Шотландия е родина на впечатляваща плеяда изобретатели, чиито идеи променят света: Джон Логи Беърд създава телевизията, Александър Греъм Бел ни дава телефона, Чарлз Макинтош открива импрегнирането на тъкани, Джеймс Уат усъвършенства парната машина, а Джон Дънлоп популяризира пневматичната гума.
Сред тези ярки имена обаче стои и един почти забравен гений - Робърт Уилям Томсън, човекът, който изобретява пневматичната гума цели 43 години преди Дънлоп и чиито идеи остават далеч пред времето си. Неговата история е едновременно удивителна и вдъхновяваща и заслужава да бъде разказана.
Робърт Уилям Томсън патентова своето изобретение, пневматичната гума, на 10 декември 1845 г., цели 43 години преди повторното ѝ изобретяване от Джон Дънлоп.
Пневматичната гума на Томсън са демонстрирани в Риджънтс Парк в Лондон през 1847 г. и доказва пред всички присъстващи, че могат едновременно да намаляват шума и да подобряват комфорта на пътниците. Но кой е Робърт Уилям Томсън и какво друго изобретява той?
Робърт е роден в Стоунхейвън на североизточното крайбрежие на Шотландия през 1822 г. Той е син на собственик на фабрика за вълна и на 14-годишна възраст е изпратен в Чарлстън, Южна Каролина, САЩ, да живее при свой чичо и да изучава търговия.
Две години по-късно се завръща в Шотландия, където работи върху различни изобретения, стажува в инженерни работилници в Абърдийн и Дънди и изучава инженерство в Единбург и Глазгоу. Докато работи в Единбург, изобретява система за взривяване на разрушителни експлозиви чрез електричество. След това заминава за Лондон и постъпва в железопътната компания South Eastern Railway.
През 1845 г., когато Томсън е на 23 години, получава патент за изобретението си - пневматична гума. Тя представлява куха кожена гума, в която се намира гумена тъканна тръба, пълна с въздух.
Макар комплект от неговите "въздушни колела" да изминава около 2000 км с английска карета, каучукът за вътрешните тръби е толкова скъп, че производството става нерентабилно и така пневматичните гуми са забравени почти за половин век.
Едва нарастващата популярност на велосипеда по-късно възражда интереса към гумите, а през 1888 г. Джон Бойд Дънлоп, шотландски ветеринар, живеещ в Белфаст, получава патенти за пневматична гума за велосипеди, триколки и други превозни средства. По-късно Дънлоп губи основния си патент, след като се установява, че Томсън вече е патентовал принципа на пневматичната гума.
Въпреки очевидните предимства на пневматичната гума, изобретението на Робърт се оказва около петдесет години преди времето си, тъй като през 1845 г. не само че няма автомобили, но и велосипедите едва започват да се появяват по улиците на градовете. Тази липса на търсене, съчетана с високите производствени разходи, свежда пневматичните гуми до просто любопитство.
Необезкуражен, Робърт продължава и през 1849 г. патентова принципа на писалка с резервоар за мастило.
През 1852 г. Робърт приема длъжност на остров Ява, където работи като инженер в захарна плантация, подобрявайки съществуващата техника за производство на захар и проектирайки ново оборудване, включително първия мобилен парен кран и хидравличен сух док.
Именно в Ява той се запознава и се жени за Клара Херц, от която има двама синове и две дъщери. Семейството в крайна сметка се връща в Единбург през 1862 г. заради влошеното здраве на Робърт.
Все пак изглежда, че здравословните проблеми не го забавят, тъй като през 1867 г. той разработва първото успешно механично пътно транспортно средство - парен влекач. Освен това патентова солидни гуми от каучук, които позволяват на неговите тежки парни машини да се движат по пътищата, без да ги повреждат.
До 1870 г. "парните машини на Томсън" вече се произвеждат и изнасят по целия свят.
Робърт умира на 8 март 1873 г. в дома си в Единбург на сравнително ранната възраст на 50 години и е погребан в гробището "Дийн".
Но дори това не го забавя напълно, тъй като последният от четиринадесетте патента, регистрирани на негово име, този път за еластични колани, е подаден по-късно същата година от неговата съпруга Клара.
Едва петнадесет години по-късно друг шотландец, Джон Бойд Дънлоп, отново изобретява пневматичната гума на Робърт Томсън. Този път обаче светът вече е настигнал идеята, а именно велосипедите, които са широко разпространени, а новите "самодвижещи се" автомобили започват да се появяват и така името на Дънлоп, а не на Томсън, е онова, което остава записано в историята.
Историята на Робърт Уилям Томсън е пример за това как дори гениалните идеи понякога изпреварват времето си. Въпреки че създава първата пневматична гума десетилетия преди Дънлоп и регистрира множество патенти в различни области, Томсън остава почти забравен, защото светът още не е готов да оцени изобретението му.
Едва по-късно, когато велосипедите и моторните превозни средства навлизат масово в живота, неговата визия намира признание - макар името му да остава в сянка. Днес Томсън се откроява като блестящ пример за изобретател, чийто принос заслужава място в историята редом с най-големите шотландски новатори.
