Сър Франсис Дрейк е английски мореплавател, пират и изследовател. Той израства в семейство, което преживява финансови трудности и е принудено да се премести, докато баща му изпада в конфликти, свързани с религиозните му убеждения.
Роден е на 13 юли 1540 година в градчето Тависток. Той е син на Едмънд Дрейк, който е протестантски пастор. Мястото, където е роден е имение на лорд Франсис Ръсел, втори граф на Бедфорд.
Бащата на Дрейк е син на един от арендаторите на графа. Едмънд напуска родното си графство, след като през 1548 г. е изправен пред съд по обвинения в нападение и грабеж.
Когато Дрейк е на около 18 години, той се присъединява към флота на семейство Хоукинс - негови роднини в Плимут, които съчетават занятията на търговци и пирати. Така младото момче започва да дебне кораби край френското крайбрежие с цел грабеж и пленяване.
В началото на 60-те години на XVI век той вече участва в африканската търговия, към която семейство Хоукинс проявява все по-голям интерес, а до 1568 г. командва собствен кораб в експедиция на Хоукинс за незаконна търговия с роби в испанските колонии в Карибите.
Възмущавайки се от претенциите на испанските власти да регулират търговията в колониите си и да конфискуват контрабандни стоки, Дрейк по-късно говори за "неправдите", които той и спътниците му претърпяват. Тези несправедливости той е решен да поправи през следващите години.
Второто му пътуване до Западна Индия, заедно с Джон Хоукинс, завършва катастрофално край бреговете на Мексико, когато английските натрапници са нападнати от испанците и мнозина от тях са убити.
По време на атаката Дрейк успява да избяга и се завръща в Англия начело на малкия кораб "Джудит" (Judith), изпълнен с още по-голяма решимост да отмъсти на Испания и на нейния крал Филип II. Макар експедицията да претърпява финансов провал, тя привлича вниманието на кралица Елизабет I, която самата инвестира в робовладелческо начинание.
През следващите години той предприема две експедиции с малки кораби до Западна Индия, надявайки се чрез събраните сведения да намери начин да възмезди претърпените загуби.
През 1572 г., след като получава от кралицата специално разрешение, което на практика представлява лиценз за грабеж в земите на испанския крал, Дрейк отплава към Америка начело на два малки кораба.
Амбициите на Дрейк са големи, тъй като целта му е да превземе важния град Номбре де Диос в Панама. Нападението срещу града обаче се проваля, а самият Дрейк е ранен. Въпреки това той и хората му по-късно успяват да заграбят огромна плячка, след като нападат успешно керван с мулета, превозващ сребро.
Тази плячка вероятно се превръща в основата на неговото богатство. Между тези събития той прекосява Панамския провлак и за първи път вижда Тихия океан - води, по които дотогава плават единствено испански кораби.
Именно тогава Дрейк си поставя за цел някой ден да навлезе в тези води под английски флаг. След завръщането си в Англия той вече е едновременно богат и прочут.
За негово нещастие завръщането му съвпада с момент, в който кралица Елизабет и крал Филип II Испански постигат временно примирие. Макар да е възхитена от успеха на Дрейк в империята на своя велик враг, Елизабет не може официално да признае пиратството.
Дрейк разбира, че моментът е неблагоприятен, и отплава с малка ескадра към Ирландия, където служи под командването на граф Есекс и и взема участие в жестокото клане на остров Ратлин през юли 1575 г.
През 1577 г. е избран за ръководител на експедиция, чиято цел е да премине край Южна Америка през Магелановия проток и да изследва бреговете отвъд него. Експедицията е подкрепена лично от кралицата. Дрейк получава официалното одобрение на короната едновременно да трупа богатства за себе си и за Англия, като същевременно нанася възможно най-големи щети на испанците.
Точно тогава Дрейк за първи път се среща лично с кралица Елизабет I и разбира, че тя също търси възможност да отвърне на Испания за нанесените ѝ обиди. Официалната цел на експедицията е да бъдат открити нови подходящи места за търговия. На практика обаче Дрейк посвещава пътуването основно на пиратски нападения, без това да предизвика официално порицание в Англия. Той отплава през декември с пет малки кораба и по-малко от 200 души екипаж, а през пролетта на 1578 г. достига бразилското крайбрежие.
