10 умопомрачителни психиатрични лечения

| от |

Терапия с инсулинова кома

Модата по кома-терапията започва през 1927 г., след като виенският лекар Манфред Сакел случайно дава на една от пациентките си с диабет свръхдоза инсулин и тя изпада в кома. Но този сериозен медицински гаф се превръща в триумф: жената, която е била и пристрастена към наркотиците, се събужда и заявила, че вече няма никакв жаждата за морфин. По-късно Сакел прави същата грешка и с друг пациент – който също се събужда и твърди, че е излекуван. Не след дълго Сакел целенасочено зпочва да тества терапията с други пациенти и съобщава, че 90% от тях са изцерени, с особен успех сред шизофрениците. Странно е обаче, че успехите на Сакел в лечението остават загадка.

Вероятно голямата доза инсулин води до рязко спадане на нивата на кръвната захар, което лишава мозъка от храна и кара пациента да изпадне в кома. Но защо това състояние на безсъзнание би помогнало на психично болните пациенти, може само да се гадае. Независимо от това, популярността на инсулиновата терапия намалява, главно защото е опасна. Изпадането в кома не е като да лапнеш три аспирина и между 1 и 2% от лекуваните пациенти умират в резултат на нея.

Ротационна терапия

Дядото на Чарлз Дарвин – Еразъм Дарвин – е бил лекар, философ и учен, но не е бил особено умел в нито едно от трите неща. Поради това идеите му невинаги са приемани сериозно. Разбира се, това може да се дължи и на факта, че е обичал да ги записва под формата на ужасни поетични стихове (които ние милостиво към сетивата Ви няма да възпроизвеждаме). Възможно е да е и защото теориите му са били малко пресилени – като например лечението с въртяща се кушетка. Логиката на Еразъм е, че сънят може да лекува болести, а въртенето в кръг с много висока скорост е чудесен начин да се предизвика сън.

Първоначално никой не обръща внимание на идеята, но по-късно американският лекар Бенджамин Ръш адаптира лечението за психиатрични цели. Той вярвал, че въртенето ще намали претоварването на мозъка и на свой ред ще излекува психичните заболявания. Разбира се, греши. Вместо това Ръш се сдобил с пациенти със световъртеж.

В наши дни въртящите се столове се използват само за изследване на световъртежа и космическата болест.

Rational hydrotherapy - a manual of the physiological and therapeutic effects of hydriatic procedures, and the technique of their application in the treatment of disease (1902) (14760407726)

Хидротерапия

Ако думата „хидротерапия“ предизвиква образи на холивудски звезди, които лениво се излежават в големи, ароматизирани вани, то ние роболепно адмирираме тази наивност. Изхождайки от идеята, че потапянето във водата често действа успокояващо, някогашните психиатри са се опитвали да лекуват различни симптоми със съответните течни процедури. Например хиперактивните пациенти са получавали топли, уморителни вани, а летаргичните – стимулиращи пръскания.

Някои лекари обаче се запалват твърде много по тази идея и започнали да предписват терапии, които приличали повече на наказание, отколкото на панацея. Едно от леченията включвало мумифициране на пациента в кърпи, напоени с ледено студена вода. Друга процедура изисквала пациентът да остане непрекъснато потопен във вана в продължение на часове или дори дни – което може и да не звучи толкова зле, ако не беше вързан през цялото време (с паузи само за тоалетна). Някои лекари нареждали да се използват струи с високо налягане. Източници посочват, че поне един пациент е бил привързан към стената в позиция разпятие (което никога не е добър знак) и пръскан с вода от пожарникарски маркуч. Подобно на много други екстремни методи на лечение, хидротерапията в крайна сметка е заменена с психиатрични лекарства, които обикновено са по-ефективни.

Месмеризъм

Подобно на Йода, австрийският лекар Франц Месмер (1734-1815 г.) вярвал, че невидима сила прониква във всичко съществуващо и че смущенията в тази сила причиняват болка и страдание. Основната му теория е, че гравитацията на Луната влияе на течностите в тялото по същия начин, по който предизвиква океанските приливи и отливи, и че някои болести съответно се появяват и изчезват с фазите на Луната. Тогава дилемата е какво може да се направи срещу пагубното въздействие на тази гравитацията. Решението на Месмер е да използва магнити – в края на краищата гравитацията и магнетизмът са свързани с привличането на обекти един към друг. Затова поставянето на магнити върху определени части от тялото на пациента може да противодейства на разрушителното влияние на лунната гравитация и да възстанови нормалното движение на телесните течности.

За всеобща изненада, много пациенти възхваляват лечението като чудодейно! Но медицинската общност го отхвърля като суеверна глупост и обяснява успехите му с плацебо ефекта. В крайна сметка Месмер и неговите теориите са дискредитирани, но той все пак оставя своя отпечатък: днес е смятан за баща на съвременната хипноза заради ненадейното си откритие за силата на внушението.

Маларийна терапия

За жалост, не ставаше дума за терапия на маларият; става дума за маларията като терапия – по-конкретно като лечение за сифилис. До началото на 1900 г., когато на виенския невролог Вагнер фон Яурег му хрумва идеята да лекува страдащите от сифилис със заразена с маларийна кръв, не е имало лечение за тази венерическа болест. Пациентите, съвсем предсказуемо, развивали малария, която предизвиквала изключително висока температура, която убивала бактериите на сифилиса. След като това се случило, те получавали лекарството за малария – хинин – излекували се и били изпращани у дома здрави и щастливи. Лечението имало своите странични ефекти – например тази неприятна продължителна висока температура, но то действало и било много по-добро от това да умреш. Всъщност фон Яурег получава Нобелова награда за метода си и това лечение продължава да се използва, докато не се появява пеницилинът, който дава на лекарите по-добър и по-безопасен начин за лечение на полово предавани болести.

Химически предизвикани припадъци

Унгарският патолог Ладислас фон Медуна е пионер на тази идея. Неговата логика е, че тъй като шизофренията се среща рядко при епилептиците и тъй като епилептиците изглеждат блажено щастливи след припадъците, то предизвикването на припадъци на шизофрениците ще ги направи по-спокойни. За да постигне това, фон Медуна тества множество лекарства (включително стрихнин, кофеин и абсент), преди да се спре на метразол – химикал, който стимулира кръвоносната и дихателната система. И въпреки че твърди, че лечението успява да излекува повечето от пациентите му, противници твърдят, че методът е опасен и слабо проучен.

И до днес никой не е съвсем наясно защо гърчовете могат да помогнат за облекчаване на някои шизофренни симптоми, но много учени смятат, че при конвулсиите се освобождават химикали, които иначе липсват в мозъка на пациентите. В крайна сметка страничните ефекти (включително счупване на кости и загуба на памет) отблъскват както лекарите, така и пациентите от този път.

 
 
Коментарите са изключени за 10 умопомрачителни психиатрични лечения

Повече информация Виж всички