Афантазия: Всеки човек ли има въображение

През 2003 г. в Ексетър, Обединеното кралство, 65-годишен мъж, който сега е известен в научната литература като пациент „MX“, решава да посети своя невролог с един много странен проблем: след малка сърдечна операция човекът се събужда и установява, че напълно е загубил способността да визуализира образи в съзнанието си.

За лекаря му – професор Адам Земан, когнитивен и поведенчески невролог от Медицинския факултет на университета в Ексетър – това е загадка. Феноменът дори няма име, да не говорим за диагностични критерии или клинична картина – с нищожно малко изключения, в медицинската литература по същество изобщо не се споменава такова състояние.

Странните случаи обаче традиционно привличат вниманието на медиите и историята на МХ скоро става популярна. Но заедно с новопридобитата си слава Земан получава и нещо неочаквано от интереса на света към внезапното изчезване на въображението на един непознат: появяват се още хиляди и хиляди подобни истории от хора, които са искрено изненадани, че има въобще такова нещо като „умствено око“.

Доказателствата са ясни: това не е просто изолиран случай след сърдечна операция на един човек, а реално явление, преживяно от немалък брой от световното население. В крайна сметка, 10 години след като МХ се обръща към Земан и неволно поставя началото на тема от продължителен и интензивен обществен и научен интерес, състоянието най-накрая получава име: афантазия.

Как определяме въображението или „окото на ума“?

Независимо дали имате или нямате „умствено око“ – т. е. способността да си представяте нещата във въображението си, дори когато не можете да ги видите в реалния живот – може би ви е трудно да разберете какво точно означава това състояние. Смята се, че афантазията засяга до 1 на всеки 50 души, като много от тях са доста шокирани, когато научат, че околните наистина могат да „виждат“ неща в ума си.

„Някои хора с афантазия съобщават, че не разбират какво означава, например, „да броиш овце“ преди лягане“, отбелязва Уилма Бейнбридж, доцент по психология в Чикагския университет, която през 2020 г. ръководи проучване на състоянието. „Те са смятали, че това е просто израз, и никога до зряла възраст не са осъзнавали, че други хора всъщност могат да визуализират овцете в ума си, без да ги виждат.“

По същия начин хората, свикнали да приемат въображението си за даденост, често са озадачени от идеята, че има хора, които живеят без подобна способност. Още по-объркващ е фактът, че въпреки липсата на визуално въображение, хората с афантазия често могат да си спомнят информация, която бихте си помислили, че няма как да си спомнят заради състоянието им: и не само това; всъщност Бейнбридж открива, че такива хора не само могат правилно да пресъздават снимки по памет, но може би дори са по-добри в това от хората с визуално въображение.

Това състояние е загадка с дълбоки последици: привидно незасегнатата пространствена представа на афантиците, съчетана с много сериозно засегнатата им предметна представа и епизодична памет – т. е. видеото в главите им, която повечето хора смятат за „спомени“ – довежда до важни пробиви в разбирането ни за възприятието. Вече знаем, че афантазията може да бъде предизвикана от нараняване или заболяване, или че е нещо, с което просто се раждате; че някои хора с това състояние могат да сънуват образи, докато други не могат – накратко, че афантазията не е само едно състояние, а спектър от преживявания.

За Земан обаче това далеч не е изненадващо. „Знаем, че в мозъка има много мрежи: визуална, за вземане на решения, работна памет, внимание, дългосрочна памет и интроспекция“, казва той пред Science Focus през 2019 г. „А там, където има мрежа, може да се предвиди, че тя може да се разпадне по няколко различни начина, което помага да се обясни защо има повече от един вид афантазия.“

Как можете да разберете дали имате афантазия или не?

Както може да се очаква от цялото това обяснение, афантазията е доста труден за измерване феномен. И е ясно защо: опитайте се да си представите човек, който рита топка, например. Сега кажете какъв цвят е топката?

Можете ли да кажете? А може би можете да си представите топката, но не и човека – счита ли се това за афантазия? Може би сте си мислили, че всичко е наред, докато не ви попитахме за цвета, и сега се чудите дали е нормално да си представяте нещата само в черно и бяло. Може би можете да добиете представата за топка, но не и да я „визуализирате“ така да се каже, и сега се чудите дали това сме имали предвид, всички хора около вас могат на практика доброволно да халюцинират.

Въпросът е, че това не е точна наука. Или поне не беше – до миналата година, когато изследователи от Лабораторията към Университета на Нов Южен Уелс успяха да открият нещо, което наричат „първия биологичен, обективен тест за яркост на образите“.

Решението им е приятно поетично: просто погледнете в очите на човек. „Зеничният рефлекс е адаптация, която оптимизира количеството светлина, което попада върху ретината“, обяснява ръководителят на проекта професор Джоел Пиърсън. „И докато вече се знаеше, че въображаемите обекти могат да предизвикат така наречените „ендогенни“ промени в размера на зениците, бяхме изненадани да видим по-драматични промени при хората, които съобщават за по-ярки образи.“

Хората с ярко зрително въображение ще проявят физическа реакция – зениците им ще се свият – когато си представят нещо ярко. При хората с афантазия случаят не е такъв.

„Резултатите ни показват нов вълнуващ обективен метод за измерване на визуалното въображение и първото физиологично доказателство за афантазия“, казва тогава Пиърсън. „Сега сме близо до обективен физиологичен тест, като например кръвен тест, за да се види дали някой наистина има това заболяване.“