Как да си направим джорджианска сватба

Бракът в джорджианска и регентска Англия рядко е излязъл от някой велик роман като, например, „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. През този период бракът е eдин доминиран от мъжете свят и когато дамата се омъжи, тя преминава от контрола на баща си към този на съпруга си.

Да останеш неженен човек се разглежда като нещастие и не е положителна опция за жените от която и да е класа. Дълго наричани с пренебрежителния термин „стари слугини“, неомъжените жени често водят живот в крайна бедност – дори и тези от богатите семейства. Джейн Остин не се омъжва и след смъртта на баща си живее в относителна бедност като става зависима от добрата воля на братята си.

Минималната възраст на булките и младоженците е 12 за момичетата и 14 за момчетата, но все пак е необходимо родителското съгласие за брак за непълнолетни лица под 21-годишна възраст. Дори и да са сгодени в по-ранна възраст, повечето двойки не се женят до началото на 20-те си години, когато са вече по-финансово сигурни и чиракуването им е приключило. Чираците обикновено са обвързвани в продължение на 7 години – от 14-годишна възраст – като през това време не им е позволено да „извършват съвкупление, нито да сключват брак“.

Бракът е ангажимент за цял живот и затова изборът на спътник изисква големи грижи, особено за жените. За тези, които обмислят брак, ето няколко съвета от онова време, които си струва да се имат предвид…

 

Изберете партньора си

Суеверието, любовта, финансите и удобството изиграват роля за намирането на правилния г-н или г-ца през джорджианския период. Тогава бракът се осъществява по няколко причини: една двойка може да е влюбена, а може да е просто по-удобно точно тези двама човека да произведат наследници, да комбинира финанси и семейства, или да избягат от бедността и самотата.

Различни суеверия също могат да помогнат за намирането на партньор. За целта в навечерието на св. Агнес (21 януари) трябва да „вземете няколко карфици, да ги вземате една по една, докато повтаряте специална мантра, и да ги забивате в ръкава си. Така ще сънувате човека, за когото ще се ожените“. Ако минете под стълба обаче, „може да не се ожените тази година“.

Сексът преди брака не е незаконен, но съгласно Закона за копелетата (Bastardy Act) неомъжените бременни жени са принудени да назоват бащата. Такива двойки могат да бъдат принудени да се оженят, както се случва с Елизабет Хаулет и Робърт Астик през януари 1787 г. в църквата Рингланд близо до Норич. Церемонията е проведена от преподобния Джеймс Уудфорд, който отбелязва, че Робърт не иска особено много да се жени и „пред олтара се държи много неприлично“. За Уудфорд принудителните бракове са жестокост: „Много ми е неприятно да се женя за такъв човек“, пише по-късно той.

 

Придържайте се към своята социална класа

Да си имаш любовница от по-ниска класа е за предпочитане пред това да се ожениш извън своята социална сфера. В епоха с твърди класови предразсъдъци е и по-лесно да се ожениш за някой с подобен на твоя произход. Във всеки случай, ако една жена няма достойна зестра (като пари, собственост и земя), ухажорите от по-заможните семейства вероятно няма да са много.

Въпреки че заможните мъже си имат любовница от по-нисък клас без да бъдат порицавани за това, те се сблъскват с критики и дори са избягвани, ако се оженят за човек под своето ниво. През 1810 г. Нели Уитън е гувернантка на г-н Педър, който се жени за своята млекарка след смъртта на първата му съпруга. Това кара Нели да довери на свой приятел: „Ако знаехте скръбта, която трябва да претърпи човек, който се жени по-горе от класата си, никога не бихте имали амбицията да се ожените извън собствения си ранг“.

Уилям Холанд, викарий в Съмърсет, гледа с неодобрение на всеки от ниските класове, който не проявява дължимото уважение към хората от по-горните. През декември 1800 г., когато слугата му Робърт присъства на брака на брат му с дъщерята на фермер, Холанд се притеснява, че „е обърнал главата на бедния Робърт и той сега си мисли, че и той, и семейството му за кратко време трябва да се класират сред главните мъже в царството“.

 

Подгответе се за големия ден

Сватбите са публични събития от самото начало, но бягството винаги е опция за влюбените.

За двойките подготовката за сватба означава натрупване на всичко необходимо за новото домакинство – от спалното бельо до каручката. Може да се изготви и споразумение за брак, за да се даде на съпругата известна финансова независимост, като например лихва от нейната зестра.

Законът за брака на Хардуик от 1753 г. предвижда, че обявлението за брака трябва да се чете в три последователни неделни дни в енорийската църква. Това обявление съобщава за събитието и кани хората да направят каквито възражения имат срещу него.

Когато една двойка отчаяно иска да се ожени срещу желанието на родителите си, решението е да избягат някъде, където законите за брака не са толкова строги.

 

Насладете се на случая

През годината има добри и лоши периоди за женитба, а неделите и светите дни трябва да се избягват. Повечето сватби се провеждат в църквата през сутринта, въпреки че евреите и квакерите могат да правят свои церемонии.

Рядко се случва гостите да пътуват на някакво разстояние и почти всички сватби са скромни. Модерно е булките, а понякога и шаферките, да носят бяло, но повечето булки просто носят най-хубавите си дрехи.

„Голите сватби“ (някои булки всъщност се венчаят без дрехи) са по-скромни, тъй като булката не носи дрехи, а само колан, с погрешно убеждение, че новият й съпруг няма да носи отговорност за дълговете на починалия й съпруг.

Когато се омъжва за зидаря Ричард Елкок в през септември 1775 г., вдовицата Джудит Рединг „сяда на една от скамейките в църквата и съблича всичките си дрехи, с изключение на колана си, след което отиде до олтара и беше омъжена така, за голямо учудване на свещеника и др.“