Замъка Хърст – пищното калифорнийско имение, построено от най-големия вестникарски магнат на 20-ти век

Сгушено в планините Санта Лучия на централното крайбрежие на Калифорния едно пищно имение, наречено замъка Хърст. Известен още като „La Cuesta Encantada“ или „Омагьосан хълм“, обширният дом е построен от вестникарския магнат Уилям Рандолф Хърст между 1919 и 1947 г.

През 20-те и 30-те години на миналия век замъкът Хърст е домакин на безброй партита, на които присъстват някои от най-големите звезди на Стария Холивуд. Нещо повече, Уилям Рандолф Хърст и неговият луксозен дом дори вдъхновяват известния филм на Орсън Уелс от 1941 г. „Гражданинът Кейн“.

Хърст е живял в замъка със съпругата си – и по-късно с любовницата си – по време на строителството му, но в крайна сметка е принуден да го изостави през 1947 г., когато здравето му се влошава. След смъртта му през 1951 г., замъкът Хърст е дарен на щата Калифорния и днес е Калифорнийски щатски парк и исторически паметник.

Богатата история на красивото имение

Уилям Рандолф Хърст е свикнал с грандиозни прояви на богатство – баща му Джордж Хърст е печели милиони по време на златната треска в Калифорния. Според официалния уебсайт на замъка, след това Джордж използва тези пари, за да купи 40 000 акра земя между Сан Франциско и Лос Анджелис.

Като дете Уилям често посещава тази земята, която тогава се нарича „Камп Хил“, със семейството си. Според PBS те яздят коне, ходят на лов и спят в напълно обзаведени палатки в имота.

След като Джордж Хърст умира през 1891 г., а съпругата му Фийби през 1919 г., Уилям наследява земята. Той също така наследява и западналия вестник на баща си, The San Francisco Examiner, и скоро го трансформира в успешен бизнес. До 30-те години на миналия век Хърст вече оглавява медийна империя, която се състои от десетки вестници, списания, телевизии и фотослужби, кинохроники, радиостанции и филмови студия.

През 1919 г. Хърст вече е на път към успеха и решава да построи дом в имота в Сан Симеон, който толкова много е обичал като дете. За целта закупува околните земи и получава парцел от 250 000 акра. Първоначално възнамерява да направи просто бунгало и се обръща към архитект Джулия Морган, за да му помогне да проектира своето тихо бягство в Калифорния.

Морган е първата жена, завършила инженерство в Калифорнийския държавен университет, а също така учи и архитектура в прочутия Ecole des Beaux-Arts в Париж. Когато Хърст се свързва с нея за първи път през 1919 г., й казва: „Г-це Морган, уморихме се да лагеруваме на открито в ранчото в Сан Симеон и бих искал да построя нещо малко.“

Това „малко нещо“ бързо се превръща в огромното имение, което се извисява над земята днес.

Екстравагантните зали на замъка Хърст

Замъкът се състои от една основна къща – „Каса Гранде“ в средиземноморски стил – и три вили за гости, всяка от които е по-голяма от средния американски дом. Каса Гранде се простира на зашеметяващите 6363 квадратни метра. Което е по-голямо от Белия дом.

Общо четирите къщи имат 165 стаи. В допълнение към своите 38 спални и 42 бани, Каса Гранде разполага с билярдна зала, театър, библиотека и дори собствен салон за красота. Около сградите има 123 акра буйни, поддържани градини, алеи и тераси.

Има и открит басейн Нептун, който е заобиколен от реконструкции на римски храмове. Междувременно вътре има друг басейн, чието изграждане отнема години.

Според CNN на строителите са били необходими 5 години, за да завършат плочките на вътрешния басейн, който е проектиран да изглежда като древни римски бани. Когато най-накрая приключват, Джулия Морган решава, че изглежда „твърде перфектно“ – и ги кара да изтръгнат всичко и да започнат отначало.

Басейните, градините и разкошните стаи са впечатляващи, да, но една от най-ценните части на замъка Хърст е неговото изкуство – Уилям иска част от имението му да служи като галерия за неговата обширна колекция от произведения на изкуството.

Някои ключови художествени предмети са древноегипетски скулптури, картина от 17-ти век на испанския художник Бартоломе Перес де ла Дехеса и таван от 15-ти век от дворец в Испания. Хърст дори окачва два гоблена от известната поредица „Ловът на еднорога“ в билярдната зала.

Всеки детайл в дома има за цел да впечатлява – което може би е причината скоро да се превърне в горещо място за най-големите партита в Холивуд.

Марион Дейвис

Изтъкнатите гости на замъка

Малко преди Уилям да започне да строи свой личен дворец, той започва афера с младата актриса Марион Дейвис. Скоро двамата започват да организират партита за големи знаменитости в имението си.

„Имаше стара поговорка в Холивуд, че има две групи звезди“, казва веднъж екскурзоводът на замъка Хърст, Джим Алън. „Тези, които са били в замъка Хърст и тези, които казват, че са били в замъка Хърст.“

Както съобщава Far Out Magazine, на партитата се виждат някои от най-любимите звезди на Стария Холивуд: Чарли Чаплин, Кари Грант, Грета Гарбо, Бъстър Кийтън и братята Маркс.

Гостите пристигат по въздух на частната писта на замъка за партитата, както и за специални филмови прожекции. Когато не пият или излежавали край басейна, те изследват огромния имот или посещават частната зоологическа градина, най-голямата по рода си в света по това време.

Не всички обаче са толкова впечатлени от Хърст, колкото холивудските му приятели.

Един от видните му гости, Уинстън Чърчил, го описва като „сериозно, просто дете – без съмнение с неприятен нрав – играещо си с най-скъпите играчки.“

Всъщност Хърст става толкова известен със своите пищни партита и начин на живот, че актьорът и режисьор Орсън Уелс решава да създаде един от най-известните си герои по образ на вестникарския магнат.

Промоционална снимка на „Гражданинът Кейн“

„Гражданинът Кейн“ и последните години на Уилям

Класическият филм излиза през 1941 г. и мнозина казват, че това е пикът на Орсън Уелс. Той представлява язвителна сатира към богатството на обсебващия медиен магнат Чарлз Фостър Кейн и е ясно, че е базиран на живота на Хърст. Кейн дори има свое собствено обширно имение, наречено Ксанаду, огледало изображение на замъка Хърст.

Уилям няколко пъти се опитва да спре продукцията на филма – започва да публикува дребни лични атаки срещу Орсън Уелс и дори забранява рекламите на „Гражданинът Кейн“ във всички свои публикации. Но очевидно се проваля. И до ден днешен „Гражданинът Кейн“ се смята за едно от най-големите постижения на киното.

За съжаление на магната купонджия, филмът е последното впечатление, което мнозина ще имат за него. След като губи значително количествот от богатството си по време на Голямата депресия, партитата в замъка Хърст замират и той трябва да затвори частния си зоопарк и да спре строителството, оставяйки части от имението недовършени.

Заедно и Марион напускат замъка за последен път през 1947 г., когато здравето му започва да се влошава и трябва да бъде по-близо до болница. Съобщава се, че, докато се отдалечават от имението той започва да плаче. Дейвис му казва: „Ще се върнем, Уилям, ще видиш.“ Но никога не го правят. Хърст умира 4 години по-късно и днес замъкът служи само като напомняне за неговото скандално богатство и разкош.