За първи път в България: Първото светско училище

Възраждането за България според някои започва през XVIII век с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Това е период на подем и съществени промени във всички сфери на държавата, включително и в културния живот.

Там усилията са в две направления – в просветното движение и в обособяването на Църквата. Крайната цел на този процес е отстъпване на образованието и културата от елинската сянка и даване начало на нова материална и духовна култура. Това ще се постигне чрез борба срещу гръцката църковна власт и подкрепа към българската църковна независимост. Понеже по османско време книжовни центрове са манастирите, както и някои църкви и метоси, чрез тази подкрепа постепенно в държавата ни се образува движението за новобългарска просвета.

Корицата на „Българска граматика“ от Неофит Рилски, 1835

В началото гръцкият език се запазва като един от двата езика, на които се преподава, заедно с църковнославянския език, но в килийното по това време образование за учебници се използват предимно църковни книги. Тези книги се наричат дамаскини и представляват сборници от религиозни и поучителни текстове списани най-често на простонароден език.

Страница от Поппунчовия дамаскин от 1796 г.

В средата на 18 век училищата излизат от религиозната обител и започват живот в собствени сгради. А със обособените сгради идват и обособени книги – първите български буквари, на Христофор Жефарович и църковнославянският буквар, се появяват в края на същия век. През 1824 г. в Брашов излиза и „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон, последван от първата българска граматика, издадена от Неофит Рилски и първият български учебник по география „Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество“.

Найден Геров основава първото класно училище в Копривщица през 1846 г. След него класни училища се появяват в Пазарджик, открито от Константин Попникифоров през 1847 г., в Калофер, открито от даскал Ботьо Петков през 1848 г. и в Скопие през същата година, от Йордан Хаджиконстантинов Джинот. До Кримската война класни училища вече има Пловдив (1850г, от Найден Геров), Габрово, Търново, Русе, Шумен, Стара Загора.

През 1858 г. е открита и първата българска гимназия.

Основните цели на просветното движение в България по време на Възраждането ни вървят с пълна пара и както сами виждате, много хора подкрепят инициативата по значителни начини. Един от тях е и отвежда брат си Васил в Москва, когато той е едва 11-годишен – през 1800 г. Васил завършва гимназия в Брашов, след което за кратко следва медицина във Виена – от 1807 до 1809. Двамата братя се местят от Москва в Одеса – главен център на западна Новорусия по това време. След като Васил работи за малко при гръцкия търговец Теодориди, двамата откриват собствена фабрика за спиртни напитки. Бизнесът се развива и те построяват и фабрика за рафиниране на захар, както и голяма бакалия.

През 1831 г. Априлов прочита „Древните и сегашните българи“ на Юрий Венелин и тази книга силно му повлиява. Заради нея той посвещава живота си на просветния напредък на България и народа й. Така през 1835 г. открива сегашната Априловска гимназия в Габрово – първото чисто българско взаимно училище. Това се случва с помощта на Николай Палаузов, Васил Априлов, Васил Рашеев, митрополит Иларион Търновски, братята Константин и Димитър Мустакови и на други български търговци от чужбина.

Това просветно движение, освен с пари и организация, помага и с издаването на няколко книги: „Денница на новобългарското образование“ през 1841, „Допълнение към „Денницата“ през следващата година и „Мисли за сегашното българско учение“ през 1847. Тогава и езикът на преподаване започва да се измества от вече споменатите църковен и гръцки към новобългарски.

Васил Априлов дълго време страда от туберкулоза и когато през 1847 г. посещава Габрово, на връщане за Одеса, докато е в Галац, умира. Погребан е в Галац, но по-късно останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия, а през 1935 г. пред училището му е поставен паметник дело на скулптора Кирил Тодоров. Под статуята са изброени етапите от развитието на българското образование.

През същата година габровски лекар, общественик, краевед (човек, който изследва родния си край) д-р Петър Цончев дарява на гимназията 100 000 лв. за основаване на фонд за бедни ученици. Две години по-късно съпругата на д-р Цончев, Стоянка Иванова Калпазанова – Цончева дава още 300 000 лв. на Априловската гимназия за построяване на „Дом за телесно възпитание“ (физкултурен салон, който функционира и днес) и за музей в двора на гимназията.

Снимка от тържественото погребение на костите на Васил Евстатиев Априлов в двора на Априловската гимназия.

Първото българско светско училище, Априловската гимназия, официално отваря на 2 януари 1835 г. като използва популярния по това време Взаимоучителен метод или т. нар. метод Бел-Ланкастер, при който по-напредналите ученици помагат на учителя в предаването на материала на другите ученици. Идеята е, че „който преподава, научава“, както гласи и мотото на метода.

За 185-те си години съществуване с училището се случват редица неща, едно от основните от които става през 1889 г., когато то приема името на своя благодетел Васил Априлов и вече се нарича Априловска гимназия. През 1979 г. сградата е обявена за паметник на културата, a в част от нея се помещава Националният музей на образованието.

Друг важен момент става почти 100 години по-късно – на 25 януари 1988 г. – когато Министерството на културата, науката и образованието дава нов статут на гимназията, с който тя става средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици без ограничения от социалния им статус.

Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията.

През 1992 година става държавно училище „Национална Априловска гимназия“ с четири профила – Български език и литература; История, археология и етнография; Философия, социология и право и Култура, изкуствознание и естетика. Няколко години по-късно изучаването на древни езици отпада от програмата за сметка на изучаването на чужди езици – основните са английски и немски, а към тях като втори се преподават и френски и гръцки.

Училището днес е сред най-елитните средни учебни заведения в България.