На днешната дата през 1925 година е роден легендарен американски актьор, режисьор и филантроп - Пол Нюман.
Той е роден в семейство от различни културни среди. Дядо му по бащина линия е евреин, а майка му е католичка, което оказва влияние върху неговата идентичност и мироглед. Ранният живот на Нюман се занимава предимно със спортни занимания, но има страст към актьорското майсторство, което го насочва към обучение в колежа "Кениън", след като служи във Военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война.
Кариерата му на актьор започва да набира скорост с дебют на Бродуей в пиесата "Пикник" (1953), който е приет много добре. След това той плавно преминава към света на киното, където става известен със своите поразително сини очи и магнетично и харизматично екранно присъствие.
През следващите десетилетия Нюман участва в емблематични филми като "Хладнокръвният Люк" (1967) и "Буч Касиди и Сънданс Кид" (1969), като печели признанието на критиката и предана публика. Той създава продуцентски компании, за да постигне по-голям творчески контрол върху проектите си, което допълнително утвърждава позицията му в Холивуд.
Освен актьорската си дейност, Нюман е дълбоко отдаден на социални каузи, подкрепя гражданските права и различни благотворителни инициативи.
Той печели награда "Оскар" за ролята си във "Цветът на парите" (1986) и продължава да се снима и вече в по-напреднала възраст, включително със запомнящо се участие в минисериала "Имперски водопади" от 2005 година (Empire Falls), преди да почине от рак на белия дроб през 2008 г.
Нюман остава легендарна фигура в киноиндустрията, почитан както за художествения си принос, така и за хуманитарната си дейност.
Пол Нюман се ражда на 26 януари 1925 г. в семейството на Артър и Тереза Нюман. Дядо му по бащина линия, Саймън, е роден в Унгария, емигрира в Америка, жени се за Хана Кон и притежава магазин за шапки в еврейски квартал на Кливланд, щата Охайо.
Бащата на Нюман наследява търговски усет и става съсобственик на магазин за спортни стоки "Нюман-Стърн". Майка му, католичка, е родена в Австрия. Няколко от роднините на Нюман заемат значимо място в обществения живот на Кливланд.
Семейството му принадлежи към тази синагога в еврейския анклав на Уудланд Авеню. Те членуват и в клуба "Оукууд" в Кливланд Хайтс, но през 1927 г. се преместват в Шейкър Хайтс.
Заедно с по-големия си брат Артър-младши Нюман често се пързаля с шейни, кара кънки на лед и участва в други отборни спортове.
Въпреки спортната си натура, той участва в квартални артистични сценки и на единадесетгодишна възраст се записва в "Curtain Pullers" - група за изучаване на драматично изкуство в театъра "Кливланд Плей Хаус".
Като младеж Нюман разнася вестници и работи като продавач в еврейска деликатесна лавка в престижния квартал Шейкър Хайтс. Той завършва гимназията в Шейкър Хайтс, където изпъква с роли в училищните пиеси.
През 1943 г. постъпва в университета в Охайо, става член на братството "Фи Капа Тау" и избира специалност "Бизнес", но се отличава най-вече в театралните продукции. На 6 юни 1943 г. е повикан на служба във Военноморските сили. Той става радист и стрелец в торпедоносци, базирани на "Барбърс Пойнт", Хавай, които изпълняват мисии над Тихия океан.
През 1945 г. Нюман се записва в колежа "Кениън", завършва през 1949 г. и открива своето призвание в драматичното изкуство след участия в колежанските постановки.
Нюман играе в летни театрални трупи в Уилямс Бей, Уисконсин, в театър "Белфри". Той усвоява проекцията на гласа, сценичното присъствие и обаятелната светлина на изпълнението си. На 27 декември 1949 г. се жени за актрисата Жаклин Емили Уит, от която има три деца: Алън Скот (роден през 1950 г.), Сюзън Кендъл (1953) и Стефани (1955).
Той продължава репертоарната си работа в Удсток, Илинойс, в Операта, а добрият му външен вид, яркосините очи и атлетичната фигура бързо го правят любимец на публиката. През 1950 г., след смъртта на баща си, Нюман за кратко работи в семейния магазин в Кливланд.