Неговият флагман "Пеликан", който по-късно преименува на "Златната кошута", е с водоизместимост едва около 100 тона. Това изглежда крайно недостатъчно за навлизане във владенията на най-могъщия монарх и империя в света.
Дрейк знае, че испанските съкровища се превозват по море от Перу до Панама, след което преминават през Панамския провлак с кервани от мулета и отново отплават към Испания. Затова той планира да изведе флота си до западното крайбрежие на Южна Америка.
Там възнамерява да напада незащитените испански кораби, превозващи благородни метали към Панама, да заграби колкото може повече съкровища и да се завърне в Англия.
От този замисъл се ражда пътешествието, което превръща Дрейк в първия човек, обиколил света. След като напуска пристанище Плимут на 13 декември 1577 г., той и флотът му поемат на юг.
По време на тежкото плаване през Атлантическия океан и край бреговете на Южна Америка част от корабите са изгубени, изоставени или принудени да се върнат обратно. Така, когато Дрейк навлиза в Тихия океан през Магелановия проток, от първоначалната флотилия е останал единствено корабът "Златната кошута".
От есента на 1578 г. до пролетта на 1579 г. Дрейк плава на север покрай западното крайбрежие на Южна и Северна Америка, като напада испански кораби и заграбва огромни количества съкровища.
Продължава още по на север, докато достига района на днешен Сан Франциско, където установява добри отношения с местните индиански племена и обявява земите за владение на английската корона. След това завива на запад, прекосява Тихия и Индийския океан, заобикаля нос Добра Надежда и поема на север покрай африканското крайбрежие към Англия.
Освен огромно количество злато, сребро и други ценности, Дрейк донася със себе си и ценни карти, навигационни сведения и знания за испанските търговски маршрути и владения.
Дрейк се завръща у дома на 26 септември 1580 г. след близо три години в морето. Няколко месеца по-късно е посветен в рицарство и заема водещо място сред английските мореплаватели на своето време.
С влошаването на англо-испанските отношения през 80-те години на XVI век короната възлага на Дрейк да оглави английските военноморски сили срещу Испания. През 1585 г. той повежда флот срещу испанските владения в Новия свят, където колониалните градове Санто Доминго и Картахена са превзети. Малко след завръщането си през юли 1586 г. Дрейк поема командването на английския флот в Плимут, а през пролетта на 1587 г. оглавява експедиция срещу Испания с цел да осуети подготовката на армада, събирана за нахлуване в Англия.
Като напада испанския флот в Кадис, Дрейк унищожава повече от тридесет кораба и огромни количества припаси. Така той забавя сформирането на армадата на Филип II с повече от година и сериозно отслабва силите ѝ още преди отплаването.
Ефектът от нападението на Дрейк през 1587 г. става очевиден през юли 1588 г., когато Испанската армада достига английските брегове. Дрейк е сред първите английски командири, които влизат в бой с испанците, а неговият кораб "Ривендж" постоянно се намира в центъра на най-тежките сражения.
Неговото лидерство до голяма степен допринася за английската победа над Непобедимата испанска армада и затвърждава славата му като един от най-великите английски мореплаватели.
Иронично е, че непрекъснатите му успехи срещу испанците косвено довеждат до смъртта му, защото през 1595 г. кралица Елизабет назначава Дрейк и сър Джон Хоукинс за съвместни командири на флот, изпратен да атакува испанските владения в Новия свят.
По време на кампанията Хоукинс и Дрейк се разболяват тежко. Покосен от дизентерия, Дрейк умира на борда на своя кораб край Портобело, Панама, на 28 януари 1596 г., и по подобаващ за моряк начин е погребан в морето.
Със своите плавания, дръзки нападения и околосветско пътешествие сър Франсис Дрейк се превръща в една от най-ярките фигури на епохата на Великите географски открития. За англичаните той остава герой и символ на морската мощ на Англия, докато за испанците е безмилостен пират и враг на империята. Независимо от противоречивата му репутация, подвизите му оставят трайна следа в световната история и утвърждават Англия като бъдеща морска сила.
