Космическият глас на Валя Балканска ще продължи своята одисея безследно след 2025 г.

Един от най-далечните обекти, създаден от човешка ръка към този момент, са двете капсули Voyager 1 и Voyager 2. За времето си са успели да достигнат междузведния космос – регионът между звездите и галактическата плазма. По това време космическата надпревара е в своя апогей и всяка страна се стреми да открие извънземна цивилизация, да говори за колонизирането на Луната и дори на други планети, впрочем в колонизирането на единственият спътник на земята, САЩ и СССР достигат такива висоти на лудост, че дори предлагат впечатляващи идеи за превземането на спътника.

Най-важната част от цялата история е, че съществува план за създаването на военни бази. Мечтата обаче е охладена много сериозно и след редица странни експерименти, NASA решава да използва своите ресурси и да изпрати послание в открития космос, а за съдържанието в двете капсули отговаря Карл Сейгън от университета в Корнел. Самият учен може да се смята за един особено хуманен и добър философ, чийто мироглед е насочен изцяло към благото на човечеството. Необходима е около  година, за да събере около 115 изображения и разнообразие от животински звуци.

Снимки: By NASA/JPL – The Sounds of Earth Record Cover, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=137443

Може да се чуят гръмотевици, вятър и вълни, както и различни звуци на птици и дори косатка. Добавени са разнообразни музикални изпълнения на най-различни култури през редица епохи, включително и поздрав на 55 древни и модерни езика, както и приветствие на английски от генералния секретар на ОН – Кърт Валдхайм. Сейгън добавя и други звуци от човешкия бит като стъпки, смях (неговият личен) и съобщение от американския президент Джими Картър, написано на хартия. Присъства дори съобщение на морзов код. В колекцията от снимки, учените решават да покажат какви същества обитават планетата.

Добавят снимки на математически и физически уравнения, на Слънчевата система, както и на ДНК веригата, човешката анатомия и начина, по който се размножаваме – кадрите са от научен вид, а не от еротика, както мнозина се шегуват през годините. Снимки се поставят не само на хора, но и на различни животни, насекоми, растения и пейзажи. Заснети са храни, архитектура и човешки портрети. Изборът на фотографиите е с надеждата, че най-вероятно другата страна, която открие тази информация, може да разбере, че Земята не е вражески настроена, макар и към този момент да сме сигурни, че картината изпратена преди толкова години, отговаря особено много на настоящето.

Снимка: By National Astronomy and Ionosphere Center – http://re-lab.net/welcome/images/image082.gif, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11440337

Музикалната колекция също е особено очарователна. Спокойно можем да забележим присъствието на Бах, Моцарт, Бетовен и Стравински. Към тях трябва да добавим Чък Бери и Валя Балканска, електронният композитор Лаури Шпигел, присъства и фолклорна музика от Азербейджан и други. Самият Карл признава, че музикалното разнообразие на планетата е много богато и изборът на правилната музика е затруднил всички. Най-важното е, че Мартин Кьонинг е имал изявен интерес към българския фолклор и издава плоча в САЩ, в която присъства и песента „Излел е Делю хайдутин“.

Когато екипът на Сейгън започва да прослушва всички записи е одобрил именно гласът на Валя Балканска и бързо го добавя в 90-минутната селекция. Нейната песен присъства във втори албум под номер 7. Подредбата може да ни изненада, защото преди това звучи симфония на Бетовен. Една забавна част при подготовката на изображенията е, че дори тогава цензурата се намесва и иска от екипа да премахне изображенията с гол мъж и жена. Дори и след доста критики, в капсулата все пак присъства анатомично коректното изображение на Джон Ломберг, в което дори половите органи са описани с правилна точка.

Снимка: By NASA/JPL – NASA/JPL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58227915

Джон Ленън също е потърсен да участва в този проект, но в последствие няма възможност да присъства, въпреки това успява да изпрати Джими Ловин, който работи като негов аудио инженер. Сейган имал желание да добави една песен от Бийтълс – „Here Comes the Sun“, но съставът нямал правата над песента. През 2015 г. NASA официално качва цялото съдържание на албумите в SoundCloud. Нека не забравяме, че освен създаването и събирането на въпросното музикално съдържание, трябва да забележим и съвършената технология, която трябва да издържи на сериозното натоварване, както и на космическия шок. Твърдението, че капсулите летят във въздуха и излъчват въпросните песни е невярно, макар и често да се среща точно тази версия.

В космоса липсва въздух, който да предава звуковите вълни. По същата причина и малцина повярваха, че електромобилът на Мъск може да излъчва песните на Дейвид Бауи в открития космос. За създаването на самите плочи е потърсена компанията Pyral от Франция. CBS Records работят с JVC в Колорадо и трябва да изрежат много точно въпросните музикално носители, добавяйки златно покритие. След като са покрити в злато, същите са поставени в алуминиеви контейнери и изпратени в NASA. Покритието е алуминиево и галванизирано с чиста проба уран-238.

Снимка: By NASA – NASA website, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=167703

Периодът на полу-разпад на този елемент е около 4.468 милиарда години, следователно ако самите плочи бъдат изследвани, уранът ще покаже точно и годината, в която са били изстреляни двата кораба. Voyager 1 е изстрелян през 1977 г. и през 1990 вече преминава орбитата на Плутон (тогава още смятан за планета) и през 2004 г. напуска Слънчевата система. На 1 март същият се намира на 17.9 милиарда километра от слънцето, изминавайки около 61 000 километра в час, докато Voyager 2 се намира на 14.7 милиарда километра и се движи със скорост от 56 000 километра в час.

От 11-те инструмента за изпращане на данни днес, около 5 работят на Voyager 1 и все още показват неговата посока и дестинация. През 2025 г. с липсата на повече енергия най-вероятно и последните сигнали ще бъдат изгубени. Разбира се, можем да бъдем повече от благодарни на Валя Балканска, че именно нейният талант и глас продължават да се носят някъде в космоса. Имайки предвид ограниченото количество на плочите по това време, можем да бъдем сигурни, че това не е просто особена чест, а повод за гордост, който в следващите години трудно би могъл да се повтори.

Заглавна снимка: By NASA – Great Images in NASA Description, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6455682