Музикални хроники: Когато религиозен измамник обвини Led Zeppelin в сатанизъм заради Stairway to Heaven

Връзката между рокендрола и сатанизма е с десетилетна история. Началото можем да проследим чак до 30-те години на миналия век, когато емблематичният блусар Робърт Джонсън среща Дявола на един кръстопът – и продава душата си, за да постигне шеметен музикален успех.

Разбира се, историята с Джонсън е просто мит, но не е нито първият, нито последният, който създава представа за блуса и рока като за дяволска музика.

Няколко десетилетия по-късно, Led Zeppelin раждат една от най-великите балади в историята, която същевременно е и песен със сложна съдба, предизвикала не едно и две големи противоречия.

Шокиращо, но Stairway to Heaven е възприета резервирано от публиката при първото изсвирване на живо, а години по-късно Led Zeppelin са обвинени, че са я изплагиатствали от по-ранен инструментал на бандата Spirit.

Накрая съдът решава, че Stairway to Heaven по никакъв начин не е плод на плагиатство – но близо 40 години по-рано песента е изправена пред далеч по-нагло и абсурдно обвинение.

През 1982 г. фанатичен телевизионен евангелист на име Пол Крауч-младши избухва с твърдението, че епохалната балада съдържа тайни сатанистки съобщения, които проличават, когато записът бъде изслушан наопаки.

Става въпрос за т. нар. техника backmasking, при която определено съобщение е записано наобратно в дадена песен и не се проявява, докато човек не реши да изслуша записа на заден ход. По този начин изпълнителите отправят някакъв тип скрито послание.

Според Крауч, частта от Stairway to Heaven, която започва с текста „If there’s a bustle in your hedgerow…“ всъщност крие думите:

„Това е за моя обичен Сатана

Този, чийто малък път ще ме натъжи, чиято сила е Сатана

Ще даде на тези до него 666

В една малка барака, където ни накара да страдаме, тъжният Сатана“

Твърдението става достатъчно популярно, за да предизвика отговор от обвинените лица. Аудио инженерът на Zeppelin определя теорията на Крауч като пълна нелепост, а певецът на групата Робърт Плант също реагира. „Кой въобще би си помислил да направи това? Трябва да имаш много свободно време, за да ти хрумне, че хората биха направили нещо такова“, коментира Плант.

Случаят със Stairway to Heaven е показателен, но не е единствен – 80-те са време на цялостна паника около сатанизма в Америка и други велики групи като Judas Priest и Black Sabbath също са обвинявани в отправяне на прикрити дяволски послания. Мнозина вярват на абсурдните теории и това причинява доста стрес на самите групи и на техните фенове. В онези времена се оказва, че можеш да си причиниш проблеми, ако си тийнейджър и притежаваш записи на Judas, Zeppelin, Sabbath и други като тях.

Твърде разтревожени родители могат дори да те пратят в поправително училище или най-малкото да те отдалечат от любимата ти музика.

Впрочем, интересът на някои музиканти към окултното е всеизвестен, а тъкмо китаристът на Led Zeppelin Джими Пейдж се е увличал по окултни теми – но естествено, любопитството му по темата не го прави сатанист.

Важно е да си даваме сметка откъде идват такива обвинения и какви хора ги отправят. В примера със Stairway to Heaven, обвинителят е евангелист с меко казано спорна репутация. Родителите на Пол Крауч-младши са основатели на религиозната телевизионна мрежа TBN, а семейството е замесено в доста скандали и прояви на лицемерие, продължаващи и през последните години. Може би най-шокиращият случай е свързан с дъщерята на Крауч. През 2011 г. тя завежда дело срещу собствените си баба и дядо, в което твърди, че е била изнасилена от служител на телевизионната мрежа TBN и че обвиненията са били заметени под килима.

Това води до изхвърлянето на Крауч от TBN.

Така или иначе, той далеч не е единственият евангелист с проблемна и даже срамна биография. Относно обвиненията му към Zeppelin, днес е лесно да погледнем на тях с насмешка – но те представляват умно бизнес решение за опортюниста.

Когато набеждава Zeppelin, че са поклонници на Сатаната и че опитват да покварят уязвимата американска младеж, Пол Крауч си печели завидна популярност. Той привлича вниманието върху себе си и си гарантира, че фен базата на великата група ще чете статиите му и ще гледа неговите предавания по телевизията, дори само за да се запознае с абсурдните му твърдения.

Воден от принципа, че няма лоша реклама, Крауч използва чуждата известност и вихрещата се тогава паника относно сатанизма, за да си спечели име и да изстреля кариерата си.

Може и да изглежда, че Led Zeppelin са жертви в случая, но всъщност и за тях има определени ползи. Да бъдат критикувани от догматици и от официални канали често е добре дошло за рокендрол бандите от контракултурните среди.

Днес можем да погледнем към миналото и да видим ефекта от сатанистките обвинения върху легенди като Judas Priest, AC/DC, Black Sabbath и Led Zeppelin. Лъжливото им свързване с дяволски послания и практики допълва мита за тях и ги превръща в култови фигури.

Ако търсим истински жертви от обвиненията и целия скандал, това може би са онези фенове, сблъскали се с неодобрение в обществото заради музиката, която слушат.

Години по-късно вече знаем със сигурност, че творчеството на Led Zeppelin ще остане в историята не заради някаква въображаема връзка със сатанизма – а защото е сред най-качествената музика, която въобще някога ще бъде написана.