Най-забележителните музи от края на 19 век

От идеализираните красавици в митологията до жените, които сами по себе си са изключително талантливи творци, историята е пълна с пленителни музи, които вдъхновяват картини, скулптури, поезия, пиеси и музика и създават свое творчество. Нека разгледаме живота на няколко такива фигури, които вдъхновяват изследователското, смелото и в някои случаи сюрреалистично изкуство от ерата fin de siècle (от френски – „края на века“).

„Мадам Х“, Джон Сингър Сарджънт

Амели Готро (1859 – 1915)

Парижката светска дама и известна красавица Амели Готро е „Мадам X“ в емблематичния портрет на Джон Сарджънт от 1884 г. Картината предизвиква скандал в Париж, когато е изложена в Салона същата година: облеклото на Готро е счетено за „очевидно недостатъчно“ и двамата със Сарджент са унизени от публичната критика. Всъщност фурорът спъва кариерата на Сарджънт като портретист във Франция, което го кара да се премести в Лондон.

Преди скандала Готро е парижанка – „професионална красавица“, чийто външен вид е толкова поразителен, че вцепенява и предизвиква безредици, докато хората се опитват да я зърнат. Тя е неестествено бледа и се говори, че приема малки количества арсен, за да постигне този цвят. По-късно обаче става ясно, че за целта използва оцветен с лавандула ориз на прах. В картината „Мадам X“ ухото на Готро е розово, но няколко източника предполагат, че тя слага руж на ушите си, за да избегне „издаването на естествения тон на неопрашената си, гола кожа“.

„Олимпия“, Едуар Мане

Викторин Меран (1844 – 1927)

Меран е модел, учителка по музика и художничка. Към 1875 г. тя се връща в Париж и посещава вечерни часове в Академията Джулиан. Неин автопортрет е показан в Салона през 1876 г., а след това работата й се появява там през 1879, 1885 и 1904 г. През 1903 г. е избрана за член на Société des Artistes Français ”.

Меран е най-известна като Олимпия в картината на Едуар Мане от 1863 г., която е пък може би най-известната картина на художника. В Уличната певица Мане представя Мерант като жена от периферията на обществото, която яде зрели череши, докато държи китара. Тази картина, на която виждаме гладно момиче с тъмни сенки около очите, може да се тълкува като трагично пророческа, защото в по-късния живот Меран изпада в бедност като напразно моли за средства вдовицата на Мане.

Одри Мънсън (1891–1996)

Известна като „Мис Манхатън“, Мънсън е най-популярният модел за времето си: според „New Oxford Item“ от 1915 г. тя „позира за 60% от всички статуи на Панама-Тихоокеанското изложение“, в което са представени над 1500 скулптури.

„Открита“, когато е на 15 години, Мънсън за първи път позира на скулптора Исидор Конти и става любимият модел на Александър Стърлинг Калдър. През 1915 г. Мънсън провокира шок сред цензурата на американската филмова индустрия, когато се появява напълно гола в ролята на муза на художник във „Вдъхновение“. Така тя става и първата жена, която се снима чисто гола в непорнографски филм.

В своите мемоари Мънсън пише: „Какво става с моделите на художниците? Чудя се дали много от читателите ми не са заставали пред прекрасна скулптура или забележителна картина на младо, скромно и чисто момиче, и са си задавали въпроса: „Къде е сега този модел, който е толкова красив? Каква е неговата награда? Дали е щастлив и проспериращ или е тъжен и изоставен, с изчезнала красота, а след нея останали само спомени?“

Животът й започва да се разпада през 1919 г., когато живее в пансион в Ню Йорк. Очевидно влюбен в нея, хазяинът й, д-р Уолтър Уилкинс, убива жена си. Таблоидите изобретателно го обвиняват в „престъпление от страст“, вдъхновено макар и неволно от наемателката му – най-известният модел в Америка. Осъден на смърт, той се обесва в затвора и така репутацията на Мънсън е непоправимо увредена.

Три години по-късно, неспособна да си намери работа и да издържа себе си и майка си в малък град в щата Ню Йорк, самата Мънсън прави опит за самоубийство, а през 1931 г. е приета в лудница, където остава до смъртта си през 1996 г. на 104-годишна възраст.

Кики де Монпарнас (1901 – 1953)

Алис Ърнестина Прин, известна още като Кики де Монпарнас, започва да позира гола на художници, когато е на 14 години. По-късно тя се превръща в един от най-известните модели на художниците в Париж, както и в певица в нощен клуб, художник и актриса. Позира за десетки творци, включително Жан Кокто, Моис Кислинг и Александър Калдър, и участва в късометражни филми.

Кики е муза и за фотографа Ман Рей, с когото има връзка през 20-те години. Именно Ман Рей снима Кики като Le Violon d’Ingres (Цигулка на Ингрес), в която тя е изобразена отзад, с две f-дупки като на цигулка, нарисувани на гърба й. Музеят J Paul Getty размишлява върху изображението: „Заглавието предполага, че докато свиренето на цигулка е било хоби на Ингрес, играта с Кики е забавление на Ман Рей. Картината поддържа напрежение между принижаването и оценяването на женската форма.“