Кой е вдъхновението за първия Гринч

Коледа е един от най-светлите християнски празници и сме сигурни, че няма човек, който да не се вълнува от факта, че ще може да види отново семейството си, евентуално да изпрати годината и да се надява на по-доброто предстоящо. Всичко можеше да изглежда много прекрасно и чисто, преди да се появят рекламите и комерсиалните коледни песни. Комбинацията от всичко това не се отразява на определени хора и дори има точно наименование за тях – Гринч. Нарицателното идва с помощта на един специален герой, създаден в света на анимацията.

Същият е известен със своята зелена козина, мазно лице и сърце, което е два пъти по-малко, отколкото на обикновен човек. Гринч се появява за първи път в американската история от своя малък дом на върха на планината Крумпит през 1957 г. Първата му поява е в книжката „Как Гринч открадна Коледа!“. След това се превръща и в анимационен герой и дори в момента ликът му се продава на най-различни продукти. Кой е вдъхновението за това същество? Все пак, някой наистина е изразявал силно негативно мнение, но кой е той?

Оказва се, че докато повечето творци виждат своя следващ герой на улицата, както се случва с вълка от „Ну Погоди“, Д-р Зуз или Теодор Зуз Джизел, се оказва истинското самостоятелно вдъхновение за един от най-успешните си проекти, който в момента продължава да живее и до днес. Същият рисува редица илюстрации на детски книжки, а идеята му за изобразяване на някои от героите ще се превърне в една от най-доходоносните му професии.

По една или друга причина, неговите илюстрации и до днес са първото, на което милиони малки деца се учат да четат. Цветните страници наистина са завладяващи, а Теодор не може да се разочарова по никакъв начин от идеята. Гениалната идея в този случай е, че детето може да вижда някои от елементите, позиционирани близо до самите думи, което прави осъзнаването и изграждането на речта, далеч по-лесно.

Окото е едно от най-силните човешки възприятия и веднъж след като успеем да го контролираме, то може да служи вярно на мозъка и бързо да помага за пространственото възприемане. Първата детска книжка на илюстратора е „Котка в шапка“ и още през първата коледа на 1957 г. има около четвърт милион продадени копия. Малко след това се ражда и коледната „Как Гринч открадна Коледа!“. Създадена е само за няколко седмици, като самият автор заявява, че буквално се е раждала сама от моливите му, докато я рисува. Това била и най-лесната възможна за правене. Защо е толкова лесна? Очевидно е, че всяка сутрин, авторът е трябвало да се погледне в огледалото, за да започне работа.

„Докато си миех зъбите на сутринта на 26-и декември от миналата година, забелязах едно многго изкривено лице в огледалото. Това бях аз!“

Малко след това насочва вниманието си към изморителния празник и срещата с всички приятели и преди да се усети, започва да разказва своята собствена история. След това създаването на зеления герой е просто малко повече вдъхновение и връщането на спомените. Разбира се, авторът разказва, че за него, Гринч е приятел, който трябва да открие отново нещо в Коледа, което е изгубил в миналото. Тоест, изначално не се смята, че това е злодеят, който винаги е бил такъв. И ако все още не вярвате на това твърдение, нека напомним, че през 2003 г. се пуска пощенска марка с неговия лик, а доведената му дъщеря Ларк Грей Димонд-Кейтс ще сподели в интервю, че „Гринч е Тед, но в лошите дни“.

И ако това не е достатъчно, много преди появата на самата книжка, Теодор има автомобил, чийто регистранционен номер е „GRINCH“. След това историята продължава с адаптация за телевизията, филм през 2000 г., мюзикъл през 2006 г. и още един анимационен филм от 2018 г. През 1984 г. авторътъ ще получи и награда „Пулицър“ за цялостен принос в образоването на деца в рамките на половин век, както и за даването на чисто детско забавление, което да възпитава не само децата, но и родителите, които четат тези книжки. Според някои проучвания, неговите издания са успели да преминат броя от 600 милиона копия, като и до днес се продават по цял свят. Освен това има награда „Ейми“ за „Хелоуин е нощта на Гринч“. На определени интервали прави различни обучения за малки деца, а някои от книгите му са открити постмърно, след като неговата съпруга разчиства стаята.

Повечето са издадени през 2015 г. И макар Гринч да остава, нека не забравяме, че дори и претрупаното и понякога задължително коледно настроение, може да подейства приятно, особено ако е с подходящите хора. Дори и Гринч не е бил лишен от чувства, а просто се е изморил от Коледа, както се досещаме. А това е един от нормалните елементи на всеки празник, допълнителната еуфория повече натоварва.  

Снимки: Wikipedia