Каква е целта на екстравагантната мода
Модата се развива стремглаво като дизайнерите по света неуморно се опитват да създадат невъзможно красиви и безпардонно фамозни тоалети за дефилетата си. Често срещана характеристика на модерните тоалети е че съдържат някакъв екстравагантно непрактичен елемент. Или самите те са изцяло такива – непрактични, странни, луди.
Но защо съществува тази страна на модата? Защо дизайнерите не произвеждат единствено дрехи, които всеки може да носи?
Стандартните модни дефилета, или Prêt-à-Porter – „готово-за-носене“, от фр. език, се провеждат по няколко пъти на година от повечето топ марки в индустрията. Тяхната цел да е да ни покажат какво ще се носи през следващия сезон като това често са нормални дрехи, подобни на тези, които вече са на пазара. Единствената разлика е, че дрехите на подиума имат леки поправки, за да прилягат на конкретна манекенка, а тези в магазина са шити така, че да стават на възможно повече хора.
Тези дефилета обаче далеч не привличат такова медийно внимание, каквото Haute Couture – „Висша мода“ от фр. език – това е и една от причините тоалетита да са толкова екстравагантни. Излиза, че да се създаде тоалет като на Лейди Гага е сравнително евтин начин за събуране на погледи към определен дизайнер. Затова и изпълнители като самата Гага често правят подобни номера.
Сузана Франкел, един от модните редактори на The Independent, казва: „Въпреки че някой от по-скъпите дефилета могат да струват до 500 000 паунда и пак са по-евтини от рекламна кампания със супермодели и скъп фотограф, а също така имат и много по-бърз ефект като достига и до повече хора.“
По-ярките и приказни тоалети естествено привличат повече вниманието на пресата и в резултат на това през годините моделите стават все по-налудничави.
Haute Couture могат да бъдат и възможност за дизайнерите да се развихрят и да покажат способностите си за работа с различни материали и материи.
Трябва да се отбележи, че дрехите на подобни дефилета като цяло не са предназначени за продажба, но въпреки това често повлияват популярната мода по някакъв начин. Това влияние може да се изразява в нещо просто като цветовите комбинации или силуета. Популярен пример са впитите дънки, които бяха силно осмивани, когато за първи път се появиха на подиум, но след това станаха хит на пазара и сега са широко приети. Като цяло, разбира се, идеите, които се черпят от висшата мода са приближени и адаптирани за всекидневно носене.
Подобна практика има и в други индустрии – например в автомобилната. Концептуалните коли се създават главно с цел да грабнат вниманието на журналистите, както и да покажат майсторството на компанията, когато тя няма ограничения. Но отново, както и при модата, елементи от концептуалните коли могат и се интегрират в норманите.
От гледна точка на изкуството – мнозина твърдят, че тоалетите от висшата мода трябва да се разглеждат като произведения. Най-популярният противник на тази теория обаче е модният дизайнер и милиардер Миуча Прада – жената, която хората в индустрията често наричат Тази-на-която-трябва-да-се-подчинява. В интервю за New York Magazine тя казва: „Изкуството е да се изразяват идеи, да се изразява визия. Моята работа е да продавам. И аз много харесвам работата си.“ Дано не види, че текстът ни е в категория Арт…
В крайна сметка целта на висшата е мода е реклама – секунди по телевизията, още няколко сантиметра текст в уебсайтовете, още една снимка в Instagram и другите социални мрежи. Както всичко в модата, това също е за внимание.
