Музикални хроники: Защо вечният хит The Sound of Silence се провали напълно при първото си излизане?

Сигурно познавате The Sound of Silence като най-популярната песен на легендарния американски дует Саймън и Гарфънкъл – или сте я чували в знаменитото и не по-малко въздействащо изпълнение на метъл бандата Disturbed. Но може и да не сте наясно със странната история на песента и с факта, че тя се проваля съвсем безславно, когато е издадена за първи път.

Някои вечни хитове достигат по-бързо и лесно до величието и биват харесани от първия миг, но често по-интересни са другите случаи – когато песента завладява аудиторията трудно и постепенно, или благодарение на хора и обстоятелства извън конкретните автори и изпълнители.

Случаят с The Sound of Silence е пример как правилната намеса на правилния човек на по-късен етап може не просто да спаси една песен, но и напълно да промени живота на нейните създатели.
Композицията възниква в главата на Пол Саймън в края на 1963 г., а текстът е оформен от него няколко месеца по-късно, когато двамата с Арт Гарфънкъл осъществяват и студийния запис.
Тогава те са тепърва прохождащ фолк дует и едно изпълнение именно на The Sound of Silence им осигурява договор с Columbia Records. Под шапката на звукозаписната компания, Саймън и Гарфънкъл издават дебютния си албум Wednesday Morning, 3 A.M. след работа с музикалния продуцент Том Уилсън.

Ролята на Уилсън се оказва решаваща. Тогава той е млад джаз музикант, който по същото време работи с Боб Дилън и помага на знаменития поет с китара да направи прехода от фолк музика към по-твърдо рок звучене.

Том Уилсън обаче е наясно и как да осъществи типичен акустичен албум, затова е подходящ за Саймън и Гарфънкъл – чието нежно звучене разчита изцяло на хармонията между двата им гласа и на самотната акустична китара на Пол Саймън.

Уви, Wednesday Morning, 3 A.M. се проваля тежко след излизането си, а специално The Sound of Silence даже е възприета като шега и предизвиква подигравки от някои слушатели още с откриващата фраза от текста – Hello, darkness, my old friend. Тогава изглежда нелепо да се допусне, че сингълът ще се превърне в химн на едно цяло поколение, възпяващ отчуждението между хората.

The Sound of Silence продава само 3000 копия и разочарованието всъщност предизвиква разпадането на дуета. Саймън и Гарфънкъл се разделят, а Пол заминава за Лондон, за да се развива самостоятелно и там издава първи солов албум.

Без знанието на двамата музиканти, Том Уилсън решава да вземе нещата в свои ръце, когато разбира, че The Sound of Silence получава неочаквано внимание от радиостанциите през пролетта на 1965 г. Песента започва да се върти из някои американски радиа и да се радва на положителни реакции от слушатели, а в същия период става все по-популярно звученето, което смесва рока с фолк музиката.

Затова Уилсън се захваща да направи втора версия на The Sound of Silence с допълнителни музиканти, които да ѝ придадат лек рокаджийски оттенък. Музикалният продуцент взима трима от инструменталистите, работили по албума на Боб Дилън Bringing It All Back Home, и с тях записва барабани, бас и електрическа китара върху вече съществуващата първоначална версия. Така The Sound of Silence претърпява осезаемо аранжиментно развитие след първия куплет, става доста по-ритмична и жива и вече има всички съставки, за да се превърне в истински хит.

Парадоксално е, че Columbia Records изобщо не уведомява Саймън и Гарфънкъл, че песента им е издадена наново и че постига големи успехи. Но към онзи момент те са вече разпаднал се и нефункциониращ състав, макар че все още имат действащ договор с лейбъла.

Така един ден Пол Саймън, тогава свирещ в малки клубове някъде из Дания, си купува списание Billboard и е шокиран да види, че песента му е начело в американските класации. Още по-шокиран е, когато чува новата версия на песента с добавените инструменти – но след такъв фурор вече няма връщане назад.

Саймън и Гарфънкъл се събират и кръщават втория си албум Sounds of Silence. Следват още три студийни албума, които са абсолютни класики и макар че дуетът минава през големи кризи през годините, си остава сред най-почитаните и влиятелните в цялата американска музика.
До днес The Sound of Silence е считана за еталон във фолк рока и е една от най-често изпълняваните песни на XX век – затова е толкова трудно да си представим, че е щяла да потъне в забвение и най-вероятно да повлече със себе си и своите изпълнители още в началото на кариерата им.