Нацистка Германия направи затвор за офицери и твърдеше, че никой няма да избяга – противникът доказа точно обратното
Замъкът Колдитц печели невероятна слава през Втората Световна война, а през последните 75 години е място, което привлича почитатели на този период. Историите за тази сграда са много и на запад всеки има поне една запазена. Причината за толкова голямата популярност е, че това е замък, в който са се задържали всички заловени офицери по време на войната. Военнопленниците са участвали в една друга по-малка война – надзиратели срещу затворници. Документалните филми също не са малко, но според много историци, никой не може да разкаже всички истории. Стига се до там, че дори се създава настолна игра.
Легендата разказва за смели британци, които са успели да победят германците на собствената им игра и да стигнат до своята свобода. Мнозина са рискували живота си, за да открият начин да бъдат полезни на армията и държавата си. В средата на войната, офицерите успяват да достигнат нивото на легенда, да превърнат всяка стая в тайник и да търсят вариант да свалят настоящото управление.
Повечето затворници пристигат още в началото на войната и мнозина ще прекарат следващите години именно там. Във всяка една такава война ще открием, че има победители и губещи, но военнопленниците са имали предимство – вярвали са в своята правота. За своята свобода. С напредването на войната, задържаните са от всякакви националности. Откриваме офицери от Полша, Франция, Холандия, Белгия и дори американци, но някои от първите обитатели са британци. Именно последните не могат да се справят толкова добре с трудностите.
Те ще се опитат да направят разделение на база паспорт, но това не води до нищо добро. Въвеждането на такъв статут е направен именно от тях и точно по тази причина се стига до много по-сериозно разминаване на тема статукво. Обикновените войници никога не се включват в плановете за бягство, това е запазено право на хората с висок чин. Френските офицери ще изявят искане пред германците и посочват, че евреите трябва да бъдат преместени в друго крило на лагера. Те не искали да споделят своите бараки. Германците използват този протест като перфектна възможност да захранят пропагандата си.
Британците ще посочат, че сред тях има офицер с индиански корени. Той е лекар и трениран хирург, който през цялото време е обект на расизъм, но не от нацистите, а от собствените си хора. Всички останали европейци ще се постараят да направят живота му черен. На него не е позволено да извърши бягство, защото не е достоен. Има и друга причина, поради факта, че най-вероятно неговият цвят на кожата ще издаде и останалите, индианец в малко градче може да се забележи много по-лесно, отколкото всеки друг. Това обаче не му пречи да докаже, че ще се справи и без бойните си другари, макар и това определение да не е точно.
Въпросният хирург успява да измине около 100 километра до Швейцария. Дори и с „грешен цвят“ на хората, той продължава да върви напред. По изчисления на различни източници, общият брой затворени хора е около 500 души.
В този замък е имало и жени. Освен мъжете, присъстват и две дами, които изиграват своята роля повече от впечатляващо. Едната е шотландка на средна възраст. Тя се казва Джейн Уокър и успява да избяга и да се скрие при партизаните в Полша. Нейното прикритие дълго време е като полска домакиня, но никой дори не подозира, че реално е офицер от MI6. Затворниците, които успяват да избягат, започват да търсят именно нея, особено след като точно тя знае някои от най-важните тайни за немците. Другата дама е млада зъболекарка, която е открита в селото в Колдитц. Тя имала любовна афера с един от служителите в затвора. Никой не можел да разбере, че е против нацистите, преди да се опита да направи саботажи. Заловена е със секретна поща и получава стая в замъка.
Тук идва и забавната подробност, германците твърдят, че са успели да направят затвора един от най-сигурните в света. Никой не можел да избяга и никой не можел да проникне, ако не е поканен. Въпреки това ще открием, че офицерите поставят всичко това на едно огромно изпитание. Креативността им достига до такова ниво, че няколко месеца се прави нещо като глайдер на тавана, с чиято помощ да се прелетят ограниченията. Използвани са около 600 вида дърва, както и платове, които са взети от всяка една точка на двореца. Идеята на някои бегълци била, че ще успеят да скочат от покрива и да избягат.
Мнозина са правили всякакви пакости, за да могат да запазят съзнанието си и да не се побъркват. Има и някои изключително оригинални решения за бягство. И всичко това е успяло да се случи, когато домакините решили да поставят всички конфликтни личности на едно място. По този начин очаквали, че ще се спрат опитите за бягство, вместо това, ефектът е точно обратният.
Целият дворец е пълен с най-различни тунели. Всички са създадени от бандата луди глави, които през цялото време се чудят как да измислят своето бягство. Резултатът от всичко това е, че има около 500 направени опити за бягство. Събрани в едно помещение, всички вече имат само една мисия – да изиграят своите мъчители. Много малко са затворниците, които преимат факта, че ще чакат края на войната. Има и такива, които разбират и другата истина, бегълците често могат да свършат с куршум в главата и това определено не е позитив. Щом SS пристигат и започват да поемат контрол, мнозина просто се отказват да правят повече опити.
Колдитц пази много тайни за посетители и до днес, но някои от архивите със затворници се губят в хода на войната, макар и немците да са изключително стриктни при събирането на затворниците. И на финала да не забравяме, че докато нацистите твърдят, че са подсигурили затворническия лагер, противникът успява да избяга около 30 пъти от него.
