Всички го познават като абсолютния еталон за рок фронтмен с глас и сценично присъствие, които вероятно никога няма да бъдат надминати. Но някога Фреди Меркюри все още е просто Фарук Булсара, срамежливо и тихо момче от индийски произход с дълбок интерес към музиката.
Фамозният музикант завинаги ще бъде помнен заради постигнатото с Queen, но това не е неговата първа група – и отнема известно лутане, преди той да намери правилните съмишленици, с които да се превърне в легенда.
Още като тийнейджър роденият в Занзибар Фарук започва да нарича себе си Фреди. Семейството му се мести в Англия, за да избяга от насилието покрай бунтовете в Занзибар от 1964 г., и младежът завършва Колежа за изкуства и дизайн в Лондон.
След завършване на образованието си Фреди работи на различни места – пренася багажите на летище „Хийтроу“, а после продава дрехи и шалове на пазара в Кенсингтън. На второто място работи заедно с друг младеж на име Роджър Тейлър, който се оказва бъдещият барабанист на Queen. Тогава Тейлър вече си има група, наречена Smile, в която свири с обещаващия китарист Брайън Мей.
„Бяхме приятели с Фреди и го познавах, защото редовно идваше да ни слуша със Smile, бандата, в която тогава бяхме с Брайън. Все още не го познавах като певец, просто ми беше приятел. Мой луд приятел! Ако имаше някакви забавления, аз и Фреди обикновено бяхме замесени в тях“.
Амбициите на Фреди Булсара обаче се простират далеч отвъд пазарните сергии. И на 13 август 1969 г. той среща Ibex, прогресив блус банда от Ливърпул, която наскоро е изнесла първия си концерт.
Триото се състои от Майк Берсин на китара, Джон Тейлър на бас и Мик Смит на барабани. Тримата си дават сметка, че за да се развият се нуждаят от певец – и тук идва възможността на Фреди.
Само 10 дни по-късно бъдещата легенда вече е научил досегашния сет на бандата и е предложил и няколко свои идеи за песни. Фреди се отправя към град Болтън и именно там изнася първия си концерт като фронтмен на група.
“Бяхме трио и считахме, че е достатъчно да свирим сравнително семпла музика, без да мислим твърде много за сценичното присъствие. Фреди беше много по-добър от нас в това да прави шоу и да забавлява публиката”, спомня си китаристът Берсин.
„Неговият подход ни се виждаше нещо радикално. Смятах, че за шоуто са достатъчни светлините – ние свирим музиката, а публиката може да гледа цветните светлини зад нас. Но Фреди беше различен, винаги е бил звезда“.
„Хората се шегуваха с него, когато още нямаше никакви пари и беше с едни панталони, една тениска и едни и същи обувки. Грижеше се много добре за тях и хората казваха „Ето го Фреди звездата“, разказва също Берсин.
Тогава прави впечатление и това, че Булсара е най-музикалният в бандата, свири на пиано и може да композира в по-необичайни тоналности, използвайки черните клавиши на пианото.
“Казваше ни, че няма да стигнем доникъде, свирейки тези блусарски глупости с по три акорда, трябва да напишем наши песни. Няколко идеи излязоха от това, но всички те вече са загубени някъде”, допълва Майк Берсин.
Очевидно е, че Фреди е твърде напредничав за Ibex и само няколко седмици по-късно групата изнася своя последен концерт на 9 септември в Ливърпул. Певецът се прехвърля в друг състав, кръстен Sour Milk Sea на една песен на Джордж Харисън.
И там нещата не потръгват и групата се разпада след няколко месеца. През април 1970-а Фреди се присъединява към Роджър Тейлър и Брайън Мей в тяхната група, която все още се казва Smile. През следващата година съставът е допълнен с басиста Джон Дийкън. Освен че избира новото име Queen, Фреди проявява и таланта си в дизайна и изработва логото на групата, комбиниращо зодиакалните знаци на четиримата членове.
“Той знаеше къде иска да стигне”, категоричен е Майк Берсин. „Затова стана такава звезда, не беше случайно. Случи се, защото такъв беше стремежът му от момента, в който го срещнах. Беше човек с ясна цел и посока“.
Талантът никога не е достатъчен и през следващите години Фреди Меркюри полага изключителни усилия, за да развие пеенето си – и да се превърне в може би най-великия глас на рока, раждал се някога.