След продажбата на "Нюман-Стърн" той заминава за Йейл, където учи при преподавателката по драматични изкуства Констанс Уелч. През лятото на 1952 г. Нюман и семейството му се преместват в Ню Йорк, където той работи в телевизията и в Актьорското студио, където усвоява метода на актьорската игра на Константин Станиславски.
През 1953 г. Нюман прави дебюта си на Бродуей в пиесата "Пикник" на Уилям Индж. По време на работата по постановката той се запознава с Джоан Удуърд, която е дубльорка. Двамата се женят през 1958 г. и се превръщат в една от най-дълготрайните двойки в Холивуд.
Изпълнението му в "Пикник" му носи договор с "Уорнър Брадърс", а през 1954 г. той се снима в първия си пълнометражен филм - "Сребърният потир", който е приет изключително негативно и който самият актьор определя като най-лошия филм на 50-те години.
Въпреки неуспешния си кино дебют, Нюман получава отлични отзиви за участията си в телевизионни драми на живо, сред които "Нашият град" (1955) и "Удряй барабана бавно" (1956). Паралелно с това той продължава да играе на сцената.
Неговата красота на харизматичен мъж, с пронизващо сини очи и естествен магнетизъм, Нюман скоро му печели нови екранни роли. През 1956 г. той участва във филма на Робърт Уайз "Там горе някой ме обича", а впечатляващото му превъплъщение в боксьора Роки Грациано осигурява бъдещето му в киното.
Следва поредица от високо оценени роли в значими драми. "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) - адаптация по пиесата на Тенеси Уилямс с участието на Елизабет Тейлър и Бърл Айвс - му носи първата номинация за "Оскар" за ролята на самоунищожителен бивш футболист, който е в конфликт с баща си.
"Дългото, горещо лято" (1958), базиран на разкази на Уилям Фокнър, е първият от десетте филма, в които Нюман си партнира с неговата единствена Джоан Удуърд. Филмът разказва за скитник, въвлечен в интригите на богато семейство.
В биографичния филм "Левичарят" (1958) Нюман влиза в ролята на Били Хлапето. Той завършва десетилетието с мелодрамата "Младите филаделфийци" (1959), в която играе манипулативен адвокат.
През 1960 г. Нюман оглавява международен актьорски състав във филмовия епос на Ото Преминджър "Изход" (Exodus), базиран на романа на Леон Юрис за създаването на държавата Израел. През 1961 г. той изпълнява ролята, която вероятно най-добре определя екранния му образ - бързият Еди Фелсън в "Играчът на билард". Филмът му носи нова номинация за "Оскар" и поставя началото на поредица от роли през 60-те години на миналия век, в които Нюман изоставя традиционния образ на главния герой и започва да играе антигерои.
В "Хъд" (1963), по романа на Лари Макмъртри "Конник, отмини", той се превъплъщава в самовлюбен манипулатор, решен да контролира ранчото на застаряващия си баща. Въпреки отрицателните черти на героя, публиката го приема с ентусиазъм, което изненадва самия актьор и му носи трета номинация за "Оскар".
В криминалния филм "Харпър" (1966) Нюман играе твърдоглав частен детектив, а през 1975 г. повтаря ролята в продължението "Давещият басейн" (The Drowning Pool). След "Разкъсаната завеса" от 1966 (Torn Curtain) на Алфред Хичкок, той участва в уестърна "Той се казваше Омбре" (1967), а в "Хладнокръвният Люк" (1967) създава една от най-запомнящите се роли в кариерата си - остроумен затворник, който се противопоставя на садистичните си надзиратели, и получава нова номинация за "Оскар". Тези изпълнения окончателно утвърждават образа му на обаятелен бунтар.
Два изключително популярни филма обединяват Нюман с Робърт Редфорд и режисьора Джордж Рой Хил. Комедийният уестърн "Буч Касиди и Сънданс Кид" (1969) получава седем номинации за "Оскар" и се нарежда сред най-касовите филми на годината. През 1973 г. двамата актьори се превъплъщават в измамници от епохата на Голямата депресия във филма "Ужилването", който печели "Оскар" за най-добър филм.
