Музикални хроники: Албумът на албумите навърши 50 – как Pink Floyd достигнаха върха си с The Dark Side of the Moon

Половин век измина от излизането на един от най-великите музикални албуми в историята – който и до днес е все така актуален, както и неговите създатели.

The Dark Side of the Moon на Pink Floyd е считан за творческия връх на епохалната британска група и за революция за времето си, а вечните теми и композиции в него не спират да въздействат на всяко следващо поколение слушатели.

За съжаление, актуалните новини около Pink Floyd са свързани с продължаващата размяна на нападки между творческите лидери Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор, а неотдавна Уотърс изненада с анонса, че ще запише цяла нова версия на албума.

Но днес няма да се ровим в настоящите неразбирателства между гениалните музиканти, а ще се върнем към времената, когато те поддържат ползотворни отношения и заедно с Ник Мейсън и Ричард Райт създават The Dark Side of the Moon.

Един от най-продаваните албуми на всички времена (45 млн. продадени копия) се заражда в мъничко студио в Западен Лондон през 1971 г. Тогава Pink Floyd прекарват 12 дни в развиването на нови идеи за песни под работното заглавие Eclipse.

“Вече имахме няколко композиции, някои от тях бяха останали от предишни проекти”, спомня си Гилмор, тогава вече утвърдил се като китарист и певец на групата след смяната на съоснователя Сид Барет.

“След като бях написал няколко от текстовете на песните, изведнъж си помислих кое би било много хубаво: да направим цял албум за различните трудности на съвременния живот”, разказва пък Роджър Уотърс, който в онази ера все още е водещ композитор и текстописец на групата, а водещите вокали си поделя с Гилмор.

Постепенно The Dark Side of the Moon оформя облика си и Pink Floyd се местят в по-голямо студио, където творят и Rolling Stones. Две седмици по-късно на кратко британско турне се случва първото представяне на живо на новите песни – но първият концерт не протича добре. Композициите изискват по-мащабно звучене и по-различна техника за живите изпълнения, инсталирано е амбициозно осветление, което да отговаря на случващото се в музиката. Но технически проблем спира концерта по време на изпълнението на емблематичната Money.

По време на конфузния епизод се стига дотам звуковите инженери да си крещят един на друг на сцената пред публиката. Но всеобхватната визия на Pink Floyd за музиката, сцената, светлините и цялостното шоу на живо просто е изпреварила твърде много времето си. Все пак турнето на Floyd продължава и те свирят целия  The Dark Side of the Moon още преди да са го записали и издали. Работата по записите се отлага, защото първо бандата трябва да запише Obscured by Clouds – саундтрака към филма La Vallee (“Долината”), трябва да продължи и с турнетата.

“Записите бяха продължителни, но не бяха нервни или стресови, работехме много добре като група”, спомня си барабанистът Ник Мейсън. „Със сигурност тогава не се налагах толкова, колкото по-късно“, признава пък Уотърс. „Дейв изпя първата песен Breathe много по-добре, отколкото аз бих могъл. Гласът му отиваше на песента. Не помня някакви проблеми с егото относно това кой какво да пее, имаше баланс“.

Този баланс тотално се губи по-късно в историята на Pink Floyd, но в началото на 70-те все още съществува и води до създаването на най-качествения материал на легендите. Макар че става въпрос за доста комплексен концептуален албум, в който отделните песни преливат една в друга музикално и чисто тематично, лириките на Уотърс въздействат и на съвсем директно ниво – извън всички метафорични пластове. „Роджър определено се опитваше да направи текстовете прости, въздействащи и лесни за разбиране, отчасти защото в други наши текстове хората разчитаха неща, които не бяха заложени“, разяснява Гилмор.

Мейсън помага много с богатата звукова картина в албума, със записването на атмосфери от реалния живот, с улавянето на звукови ефекти и психеделично въздействащи отрязъци. За това много допринася и звуковият инженер на албума Алън Парсънс – също огромно име в бранша. Постепенно се включват още редица музиканти, за да обогатят отделните песни – със саксофонни сола на Money и Us And Them, с бек вокалите на Us And Them, Brain Damage и Eclipse.

Кийбордистът Рик Райт допринася с една от най-красивите композиции – The Great Gig In The Sky, която прераства в размишление върху смъртта и страха от нея. „Да, страхът от смъртта играе голяма роля в животите на много хора и албумът е поне отчасти и за това“, казва Уотърс. Песента достига кулминацията си с включването на Клеър Тори. Певицата е повикана в студиото да запише съвсем импровизирани вокали и наелектризиращият ѝ глас превръща The Great Gig In the Sky в един от емоционалните върхове на албума. Тя получава заплащане от едва 30 паунда за работата си и 30 години по-късно решава да съди Pink Floyd за авторски права върху песента. Въпросът е решен извън съда и днес Тори е вписана като съавтор заедно с Райт.

Може би най-иновативният елемент от The Dark Side of the Moon е реализиран към края на записите. Членовете на групата започват да обикалят студиата, да задават на хората наоколо въпроси за живота и смъртта и да записват отговорите. Част от записаните реплики се чуват в различни части от албума и внасят необикновена дълбочина и проникновеност, но същевременно и конкретика. „Интервюираните получаваха картички с въпроси тип: “Някога прибягвал ли си до насилие? „Кога за последно си удрял някого?“ „Смяташ ли, че беше прав?“ и други такива“, обяснява Уотърс.

„Така разпитахме доста хора“, добавя Гилмор. „Предимно хора от екипа ни и техните приятелки, както и Джери О’Дрискъл, ирландския портиер. Разпитахме дори Пол и Линда Маккартни, но те бяха твърде уклончиви в отговорите си, за да бъдат използваеми. Репликата “Всъщност няма тъмна страна на луната. Тя цялата е тъмна“ беше на Джери. Когато сложиш такова нещо в контекста на албума, внезапно то добива много по-силно значение“.

Последната студийна сесия за The Dark Side of the Moon е на 1 февруари 1973 г. „Бяхме приключили миксирането на всички песни, но до последния ден не ги бяхме чули една след друга в реда, който си представяхме от над една година“, осъзнава Гилмор. „Трябваше буквално да късаме парчета лента и да залепяме обратно краищата им. Накрая сядаш и слушаш цялото нещо с много усилен звук. Спомням си го, беше страшно вълнуващо“.

Готовият албум излиза на 1 март 1973-та в Щатите и на 16 март във Великобритания. Само четири дни по-късно вече е №1 в класациите зад Океана, а на Острова достига втората позиция. Успехът е почти мигновен, рецензиите са възторжени, продажбите – огромни. „Бяхме пробили, бяхме уцелили джакпота. Но въпросът е какво се очаква да направиш след това“, мрачно отбелязва Уотърс.

И наистина, след шеметния успех творческият процес в Pink Floyd започва да става все по-труден. Взаимоотношенията между басиста и останалите постепенно се разпадат, за да се стигне до неговото напускане през 1985 г., последвано от скандали, съдебни битки и много взаимно огорчение.

„The Dark Side of the Moon беше последната доброволна колаборация между нас“, въздъхва Уотърс. „След това всичко в бандата беше сякаш насила. Десет години продължихме с това и нямахме куража да се разделим и да прекратим нещата. Десет години на същински ад. Беше просто ужасно. Отвратително“.