Избрани моменти от живота на бащата на английската поезия – Джефри Чосър

Джефри Чосър е пленен и откупен за 16 лири преди да навърши 20 години

През 1359 г. Чосър участва в кампанията при Реймс – военно усилие на английския крал Едуард III да анексира със сила части от Франция, през Стогодишната война. По време на този процес Джефри – който е член на двора на графинята на Улстър, съпруга на един от синовете на Едуард III, а след това е оръженосец – е пленен от французите. След обсадата, по време на преговорите за откупуване на пленници както от френска, така и от английска страна, Едуард плаща 16 лири (съвременната равностойност на около 8000 лири) за освобождаването му.

Понякога Чосър е наричан „баща на английската поезия“

Чосър се появява два века преди Шекспир (за когото повечето хора днес вероятно биха се сетили първо) и още в края на 1300 г. е наречен „баща на английската поезия“. Титла си му е напълно заслужена: докато много от неговите съвременници (включително приятелят му Джон Гауър) пишат на английски език в допълнение към езици като латински и френски, Чосър пише изключително и само на майчиния. Изследователят на Средновековието Саймън Хоробин пише, че избора на английски вместо латински – езикът на международното общуване – от Чосър е една от причините употребата му в цялата страната да се увеличи.

Той пише на средноанглийски език

Може би мнозина ще се изненадат, ако разберат, че Шекспир, живял и творил през XVI и XVII в., всъщност е писал на ранния съвременен английски език. Чосър, който обаче пише през 1300 г., използва по-ранна форма, известна като средноанглийски, която заменя староанглийския/англосаксонския след нахлуването на Уилям Завоевателя в Англия през 1066 г.

В резултат на норманското завоевание формата на английския език, която Чосър наследява, говори и пише, е силно повлияна от френския език (според Енциклопедия Британика около 10 000 френски думи са навлезли в английския език), който се е смесил с германския англосаксонски език, говорен преди това в Англия. За съвременните ни очи той изглежда като съвсем непознат език, както показват още първите редове на най-известния сборник на Чосър – „Кентърбърийски разкази“ – за група поклонници, които участват в състезание по разказване на истории, за да си уплътнят времето по пътя към Кентърбърийската катедрала:

Когато с благи дъждове април

бе мартенската жажда утолил

и беше влял във всяка суха жила

на пролетта живителната сила…

Можете да видите прочит на исторически достоверния средноанглийски на тези редове във видеото.

Голяма част от произведенията на Чосър са хумористични

Съвременните читатели понякога намират за тревожно да открият, че писатели, живели преди векове, са имали чувство за хумор. И Чосър е пример за това, защото много от произведенията му често са смешни и хапливи. В „Приказка за мелничаря“ например се разказва за жена, която подмамва нежелан ухажор да я целуне отзад вместо по устните.

Чосър пародира самия себе си в най-известното си произведение

Една от най-хумористичните в книгата с приказки на Чосър е тази за самия него. Той вписва себе си в „Кентърбърийски разкази“ като герой, с една основна и забавна разлика: героят в книгата няма абсолютно никаква способност да разказва.

В „Приказка за сър Топас“ Чосър в книгата се опитва да разкаже героична приказка за един рицар. Тя обаче е толкова дълга – персонажът прекарва по-голямата част от нея в описание на външния вид на рицаря и начина, по който той облича доспехите си – че останалите поклонници губят търпение да го чакат да стигне до същината и го прекъсват, преди да е завършил. Изглежда, че истинският Чосър е смятал, че да се представи като персонаж, който е некомпетентен в разказването на истории, би било забавен и ироничен ход.

Гробът му вдъхновява известния паметник на писателите в Уестминстърското абатство

Гробът на Чосър в ъгъла на поетите, Уестминстърско абатство, Лондон

През последните няколко години от живота си Чосър наемa резиденция в Уестминстърското абатство с пенсия, отпусната му от крал Ричард II. Той умира по време на пребиваването си там и е погребан в абатството. Около век и половина по-късно, през 1556 г., обаче е ексхумиран от необозначения си гроб и отново погребан в мраморна гробница с паметник в южния трансепт на абатството.

По-късно Едмънд Спенсър, поет от XVI в., който пише в архаичен стил, имитиращ Чосър, иска да бъде погребан до бащата на английската поезия – и е погребан в стената до Чосър.

Изглежда, че това поставя началото на една тенденция, защото оттогава в южния трансепт, който днес е известен като Ъгълът на поетите, се появяват множество гробници и паметници на писатели. Идеята се разпространява дори отвъд Атлантическия океан в САЩ: в катедралата „Свети Йоан Богослов“ в Манхатън има кът на поетите с паметници на американски автори.