Хокеят е един от най-емблематичните зимни спортове, отличаващ се със скорост, сблъсъци и майсторство върху лед. Завладяващата му история и развитието му през годините е не по-малко вълнуваща, колкото и самата игра.
Уейн Грецки, Марио Лемьо, Боби Ор и Горди Хоу се считат за едни от най-великите играчи в историята на хокея, като всеки от тях променя играта по свой уникален начин. Към тях се присъединяват легенди като Морис "Рокет" Ришар, Яромир Ягр и Доминик Хашек, които доминират в различни епохи и позиции. От по-новото поколение играчи Алекс Овечкин и Сидни Кросби са смятани за най-големите звезди.
Каква е историята на тази привлекателна и динамична игра привлекателна?
Известен просто като "хокей" в цяла Северна Америка (въпреки че това създава объркване със спорт хокей на трева), той е уникален сред популярните отборни игри, тъй като се играе върху ледена повърхност.
Затова първоначално набира популярност в по-студените райони на Канада и северните части на Съединените щати, особено на североизток и около Големите езера, където замръзналите езера служат като естествени игрища през зимата.
До средата на 80-те години на 20-и век се приема, че хокей на лед произхожда от английския хокей на трева и индианския лакрос и че се разпространява в Канада от британските войници през средата на 1800-те години.
По-късни изследвания откриват сведения за игра, наподобяваща хокей, играна в началото на 1800-те в канадската провинция Нова Скотия от индианско племе, която изглежда е силно повлияна от ирландската игра хърлинг, която включва използването на "хърли" (тояга) и квадратен дървен блок вместо топка.
Вероятно именно тази игра по същество се разпространява из Канада чрез шотландските и ирландските заселници и британската армия.
Играчите възприемат елементи от хокея на трева. Това впоследствие се развива в неформална ледена игра. Името хокей, с което играта започва да бъде известна, се приписва на френската дума hoquet ("гега на овчар").
Първата употреба на шайба вместо топка е регистрирана в град Кингстън, Онтарио, Канада, през 1860 г.
Канада е една от няколкото северни страни, която особено силно възприема хокея като национална страст и го прави официалния зимен спорт на страната, превръщайки се в дом на огромното мнозинство от най-добрите играчи до края на 20-и век.
Страната също дава на хокея най-престижното му отличие, а именно купата "Стенли", присъдена за първи път през 1892-93 г. и след 1926 г. връчвана на шампиона на Националната хокейна лига (НХЛ), най-високото ниво на играта.
Първият регистриран публичен мач по хокей на лед на закрито, с правила, заимствани основно от хокея на трева, се провежда в Монреал през 1875 г. между два отбора студенти от университета "Макгил". Първият организиран отбор е хокейният клуб на университета "Макгил" и се формира през 1877 г., кодифицира правилата на играта и ограничава броя на играчите в отбор до деветима.
До края на 1800-те години хокеят на лед вече съперничи на лакроса като най-популярния спорт в Канада. Първата национална хокейна организация е Канадската аматьорска хокейна асоциация, която ограничава играчите до седем в отбор и се създава в Монреал през 1885 г., а първата лига се формира същата година в Кингстън, с четири отбора.
В началото на 20-и век вече се произвеждат стикове, играчите носят протектори за пищялите, а вратарят започва да използва гръден предпазител, заимстван от бейзбола. Навсякъде в Източна Канада се изграждат арени с естествен лед и без отопление за зрителите.
През 1893 г. вниманието на нацията се насочва към хокея, когато генерал-губернаторът на Канада сър Фредерик Артър Стенли дарява купа, която да се присъжда ежегодно на най-добрия канадски отбор.
Сребърната купа, известна като купата "Стенли", се присъжда за първи път през 1892-93 г. и от 1926 г. насам се дава на победителя в плейофите на Националната хокейна лига.
През 1899 г. се създава Канадската аматьорска хокейна лига. По това време целият хокей в Канада е "аматьорски", тъй като се счита за "недостойно" да признаеш, че получаваш заплащане за спортни умения.
Така първият признат професионален хокейен отбор в света се формира в Съединените щати през 1903 г., в Хоутън, Мичиган. Отборът, който се казва "Портидж Лейкърс" (Portage Lakers), е собственост на зъболекаря Дж. Л. Гибсън, който привлича канадски играчи.
През 1904 г. Гибсън създава първата призната професионална лига, наречена Международна професионална хокейна лига. Канада приема професионалния хокей през 1908 г., когато се създава Професионалната хокейна лига на Онтарио. Дотогава Канада вече се е превърнала в център на световния хокей.
През по-голямата част от 20-и век аматьорските атлети доминират международните състезания. Аматьорски лиги в Англия започват да съществуват още от 1903 г. Международната федерация по хокей на лед (IIHF) се създава в Европа през 1908 г.
Първоначалните ѝ пет членове са Великобритания, Бохемия, Швейцария, Франция и Белгия. Първото европейско първенство се провежда в Авант, Швейцария, през 1910 г., където Великобритания печели титлата.
Оттогава федерацията разширява членството си, приемайки страни от целия свят. Канада печели първата олимпийска титла по хокей през 1920 г. и едновременно с това първото световно първенство на IIHF.
Канада, която печели и на първите Зимни олимпийски игри през 1924 г., доминира в международните състезания до появата на съветския отбор в началото на 60-те години. Отборът на Съветския съюз остава най-силният отбор в международния хокей до 90-те години и разпадането на СССР.
През 1995 г. споразумение между НХЛ, Асоциацията на играчите в НХЛ и IIHF слага край на доминацията на аматьорите в международните турнири, като допуска професионални играчи да участват в Олимпийските игри и Световната купа. Докато решението оказва малко влияние върху световното първенство, олимпийските турнири претърпяват значителни промени.
Заради високата видимост и умения на професионалните играчи, селекцията на канадските, американските, руските, финландските, шведските и чешките национални отбори вече не се основава на открити подбори, а на решения на хокеистки специалисти от всяка национална федерация.
Шестте "отбора-мечта" автоматично се класират за финалната осмица, а останалите две места се запълват от победителите в квалификационните мачове. НХЛ прекъсва сезона си за 16 дни през 1998 г., за да позволи на професионалните играчи да дебютират на Олимпийските игри в Нагано, Япония, и продължава да спира временно сезона за олимпийската надпревара и след това.
Играчите от НХЛ участват на Олимпийските игри от 1998 до 2014 г. През 2024 г. ръководителите на лигата обявяват, че играчите от НХЛ отново ще могат да участват на Олимпийските игри през 2026 и 2030 г.
