Няколко малко известни факти за националния бард на Шотландия Робърт Бърнс

Известен като националния бард на Шотландия, Робърт Бърнс (1759–1796) пише много известни стихове, включително „Auld Lang Syne“ и „Address to a Haggis“. Животът и творчеството му се празнуват от много шотландци в Нощта на Бърнс, 25 януари, на годишнината от творчеството на поета. Ето няколко по-малко известни факти за шотландския герой…

1. Поет или автор на песни?
Бърнс е известен по целия свят като поет, но голяма част от невероятната му продукция се състои от песни. Бърнс живее кратък, но продуктивен живот, изтласквайки голяма част от основните си творби в едно десетилетие, от публикуването на „Poems, Chiefly in the Scottish Dialect in Kilmarnock“ през 1786 г. до смъртта му в Дъмфрис 10 години по-късно. Голяма част от тази енергия, особено към края на кариерата му, е изразходена за събиране, преработка и писане на нови текстове за съществуващи песни. Всъщност Бърнс е един от водещите писатели на песни на времето си. Бърнс е и главен участник в „Scots Musical Museum“ на редактора на Джеймс Джонсън – водеща колекция от шотландски песни от този период. Работил е и с редактора Джордж Томсън, който създава по-„полирания“ многотомник „A Select Collection of Original Scottish Airs“, който дори включва аранжименти на известни съвременни европейски композитори като Хайдн и Бетовен.

Въпреки че бихме могли да мислим за песните на Бърнс като за „народна музика“ и макар че те често възпяват „обикновения“ живот, тези песни са консумирани и пускани в домовете и на учтивата публика от средната класа.

2. „Scots Wha Hae“
Редица от най-известните песни на Бърнс съществуват в различни версии на един или друг етап. Някои от тях също звучат по негово време по различен начин не просто заради контекста, в който са изпълнявани, а и защото са свързани с различни мелодии по различно време.

Текстът, който Бърнс написва за вълнуващия си патриотичен химн „Scots Wha Hae“, например, първоначално е настроен към мелодията на пиянската песен „Hey Tutti Tatie“ и наистина това е мелодията, с която се свързва песента днес. Джордж Томсън обаче, редактор, известен с това, че се намесва във и „полира“ работата на Бърнс, избира по-подходящата според него песен „Lewie Gordon“ за първоначалната публикация на „Scots Wha Hae“, принуждавайки поета да добавя още срички до последния ред на всеки стих за да влезе текстът в мелодията. Едва много по-късно Томсън променя решението си и публикува песента с оригиналния избор на мелодия на Бърнс.

3 „Бардът патриот“
Бърнс е известен като национален бард на Шотландия, а култът към него е неразделна част от шотландската културна идентичност. Вдъхновен от поетите от 18 век Алън Рамзи и Робърт Фергюсон, Бърнс се превръща във водещ глас във възраждането на поезията на шотландски език в Шотландия. Той е и един от основните колекционери и редактори на традиционна шотландска музика. Като самопровъзгласил се патриот, той почита националните герои като Робърт Брус, Уилям Уолас и Бони Принс Чарли. Също така можем да видим централна му роля в „изобретяването“ на шотландската национална идентичност през периода на романтизма и след това, в „романтизирането“ на Хайлендс (място, което той обикаля през 1787 г.) и създаването на национални символи от уискито и хагъса.

Може би поради тези причини Бърнс се превръща във водеща икона на туристическата индустрия на държавата. Въпреки това, емблематичният му статут на „алфа шотландец“ може да крие нюанси. Бърнс пише и говори много добре на английски език, езика, на който се образова, и на презвитерианската религия, на която е отгледан. Той пише писма по образец на най-добрите примери за Августинова проза, а любимите му автори включват англичани като Джоузеф Адисън и Уилям Шенстоун, както и „англо-шотландците“ Джеймс Томсън и Джеймс Бийти. Патриотът бард пее за и против неща като Съюза от 1707 г. и свалените монарси от рода Стюарт, но той също така написва и „про-британската“ песен „The Dumfries Volunteers“, кръстена на доброволческия полк, в който служи като част от британския отговор на заплахата от френско нашествие през 90-те години на 18 век.

4. „Auld Lang Syne“
Има много различни версии на любимата новогодишна песен ‘Auld Lang Syne’. През 18 век има две мелодии, свързани с песента, само една от които е версията, която се пее в англоезичния свят на Нова година. Тя има много кавъри и невинаги е била неразривно свързана с текстовете на Бърнс, нито с новогодишните празници. В миналото тя е действала като национален химн на Корея и Малдивите, а сега е мелодията, която звучи при дипломирането на учащите в Япония („Hotaru no Hikari“). Ползва се и в някои японски магазини като сигнал, че затварят. „Auld Lang Syne“ е любима и на силите на Съюза в Гражданската война в Америка, а също се пее и от войските през Първата световна война по време на прочутото коледно примирие от 1914 година.

Въпреки че можем да очакваме асоциирането на „Auld Lang Syne“ с настъпването на годината да е свързано със значението на „Hogmanay“ в шотландската култура, празничните му асоциации несъмнено са водени от поп култура на САЩ през 20 век. „Auld Lang Syne“ е любима част от новогодишния репертоар на групата Guy Lombardo в Ню Йорк, а основният запис на тяхната версия се превръща в саундтрак към „пускането на топката“ на Таймс Скуеър. Статусът на песента като химн на Нова година е допълнително подсилен от многобройни кавър версии, включително на артисти, толкова разнообразни като Бинг Кросби, Дюк Елингтън, Франк Синатра и Дийн Мартин, BB King, The Beach Boys, Джими Хендрикс и Марая Кери, да не говорим за включването й във филмови класики от „It’s a Wonderful Life“ (1946) до „When Harry Met Sally“ (1989).