Разположен в сърцето на пустинята Мохаве, в югоизточната част на щата Невада, "Градът на греха" се намира в един от най-горещите и сухи региони на Северна Америка. Дълго време тази негостоприемна територия изглежда неподходяща за постоянно заселване, докато откриването на минерални и артезиански извори не превръща мястото в естествен оазис сред пустинята.
Именно наличието на вода поставя началото на изграждането на малко селище, което постепенно се развива и по-късно получава името Лас Вегас - "ливади" на испански, предвещавайки превръщането му в град с напълно необичайна съдба.
Лас Вегас, разположен в югоизточния ъгъл на щата Невада, има богата история, тясно свързана с превръщането му във водеща туристическа дестинация, известна с легализирания хазарт, неоновите светлини и характерната архитектура.
Първоначално районът е обитаван от местни индиански племена, а в началото на 18-и век привлича испански търговци. През 19-и век се превръща във важна спирка за тези, които пътуват. Лас Вегас е официално регистриран като град през 1911 г., но именно легализирането на хазарта през 1931 г. бележи решаваща трансформация, довела до появата на казина и курорти.
През средата на 20-и век, особено след Втората световна война, градът става синоним на развлечения и хазарт, символизирани от откриването на емблематични места като хотел "Фламинго". В следващите десетилетия Лас Вегас претърпява мащабно обновяване, като постепенно се отдалечава от образа си на "Град на греха" и се ориентира към по-семейна атмосфера, с големи тематични курорти и разнообразни атракции извън хазартните игрите.
През 21-ви век значими развития включват нови курорти, артистични резиденции и модерни обекти като музикална и развлекателна арена "Сфера" в Лас Вегас. Днес градът приема милиони посетители годишно и продължава да се променя, утвърждавайки се като динамичен и многостранен град.
Кои са най-ранните заселници на това пустинно място?
Палеоиндианските народи, сред чиито потомци са паютите, са първите обитатели на района преди около 12 000 години. Техни оръдия са открити на няколко места в долината на Лас Вегас. По-късно идват предците на народите пуебло и паютите, които се придвижват сезонно между планините и долината.
Първите европейци, за които е известно, че навлизат в района, са членове на испанска експедиция, водена от търговеца от Санта Фе Антонио Армихо и разузнавача Рафаел Ривера, които търсят нов път между Санта Фе и Лос Анджелис по т.нар. "Старият испански път" (Old Spanish Trail). Пристигайки през 1829 г. и забелязвайки влажните зони и ливадите, Армихо нарича мястото "Лас Вегас", което от испански означава "ливади".
Така Лас Вегас се оформя още в началото на 19-и век като естествена спирка по важния търговски път между Ню Мексико и Южна Калифорния, тъй като наличието на вода и зелени площи превръща пустинния оазис в жизненоважно място за отдих и снабдяване на пътуващите.
Макар Ривера вероятно да е първият европеец, достигнал долината, заслугата за "откриването" ѝ обикновено се приписва на американския изследовател и военен топограф Джон Чарлс Фримонт. Той включва долината в своите карти, превръщайки я в жизненоважна спирка за много заселници, пътуващи на запад.
Първото селище в долината е основано през 1855 г. от група мормонски мисионери, водени от Уилям Брингхърст. В продължение на две години те се опитват да покръстят паютите от Лас Вегас и да осигурят безопасно убежище за религиозни поклонници между Калифорния и Юта.
Мормоните вярват, че индианците са потомци на древните израилтяни и считат за свой дълг да ги приобщят към своята вяра. Пътят става толкова използван, че "Старият испански път" започва да бъде наричан "Мормонският път", а част от първоначалната крепост все още съществува на булевард Лас Вегас и авеню Вашингтон.
Отношенията между заселниците и местните жители, започнали мирно, се влошават, когато храната става оскъдна. Опитите на мормоните да обучат паютите в земеделие са възпрепятствани от суша и силно алкални почви, неподходящи за отглеждането на повечето култури.
