Искате ли нов календар с 13 месеца

Какво бихте казали за един коренно различен календар, в който годината е разделена на 13 месеца, всеки от които има точно 28 дни? Е, това почти стана реалност за света след Първата световна война, но хората бяха толкова недоволни, че идеята не получи бъдеще.

Игри с времето

Заиграването с календарите не е нещо ново. През цялата история различни мислители и институции са се опитвали да създадат алтернативни схеми за определяне на годините. Например през 45 г. пр.н.е. Юлий Цезар добавя високосни дни – по 1 допълнителен ден на всеки 4 години – към тромавия и сложен римски календар, който разчита на фазите на Луната. Тази нова версия, Юлианският календар, се основава на астрологични изчисления, според които тропическата година – времето от пролетно равноденствие до пролетно равноденствие – отнема 365 дни и 1/4.

След това, около 1500 години по-късно, този календар е заменен от папа Григорий XIII, който въвежда Григорианската система, на която разчитаме днес. Но дори когато светът постепенно възприема този нов календар през вековете, други хора разработват свои собствени версии с различни конфигурации на дните. И през първата половина на XX век се появява още една нова идея.

13 месеца са по-добре от 12?

Идеята за 13-месечен календар е разработена за първи път от Огюст Конт, френски философ, математик и писател, през 1849 г. Тя включва подреждане на календара в 354 дни в годината, които включвали два „празни“ дни (въз основа на работата на италиански католически свещеник 15 години по-рано). На всеки месец са дадени 28 дни, което позволява организирането им в четири точни седмици.

Този календар бил известен като „позитивистки“ календар, но не става много популярен. Това се дължи най-вече на факта, че Конт нарича дните с имената на различни видни мъже и жени от историята (почит към водещите фигури в „религията на човечеството“), което го прави не особено привлекателен. Въпреки това интересът към тази подредба не изчезва.

В началото на ХХ век един англичанин на име Моузес Коцуърт преразглежда 13-месечния календар, маха имената и нарича допълнителния месец „Сол“.

Този нов вариант е приет с по-голям ентусиазъм, особено в Америка, където става известен като плана „Ийстман“.

Но все още има своите противници. През 1923 г. Лигата на нациите, създадена след Първата световна война, провежда специална комисия за проучване на реформата на календара, която се отнася сериозно към системата от 13 месеца. Тя иска да намери стандартизирана система и чистотата на 13-месечния вариант изглежда доста привлекателна. Те го наричат Международен фиксиран календар или МФК. Тази организация би означавала, че всеки месец започва в неделя и завършва в събота, което би направило много по-лесно да се знае на кой ден се пада определена дата (никога нямаше да се чудите и кой е денят на заплата).

Числото 13

Надеждата е, че този нов, по-скоро светски календар, лишен от религиозни дни, ще обедини хората по света. Той обаче не успява… Въпреки че е популярен сред много видни бизнесмени, включително Джордж Ийстман – основателят на Кодак, от когото получава прозвището си – мнозина не осатават доволни.

Сред по-неотстъпчивите критици са много членове на международната еврейска общност, които се опасяват, че „празните“ дни ще се паднат в събота – шабат. В Америка хората не са доволни, че планираният 13-и месец ще замени юли и следователно ще попречи на празнуването на 4 юли. В практически план също така се опасяват, че всяка форма на месечна или тримесечна ставка и всички договори, които разчитат на григорианския календар, ще трябва да бъдат предоговорени. Освен това фактът, че 13 не може да се раздели без остатък, щеше да доведе до различни проблеми.

Така в крайна сметка стремежът към 13-месечен календар губи инерция през 30-те години на ХХ век, точно когато изглежда, че ще успее.