Нюман работи с редица прочути режисьори по филми, които първоначално се провалят в боксофиса, но по-късно се превръщат в култови. Той си партнира с Лий Марвин и Стротър Мартин в антигеройския уестърн "Джобни пари" (1972), режисиран от Стюарт Розенбърг. Джон Хюстън го режисира в черната комедия "Животът и времената на съдия Рой Бийн" (1972) и отново в британския трилър "Мъжът Макинтош" (1973).
Робърт Олтман използва Нюман изключително ефективно в сатиричния уестърн "Бъфало Бил и индианците" (1976) и във футуристичната сага "Квинтет" (1979). Паралелно с това Нюман запазва звездния си статус с участия в популярни филми като "Адската кула" (1974), "Шампионите не се предават" (1977) и "Форт Апачи, Бронкс" (1981). В "Отсъствие на злонамереност" (1981) той получава номинация за "Оскар", както и за "Присъдата" (1982).
След шест номинации за "Оскар" за най-добър актьор и една почетна награда за цялостен принос (1985), Нюман най-накрая печели статуетката за ролята си във "Вдясно от парите" (1986), продължение на "Комарджията". През 1989 г. той играе губернатора на Луизиана Ърл К. Лонг във "Пламък".
На 70-годишна възраст отново получава номинация за ролята на безотговорния, но обаятелен Съли във "Никой не е съвършен" (1994). Същата година участва и в сатиричния филм "Пълномощникът Хъдсъкър". През 1998 г. се снима в трилъра "Здрач".
Сред по-късните му роли е образът на мафиотски бос във "Път към гибел" (2002), който му носи нова номинация за "Оскар". През 2005 г. той участва заедно с Удуърд в минисериала "Имперски водопади", за който печели "Еми", "Златен глобус" и награда на Гилдията на актьорите. След като озвучава герой в анимационния филм "Колите" (2006), Нюман се оттегля от актьорството през 2007 г. Същата година му е поставена диагноза рак, който се оказва фатален.
Нюман понякога работи и като режисьор. Той често поверява главни роли на Удуърд, започвайки с "Рейчъл, Рейчъл" (1968), който получава номинация за "Оскар" за най-добър филм. Следват "Понякога велико усещане" (1971) и "Ефектът на гама лъчите върху маргаритките "Човекът на Луната"" (1972). Телевизионният филм "Сенчестата кутия" (1980) се отличава с мощно въздействие.
"Хари и син" (1984) представя Нюман и Роби Бенсън като вдовец и неговия отчужден син, но филмът не убеждава напълно. През 1987 г. Нюман режисира последния си филм - "Стъклената менажерия", стилна адаптация на пиесата на Тенеси Уилямс.
Нюман води личен живот, който се отличава със стабилност, сдържаност и силна отдаденост към семейството. Той сключва първия си брак с актрисата Жаклин Емили Уит през 1949 г., от която има три деца, но по-късно двамата се разделят. През 1958 г. Нюман се жени за актрисата Джоан Удуърд - връзка, която продължава повече от пет десетилетия и се превръща в една от най-устойчивите и уважавани в Холивуд. Двамата имат три дъщери и често работят заедно, както в киното, така и в благотворителни каузи. Извън светлината на прожекторите Нюман предпочита спокоен и дискретен начин на живот, далеч от скандали и показност, като посвещава значителна част от времето и средствата си на хуманитарни инициативи и социална ангажираност.
Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст, след продължителна борба с рак на белия дроб. В последните си години той съзнателно се оттегля от публичния живот и от актьорската професия, като избира да прекара времето си със семейството си далеч от медийното внимание.
Смъртта му настъпва в дома му, в присъствието на близките му, и е приета с дълбока тъга от световната културна общност. Нюман остава запомнен не само като изключителен актьор, но и като човек с морална цялост, скромност и траен хуманитарен принос, които утвърждават наследството му далеч отвъд киното.
