Да халюцинираш една и съща песен постоянно

Когато човешкото ухо чуе музика, няколко мозъчни системи се задействат, за да я обработят. Първо сигналът се приема от таламуса, който го предава на слуховия кортекс. Там се обработват различните елементи на звука като тон, сила, хармония, мелодия и ритъм. Целият процес на възприемане на музика обаче е изключително сложен и науката все още не е напълно наясно с него.

Също толкова труден за обяснение е феноменът „музикална халюцинация“, който е много подобен на това една песен да ти е заседнала в главата, но в този случай музиката е много по-ярка и истинска, чува се почти постоянно и е невъзможно да се игнорира.

За първи път това състояние се описва преди малко повече от 1 век, но се знае за случаи, в които песни фантоми тормозят хората, много по-отдавна. В повечето случаи става въпрос за една песен, която болният чува нон стоп. Той я чува толкова ясно, че в началото пита хората около себе си дали те също я чуват. Интересно е да се отбележи, че много от болните са възрастни хора с никакъв или силно ограничен слух.

В началото се полагат малко усилия в посока изследване на болестта, докато доктор Виктор Азиз и колегата му доктор Ник Варнер не прекарват 15 години в изследване на феномена. Работата разкрива някои интересни неща:

Болестта се различава от шизофренията по това, че болният не чува въображаеми гласове, а единствено постоянен поток от музика. Средната възраст на страдащите е 78 години, а повечето от са жени. Стиловете на халюцинираната музика са абсолютно различни. Д-р Азиз предполага, че песните, които чуват пациентите му, или са били слушани често, или имат специалн емоционално значение.

През годините на пациентите се правят и множество ПЕТ сканирания. Те разкриват, че частите на мозъка, които при здрав човек се стимулират от музиката, са силно активни по време на халюцинации. Възможно е болестта да се дължи на това, че обикновени импулси, създавани от мозъка, се долавят и обработват като звук от слуховия кортекс. Това ще обясни защо повечето пациенти са глухонеми или със силно ограничен слух – техният слуховия кортекс става изключително чувствителен и улавя сигнали, които не са за него.

Друго проучване, от доктор Хагай Хермиш от Университета в Тел Авив, показва, че много от страдащите от музикални халюцинации имат и обсесивно-компулсивно разстройство. Неговият екип изследва хора с най-различни психически заболявания като биполярно, обсесивно-компулсивно, паник атаки, шизофрения, социална фобия и депресия. Оказва се, че групата с ОКР води и то с много по случаи на музикални халюцинации – 41% от изследваните.

За съжаление, информацията от тези изследвания не е достатъчна, за да произведе лек. Някои психиатри предписват антипсихотични лекарства в опит да намалят халюцинациите, но рядко постигат успех. Лекарства против обсесивно-компулсивно разстройство биха могли да дадат положителен резултат, но още не са правени тестове. В момента най-ефективното лечение е слушане на истинска музика, което дава на мозъка нещо, което да обработва… но разбира се, това не е от полза за хората с проблемен слух. Така че трябва да слушаме само хубава музика, защото един ден това може да е единственото, което чуваме.