа и защита, които държавата е в състояние да осигури и е в най-добра позиция да насърчи“, твърди той. „Само защото начинът на свързване може да се отклонява от добре установените социални моногамни норми, това не означава, че те нямат значителна стойност – морална, социална или политическа.“