Втората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история. Тя отнема живота на близо 60 млн. души. Войната в Европа приключва през май 1945 г. с капитулацията на Германия.
На изток обаче Япония продължава да дава отпор. Страната капитулира чак след пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Един японски войник обаче продължава битката още почти 30 години.
Хиро Онода е роден на 19 март 1922 г. в село Камекава в префектура Вакаяма, Япония. Той произхожда от семейство на воини. Неговите предци са били самураи, а баща му е сержант в японската кавалерия, сражавал се и загинал във Втората китайско-японска война.
Онода следва същия път като своите предци и се записва в Императорската японска армия, когато навършва пълнолетие, само една година преди Япония да влезе във война със Съединените щати след нападението над Пърл Харбър. В армията той се обучава за разузнавач в командос клас "Футамата" в училището Накано, военен учебен център, специализиран в преподаването на неконвенционални военни техники, включително партизанска война, саботаж, контраразузнаване и пропаганда.
Уменията, които Онода придобива, се оказват полезни, когато е изпратен на остров Лубанг във Филипините след края на обучението си през декември 1944 г.
Две години по-рано Императорската японска армия поема контрола над Филипините, откъсвайки ги от филипинското правителство и американските сили, разположени в страната. Японската армия обаче е разпръсната, когато САЩ предприемат контранастъпление във Филипините в началото на 1944 г.
До зимата на 1944 г. много от японските войски са принудени да напуснат големите острови на Филипините и се оттеглят към по-малките острови на Филипинския архипелаг, като остров Лубанг.
С обучението си в тактики на партизанска война, Хиро Онода е изпратен на малкия остров на 26 декември 1944 г., за да използва специфичните си умения, за да задържи американските и филипинските войски възможно най-дълго.
Той използва техника, която японците прилагат, когато техните предни постове са близо до поражение в конвенционална война - оттегляне в гората и използване на партизански тактики. Целта е да се попречи на американските войски да се укрепят здраво в региона, както и да се забави способността им да се приближат до Япония. Това дава на Императорската японска армия повече време да се прегрупира и подготви за атаки.
Когато Хиро Онода пристига на острова, офицерите там отказват да му позволят да изпълни задачата си, като вместо това избират да се бият директно с нахлуващите войски. В резултат на това, когато американските войски дебаркират на малкия остров на 28 февруари 1945 г., японските сили се опитват да се бият с тях и са бързо победени.
Виждайки предстоящото поражение, Онода открива трима свои събратя войници (редник Юичи Акацу, ефрейтор Шоичи Шимада и редник първи клас Киншичи Козука) и им нарежда да влязат с него в гората, за да участват в партизанската му война.
В продължение на 29 години Онода води партизанска война. Той и хората му оцеляват, хранейки се с краден ориз, кокосови орехи и месо от добитък, заклан по време на нападения във ферми.
През август 1945 г., когато войната между Япония и САЩ приключи, Онода забелязва затишие в боевете, но не подозира, че родината му е капитулирала. Затова той продължи личната си война, убивайки местни фермери и дори влизайки в престрелки с полицията, когато е изпратена след него.
Знаейки за съществуването на тези японски партизански отряди, които нямат начин за комуникация с централното военно командване, Съединените щати полагат усилия, за да се уверят, че новината за капитулацията на Япония ще достигне до тези упорити групи, включително чрез пускане на обяснителни листовки по въздух.
Онода и хората му за първи път се натъкват на американска листовка през октомври 1945 г. Той обаче бързо отхвърля документа като пропаганда. Към края на 1945 г. пристигат още листовки, този път със заповед за капитулация, отпечатана върху тях от генерал ТомоюкиЯмашита от Четиринадесета областна армия.
Онода и неговите хора внимателно изучават документа и в крайна сметка стигат до заключението, че е фалшив.
Четиримата войници продължават кампанията си на терор в провинцията, избягвайки филипинските власти. През 1949 г. редник Юичи Акацу осъзнава, че войната е приключила. Той се отделя от останалата част от поделението си и живее сам шест месеца, преди да се предаде на филипинската армия през март 1950 г.
Следващите две десетилетия се оказват трудни за Хиро Онода. През 1954 г. той губи още един свой сънародник. Шоичи Шимада е застрелян от филипински екип за издирване на японските партизани. След това, през 1972 г., последният му боен другар, редник първи клас Киншичи Козука, е убит от полицията, докато двамата горят силоз за ориз в едно село.
Онода вече е сам, водейки еднолична война срещу филипинското правителство.
През 1974 г. един японски авантюрист, Норио Сузуки, открива Онода във филипинската джунгла. Когато Сузуки се завръща в Япония той съобщава на японското правителство за състоянието на Онода. След това правителството издирва командващия офицер на Онода, майор Йошими Танигучи и го транспортира със самолет до Лубанг.
На 9 март 1974 година, на 52-годишна възраст, Хиро Онода излиза от джунглата, облечен в дрипавата си официална униформа, със служебната си пушка и меч в отлично състояние, за да приеме заповедта на командира си да свали оръжията си. Той предава меча си на президента на Филипините в акт на капитулация и е помилван въпреки многобройните си престъпления срещу държавата.
Хиро Онода е посрещнат като герой при завръщането в родината си. Той не се чувства комфортно с истината, която научава за новата Япония, в която се завръща. Той не вярва, че нацията е трябвало да поеме отговорност за войната в Източна Азия и е ужасен, че страната е позволила армията да бъде разпусната от съюзническите сили.
Скоро след завръщането си той се включва в политиката, призовавайки за по-силна, по-военизирана Япония. Славата му и огромните промени, настъпили в Япония през времето, когато е отсъствал, го карат да се чувства неспокоен.
През 1975 г. той се мести в Бразилия, където създава семейство и отглежда добитък в ранчо. В крайна сметка се завръща в Япония, за да създаде лагер за деца, който да им помогне да се свържат с природата и да изградят положителни ценности.
Хиро Онода умира през 2014 г. от сърдечна недостатъчност на 91-годишна възраст. Отдадеността на Онода, както и фанатичната вяра в евентуалната победа на японците, го карат да упорства в някои от най-трудните условия, но също така го подтикват да убие редица невинни цивилни дълго след края на войната.
Той е показател за това докъде могат да доведат ценности като лоялност, гордост, решителност и отдаденост.
