Музикални хроники: Как Slipknot се сбиха с публиката и защо най-жестоката вражда в ню метъла се оказа буря в чаша вода
Най-ожесточената вражда в ню метъла не е само между самите музиканти, но и между феновете на две близки по стилистика групи.
През 1999 г. Slipknot се чувстват на върха след бума на дебютния им албум. Един концерт в Кливланд би трябвало да е пореден триумф за култовите метъл чудовища, известни с маските, които носят на сцената. Но в града бандата се сблъсква с неочаквано агресивна публика.
„Хората започнаха да ни замерват с всякакви неща“, спомня си певецът на Slipknot Кори Тейлър. „Докато бяхме на сцената, уцелиха басиста ни Пол в лицето с катинар, голям колкото юмрука ми! Като свършихме да свирим, си изкарахме техниката и нахлухме в публиката. Имаше много хора, но ние бяхме и деветимата, бяха и хората от Machine Head и други наши приятели. Нека просто кажем, че се справихме в мелето“.
Басистът Пол Грей също си припомня онази вечер и големия бой, който възниква между музикантите и публиката: „С китариста Джим скочихме от сцената, свалихме си маските и започнахме да раздаваме юмруци на хората след края на едната песен. Като приключихме свиренето, всичко избухна. Един от екипа ни беше съборен от полицаите и арестуван“.
Така протича първото гостуване на Slipknot в Кливланд, родния град на групата Mushroomhead. Между двете банди има подозрително много общи неща, те свирят суров и брутален метъл, музикантите носят маски и работни комбинезони, а басистите им са маскирани като прасета. Разликата е, че Slipknot са по-новата група, но вече са и много по-успешни.
Феновете на Mushroomhead са гневни, защото виждат Slipknot като имитатори на техните любимци, които на всичкото отгоре са им откраднали славата чрез шеметното си изкачване към върховете. Желанието за отмъщение поражда погрома в Кливланд през септември 1999-а.
Но основите са положени още предната година, когато Slipknot подписват тлъст договор за седем албума с лейбъла Roadrunner Records. Преди това звукозаписната компания е искала да подпише с Mushroomhead, но е получила отказ – просто за хората от Mushroomhead офертата не е изглеждала особено примамлива във финансов план. Бившият фронтмен Джеф Хатрикс твърди, че именно затова Roadrunner създават своя имитация на Mushroomhead и така всъщност възниква Slipknot.
Не само Хатрикс напада колегите си от Slipknot. Барабанистът на Mushroomhead Стив Фелтън директно обвинява вражеската формация, че е заменила платинен албум за „достойнство, чест и уважение“.
Онзи концерт в Кливланд е единственият случай, в който се стига до физически сблъсъци, но години наред двете банди си разменят вербални атаки. Кори Тейлър обвинява Mushroomhead, че са подтикнали феновете си да нападнат Slipknot. “Ще отида в скапания Кливланд, ще хвана всеки от тях за глупавата маска и ще му вкарвам коляно в главата, докато припадне от загубата на кръв”, изригва Тейлър. По-късно Джеф Хатрикс признава, че познава добре хората от публиката, предизвикали безредиците: „Но не бях там и не знаех колко далеч ще стигнат“.
Mushroomhead подклаждат още напрежението, като организират пародийни концерти в своя щат, с които се подиграват на Slipknot. Те се обличат като вражеската група и пускат от сцената семпли, повтарящи думите: „Цялото това нещо е крадено“ (пародия на откриващата фраза от дебютния албум на Slipknot). През 2007-а Mushroomhead продължават с обидите, определяйки колегите си като „измамници“ и „NSYNC на хеви метъла“. Но отсреща не им отговарят, защото просто вече се на твърде различно ниво от тях откъм популярност.
Slipknot се превръщат в лица на едно цяло поколение в тежката музика и навлизат все повече в мейнстрийма, а албумът им Vol. 3: The Subliminal Verses достига второ място в американските класации. Излезлият малко по-рано албум на Mushroomhead Savior Sorrow не се изкачва по-нагоре от топ 50 и сякаш конфликтът вече съвсем губи смисъл. В този период самите Slipknot се стараят да бъдат по-дипломатични и да не наливат масло в огъня. „Уморих се, опитахме всичко да потушим това нещо между нас и Mushroomhead. Дори съм казвал, че им желая единствено успех. Не ме интересува повече, не е нещо важно за мен“, обяснява Кори Тейлър.
Няколко години по-късно, през 2010-а, сякаш всякакво напрежение е в миналото, тъй като Mushroomhead изказват съболезнования за трагичната смърт на Пол Грей от Slipknot. Басистът умира само на 38 години от свръхдоза наркотици. Оттогава Кори Тейлър е изразявал готовност да свири заедно с някогашните си врагове и даже предлага двете групи да правят общо турне. Стив Фелтън от Mushroomhead също се изказва далеч по-мърдо от преди и отчита, че някои от аспектите на враждата са били преувеличени в медиите. „Да не забравяме, че в онази ера беше популярно да има вражди между изпълнителите и да се настройват хората едни срещу други. Беше много разпространено с рапърите от западното и източното крайбрежие. Медиите го захранваха, а феновете се увличаха“, отбелязва Фелтън.
От Mushroomhead смекчава тона, престават да определят Slipknot като плагиати и отчитат, че и двете групи далеч не са били първите, които са започнали да се маскират на сцената. От дистанцията на времето целият конфликт между бандите все повече изглежда като буря в чаша вода. Но четвърт век по-късно „Slipknot срещу Mushroomhead” си остава най-яростният сблъсък между изпълнители в ню метъл жанра. Макар че днес и двете групи опитват да омаловажат своето участие във враждата, тя ще живее вечно в историята на тежката музика – вероятно и с някои поуки за всички замесени.
Най-хубавото е, че агресията все пак бива овладяна навреме. И че днес и двете групи продължават да са активни и да творят, без да имат нужда да се нападат взаимно.
