Проблемите на известните: Турнето на Бийтълс през 1966 г.
Чу се звук като изстрел. Бийтълс се спогледаха, чудейки се кой от тях е ударен. Август 1966 г. е и след интервю, в което певецът и китарист на групата Джон Ленън казва, че са „по-големи от Исус“, избухва вълна от протести . Коментарът изобщо не се приема добре в религиозната прослойка от обществото, която обхваща голяма част от юга на САЩ, в която консервативното евангелско протестантство играе силна роля. Има предупреждения и заплахи от групи, включително Ку Клукс Клан. Сега, на сцената в Колизеума в Мемфис, в сърцето на южните щати, изглежда, че най-лошият им кошмар се сбъдва.
Но звукът е от фойерверка и далеч не е най-опасното нещо, което се случва с групата в това, което ще бъде последното им турне в САЩ… Те на косъм избягваха да ги удари ток в Синсинати, когато гръмотевична буря удрят открития бейзболен стадион, докато те са на сцена. Всяка вечер е невероятна борба, за да стигнат и да си тръгнат от всяко място, защото са преследвани от тълпи фенове. Отправяйки се към финалния концерт в Кендълстик Парк в Сан Франциско, членовете на групата – Ленън, Маккартни, Харисън и Стар – решават че е време да спрат с турнетата.
Ключови сред факторите, довели до решението, са трите събития, които удрят Бийтълс през 1966 г., едно от които е репликата на Джон. За тях, вече измъчени от почти постоянно пътуване, тези събития са последната капка.
Главния вход на Abbey Road Studios
Турнето започва в Германия, след това към Япония, а след три дни в Токио, групата се насочва към Манила във Филипините. Следва почивка в Индия и Англия, след което групата се насочва към Северна Америка за двуседмично турне, завършващо с концерта в Кендълстик Парк на 29 август 1966 г.
И все пак почти веднага източния етап на турнето започва да изглежда обезпокоително. Юли е един от най-дъждовните месеци в годината в Япония и организаторът на турнето трябва да намери закрито място, което да е достатъчно голямо за очакваните 150 000 души публика. Единственото място, което може да подкрепи подобни изисквания, е Нипон Будокан, построен за Олимпийските игри през 1964 г. в Токио за състезанието по джудо.
Повече от просто бойно изкуство, джудото е свещена дейност в Япония и неговите практики и ритуали са вплетени в традицията на Шинто, доминиращата религия в страната. И това не е всичко: Будокан се намира в сърцето на императорския и религиозен Токио, в непосредствена близост до двореца на императора и светилището Шинто Ясукуни. Теренът, на който почива залата, е бившето място на площада, където японските войници се заклеват във вярност на императора, преди да заминат да се бият през Втората световна война.
Всичко това означава, че решението да се наеме мястото за концерт на Бийтълс създава бурна реакция – такова свещено място да се безпокои от някаква поп група. Дори фигура като японския премиер Ейсаку Сато изразява дискомфорт, а към него се присъединяват още известни личности.
Такива реакции може би не са изненадващи. През 1966 г. Япония е само на десетилетие и половина след възстановяване на суверенитета си (след съюзническата окупация, последвала Втората световна война) чрез Мирния договор от 1951 г. и Договора за сигурност между САЩ и Япония, известен като Анпо. В политическо отношение страната на практика е еднопартийна държава от 1955 г. насам, без либерална демократична партия. През този период населението на Япония нараства бързо, от 89 милиона през 1955 г. до 98 милиона през 1965 година.
Тези бързи промени се случват в средата на привидна политическа и социална приемственост. И все пак мощните сили отляво и отдясно на политически спектър имат потенциал да причинят сериозни смущения. През 1960 г. радикална лява студентска група, успя да спре планираното посещение на американския президент Айзенхауер, за да подпише преработена версия на договора от Анпо. Същата година ултранационалист убива лидера на Японската социалистическа партия Инеджиршо Асанума. Такива мощни политически и медийни вълнения, както и наситената политическа среда, сериозно застрашават концертите. Когато обаче е посочено на японското правителство, че наскоро Бийтълс са обявени за Членове на Ордена на Британската империя (чест, давана от британския монарх), то се съгласява и концертите се случват.
За ситуацията във Филипините сме ви разказвали в: Най-лошото преживяване на Бийтълс
През март 1966 г. Evening Standard провежда интервюта с всяка от групата за серия материали. Интервюто с Джон Ленън е по принцип портрет на един отегчен, безпосочен творец. И все пак съдържа едно доста вълнуващо твърдение: „Християнството ще си отиде, ще изчезне и ще се свие. Сега сме по-популярни от Исус.“ Няколко седмици след публикуването, мениджърът им Епщайн пише на вестника, за да благодари за статиите. Към този момент няма нито една лоша дума за изявлението на Ленън.
Всичко това се променя, когато американското тийнейджърско списание Datebook възпроизвежда интервюто в началото на август 1966 г., точно преди групата да пристигне в САЩ. Започвайки в Мисисипи, а след това и на още места в американския юг, диджеи, духовенство и други започват да организират бойкоти на музиката и събитията на Бийтълс. Първоначално Епщайн обмисля да отложи части от турнето на места като Мемфис и Сейнт Луис, но в крайна сметка групата се съгласява да свири. Епщайн лети до Ню Йорк, за да се опита да оправи казаното от Ленън и когато групата пристигна в САЩ в средата на август, са организирани две пресконференции, на които Джон да се извини.
Джон казва, че „съжалява за бъркотията, която е направил“ и че „не е антибог, антихрист или против религията“. Той стига до заключението, че е забравил влиянието, произтичащо от това да си част от Бийтълс, и че думите му ще резонират по начин. Това успокои някои критици, но все пак има известна враждебност и групата постоянно е на ръба – както показва инцидентът с фойерверките в Мемфис.
Някои елементи от християнската фундаменталистка общност са враждебни към Бийтълс още преди избухването на скандала с реликата. Може би най-известният сред тези фигури е Дейвид Нобел, декан на Антикомунистическия младежки университет на Християнския Кръстоносен поход в Колорадо, който предупреждава за опасностите от групата в началото на 1965 г. Тревогата на Нобел е, че Бийтълс може да подтикне младите хора към бунт. Той развива тази теория в два антибитълски трактата „Комунизъм, хипнотизъм и Бийтълс“ (1965) и „Бийтълс: Изследване на наркотиците, секса и революцията“ (1969).
