Лудият вавилонски владетел, който прекара 10 години като див звяр и се хранеше с трева

В Стария завет ще открием някои много интересни персонажи, които и до днес могат да изненадат миряните. Историята на вавилонският крал Навуходоносор II е именно такава. Описван е като един от най-жестоките владетели и успява да разгневи Бог, защото неговата армия не вдига обсадата на Йерусалим и след като успява да завземе града, войниците започват да разграбват злато и скъпоценности, да оскверняват храма и също така да си тръгнат с юдейския крал за заложник.

Армията на Навуходоносоре II успяла да вземе около 10 000 заложника, повечето военни офицери, строители и аристокрация, която се оправя към Вавилон. Около 10 години по-късно владетелят се връща и изравнява храма на Соломон със земята. За точно тези дела е наказан да скита в дивата природа и да се храни с трева в продължение на седем години. Това записва пророк Даниел и разказва как кралят е лазил по земята, тялото му се окосмило и често приличал на коза, но с агресията на ястреб, както и ноктите. Точно това кара повечето историци да се замислят дали това е реална история или не, защото според архивите, той е владетел на Вавилон в пика на империята между 605 и 562 г. пр. Хр. В архивите владетелят е останал като един от най-големите строители и никой не можел да го достигне в този момент. Никой не знае дали наистина е бил тиранин, както го описват в Стария завет.

Интересното е, че именно той присъства в някои текстове, които не са обвързани в Библията и повечето са записани на близки източни езици. За него са открити редица плочки със записки, които доказват съществуването му, при това близо до Средиземно море близо до Персийския залив. Открити са дори негови лични записки, в които владетелят се е подписвал, но по-важното е, че никъде не се е представил за злодей, точно обратното. Той посочва само построените сгради, храмовете и дворците.

Често мислил за боговете, когато ги правил и ги посвещавал на тях, следователно как един такъв човек може да се превърне в злодей. Не е записвал никъде за своите военни кампании и експлоатацията. Във втора глава „Крале“ ще прочетем, че някои владетели на юдеите отказвали да заплатят такса на Вавилон, следователно Навуходоносоре II бил принуден да реагира и да пристигне с армията си. Вавилонските хроники доказват това и описват събитието през 597 г. пр. Хр. С пристигането на армията, вавилонци са имали точно 2 дена, за да превземат града, но вместо да се стигне до избиване и насилие, Навуходоносоре II избира нов крал и след това се връща обратно във Вавилон, като договаря и по-висока такса.

При второто му пристигане през 587 г. пр. Хр. е потвърдено, че владетелят взима и хора като откуп, с които да продължи да утвърждава своята империя, сред заложниците е дори кралската фамилия. В Стария завет ще открием, че има един момент, в който всички жители сядат близо до реките на Вавилон и започват да плачат. Дълго време се търси потвърждение за тези дела, докато в началото на XX век археолозите не откриват подземни стаи – около 14 на брой, където са записани всички всекидневни занимания на двореца. Една от всички е подписана именно от юдейския крал, следователно той се е намирал в двореца. Според антрополозите, това е бил лист с хранителните дажби,  които всички юдеи трябвало да получават, докато се намират на територията на империята.

Кралското семейство било от 7 души – майка, баща и пет деца, имайки предвид количеството храна, историците са категорични, че гостите не са гладували и не са мизерствали. В Стария завет се твърди, че семейството е прекарало 37 години, но това също не е вярно. Имайки предвид всичко това, представянето на Навуходоносоре II като лудо същество в гората е може би е много сложна задача за доказване. Историята разказва, че след като Навуходоносоре II имал странно видение, нито един от магьосниците не можел да разгадае сънят му.

Тогава бил  извикан пророк Даниел, като същият така или иначе щял да бъде изгонен от Вавилон, защото ще е единственият противник срещу построяването на прословутата кула, която трябва да достигне до боговете. Още тогава пророкът заявява, че проблемът на владетеля се крие във факта, че не почита единствения истински Бог, а има много други божества, следователно ще се превърне в див звяр и в последствие това се случва и описва в библията. Историята завършва с това, че Навуходоносоре II повдига поглед, вижда рая и става отново нормален. Интересно е, че тук има и някои разминавания. В някои архиви не се говори за Навуходоносоре II, а за владетеля Набонид.

Той е описван като лудият крал, който владее цели две десетилетия след Навуходоносоре II и накрая империята му е поробена от персите. Според историята, новият владетел представил ново божество, покровителствено от луната. Набонид повел своите бойци през пустинята с надеждата да нападне Медина и в последствие полудява и 10 години скита, без да се завърне. Най-накрая е записано, че са извикани дори екзорсисти, които да изкупят греховете му и да го върнат обратно в реалността.

Смята се, че историята за двамата владетели е обвързана, защото единият получава предупреждение, а другият официално изкупва греховете. Не е сигурно кой е помогнал, но някои легенди отново посочват пророк Даниел като лечител. За съжаление не всичко е описано в Библията, но пък археолозите често откриват някои много специални елементи, с които да се опитат да разберат какво се е случвало толкова векове назад.

Снимки: Wikipedia