Откриването на олово в района на бъдещата планина Потоси допълнително натоварва ресурсите на мисията, когато мормонският водач Бригам Йънг нарежда работници да бъдат пренасочени от фермите към мините. Мината е изоставена като нерентабилна в началото на 1857 г., а няколко месеца по-късно на много мисионери е позволено да напуснат. Мисията е официално разпусната през есента на 1858 г.
Законът за държавните земи от 1885 г. предлага на заселниците възможност да закупят земя на цена от 1,25 долара за акър и въпреки лошата почва земеделието става основната дейност в долината през следващите двадесет години. В края на 19-и век в околните хълмове са открити и минерали и благородни метали.
В началото на 20-и век Лас Вегас е много по-малък от миньорския град Сърчлайт, разположен на около 100 км на юг. Ситуацията се подобрява с пристигането на Уилям Андрюс Кларк - минен магнат и политик от Монтана. Кларк осъзнава, че артезианските извори на Лас Вегас могат да осигурят надежден водоизточник за железопътна линия между Лос Анджелис и Солт Лейк Сити. Той купува голям парцел земя, осигурява права за водата и урежда изграждането на железопътно депо, като използва и политическото си влияние, включително подкупи.
През 1905 г. Кларк организира търг на земите си край новото депо. Търгът надминава очакванията му и почти всички парцели са продадени. С част от средствата той изгражда тръбопровод и кладенец, осигурявайки стабилно водоснабдяване, и подпомага строителството на железопътни линии към миньорските градове Тонопа и Голдфийлд.
Лас Вегас първоначално се разраства бавно - с изключение на една зона, която бързо се развива като официално разрешен район за проституция и хазарт. Тази зона преживява временен спад през 1910 г., когато законодателното събрание на Невада забранява хазарта.
В отговор казината преминават в нелегалност и продължават да функционират тайно, докато хазартът отново не е легализиран през 1931 г.
Лас Вегас е официално основан на 15 май 1905 г., но е узаконен като град на 16 март 1911 г., две години след като е определен за окръжен център.
Кларк продава дела си в железницата на компанията "Юниън Пасифик" през 1921 г. Малки ранчота започват да се появяват в и около Лас Вегас, някои от които са слабо прикрити публични домове, и градът скоро се превръща в популярна уикенд дестинация за жителите на Лос Анджелис.
Притокът на хора, работещи в холивудската филмова индустрия, ускорява растежа и до 1930 г. населението надхвърля 5000 души. Калифорнийците са привлечени не само от топлия климат и хазарта, но и от либерализираните закони за развод в Невада, които изискват само шестседмично пребиваване.
Строителството на язовира Хувър Дам през 30-те години, по време на Голямата депресия, се оказва огромна благодат за Лас Вегас, осигурявайки вода и електричество и привличайки хиляди работници всяка седмица.
По време на Втората световна война Лас Вегас продължава да расте, след като към строителите на язовира се присъединяват работници от отбранителната индустрия и военен персонал. Сенаторът от Невада Пат Маккаран успява да убеди федералното правителство да изгради две големи военни инсталации край града през 1941 г. Това привлича хиляди нови жители, а хотелите започват да предлагат представления с известни изпълнители като Франк Синатра и групата "Андрюс Систърс".
След Втората световна война много от завърналите се войници избират да се установят в района на Лас Вегас. Решението им е улеснено от бързото внедряване на климатични системи в сградите, което прави Лас Вегас и останалата част от югозападните щати много по-поносими за живот през горещите летни месеци.
Ръстът е стремителен - между 1940 и 1950 г. населението на града почти се утроява, а през следващото десетилетие се удвоява отново.
Перспективата за огромни печалби от легализирания хазарт и проституцията се оказва силен магнит за синдикатите на организираната престъпност.
Хотел "Ел Ранчо Вегас" (El Rancho Vegas) е първият курорт, който е създаден на това място, където целта е повече хазарт, отколкото хотелиерство.
Въпреки това едва когато известният гангстер Бъгси Сийгъл открива казиното "Фламинго" през 1946 г., Лас Вегас привлича национално внимание.
"Фламинго" разполага с открит басейн и палми и се отличава от обикновените зали за хазарт. Въпреки това Сийгъл натрупва значителни дългове към Мейър Лански и други мафиотски партньори, а първите месеци от дейността на хотела са нестабилни.
Казиното окончателно отваря през март 1947 г., но скоро след това Сийгъл е убит в дома на любовницата си в Бевърли Хилс през следващата година - според една от версиите по нареждане на Лански и други недоволни инвеститори.
Веднага след това Лански поема управлението. Огромният успех на "Фламинго" насърчава нови начинания свързани с казината. Така се заражда т.нар. "Стрийп" - участък от булевард Лас Вегас, където са построени множество хотели, казина и ресторанти.
Макар организираната престъпност в голяма степен да създава съвременния облик на Лас Вегас, нейното господство е сравнително краткотрайно. В края на 50-те години новосъздадената Комисия по хазарта на щата Невада - отговорна за лицензирането и надзора на хазартната дейност - започва сериозно да ограничава свободата на гангстерите да действат в града.
В началото на 60-те години комисията съставя т.нар. "Черна книга", с цел да изчисти хазартната индустрия от корупция. В нея са включени лица с криминално минало, на които е забранен достъп до казината. Чрез строго прилагане на закона и отстраняване на корумпирани длъжностни лица комисията успява до голяма степен да отдели престъпните организации от хазартния бизнес, а впоследствие тяхното място заемат големите корпорации.
Ексцентричният милиардер Хауърд Хюз купува няколко казина в края на 60-те години, придавайки уважение на хазартния бизнес. През 1967 г. щатското законодателство разрешава на публични корпорации да получават лицензи за хазарт, а до 1975 г. приходите от игри достигат 1 милиард долара годишно.
През 50-те и 60-те години районът добива известност и с ядрените оръжейни изпитания, провеждани на федералния полигон в Невада, на около 105 км от Лас Вегас. Първоначално местното население реагира положително на тези събития, които могат да се видят от града.
По-късно обаче започват протести срещу надземните изпитания, което принуждава правителството да премине към подземни експерименти. С времето става ясно, че излагането на радиоактивни отлагания води до висока честота на ракови заболявания, свързани с радиацията.
Лас Вегас продължава да расте през 60-те години, отчасти благодарение на популярността, донесена от известни изпълнители като Франк Синатра, Сами Дейвис младши, Уейн Нютън и Елвис Пресли, всички от които се установяват в града.
Развитието е прекъснато само за няколко години, започвайки с националната икономическа рецесия в края на 70-те години. Допълнителен удар върху туризма нанася пожарът в хотел "MGM Grand" през ноември 1980 г., при който загиват повече от 80 души.
В края на 80-те години общият растеж на града отново се ускорява, съответствайки на разрастването на хазартната и туристическата икономика. Между 1980 и 1990 г. населението на Лас Вегас нараства с близо 100 000 души и надхвърля четвърт милион.
В началото на 21-ви век то преминава границата от половин милион, а метрополният район достига един милион жители в средата на 90-те години и е на път да удвои тази численост през следващото десетилетие.
И така от пустинен оазис, зависим от няколко извора, Лас Вегас се превръща в един от най-разпознаваемите градове в света. Историята му показва как природни дадености, икономически интереси, човешка предприемчивост и културни промени могат да оформят място с напълно необичаен характер.
Въпреки екстремния климат и непрекъснатите предизвикателства, градът успява да се адаптира, да се преосмисля и да се развива, утвърждавайки се като символ на забавлението, риска и непрекъснатото обновление в съвременния свят.
