На 14 февруари всяка година милиони влюбени хора по света празнуват Свети Валентин, който се счита за денят на любовта.
Голяма част от традициите, свързани със Свети Валентин, са добре познати. Подаряват се картички, шоколадови сърца и червените рози, които дори са се превърнали в неизменна част от ежегодния празник.
И до ден днешен много хора си задават въпроса откъде идва този празник, защо го отбелязваме точно на 14 февруари и кой всъщност е Свети Валентин?
Дали Свети Валентин е християнски мъченик или е свещеник, чиято история вдъхновява една легенда? Историците не са сигурни.
Най-ранната възможна история за произхода на празника е древноримският празник на любовта Луперкалии. В продължение на векове той се отбелязва в средата на февруари и е посветен на плодородието. Мъже се събличат голи и принасят в жертва кози и кучета. Младите момчета нахлузвали върху себе си одраните кожи на животните, вземали и ленти от техните кожи и с тях удряли млади жени, които съвсем доброволно се подлагали на всичко това, за да насърчат плодовитостта.
Луперкалии остава популярен и е един от малкото езически празници, които продължават да се честват 150 години след узаконяването на християнството в Римската империя.
Когато папа Геласий застава начело на църквата в края на 5-и век, той прекратява празнуването на този празник. Скоро след това Католическата църква обявява 14 февруари за ден на почит към мъченик на име Свети Валентин.
Но кой е той? Това е въпрос без еднозначен отговор, защото е възможно да става дума за повече от един човек.
Според някои източници Свети Валентин е римски свещеник и лекар, мъченически убит по време на преследванията на християните при император Клавдий II Готски около 270 г. сл. Хр.
Той е арестуван по време на гоненията срещу християните. Изправен пред императора, Валентин отказва да се отрече от вярата си и като наказание е поставен под домашен арест в дома на аристократ на име Астерий, който получава обещание за награда, ако успее да опровергае християнската вяра на свещеника.
Валентин започва да проповядва, представяйки Христос като светлината на света. Астерий отговаря, че има сляпа дъщеря и заявява, че ако Богът на Валентин ѝ даде зрение, той ще стане християнин. Валентин полага ръце върху очите на девойката и се моли тя да прогледне. Когато тя отваря очи и вижда светлината, Астерий пада в краката му и моли за спасение.
Валентин незабавно започва да покръства всички 44 души от домакинството на Астерий в християнството. Скоро Клавдий научава за това и ги хвърля в затвора. Валентин е обезглавен, заедно с още няколко души, които впоследствие са почитани като мъченици.
Той е погребан на пътя Виа Фламиния, а според преданието папа Юлий I изгражда базилика над гроба му.
Вторият възможен вдъхновител да е епископ Валентин от Терни, град на около 110 километра североизточно от Рим. Според житията и двамата извършват чудодейни изцеления, спорят с езически надзиратели и губят живота си чрез обезглавяване в Рим.
Според историците е възможно е тези разкази да представляват различни версии на една и съща първоначална история и да се отнасят до един-единствен човек.
Според житието от 5-и или 6-и век на епископ Валентин от Терни, той заминава за Рим през 260-те години, тъй като е помолен от гръцки оратор да излекува сина му.
Детето му страда от тежко заболяване, което изкривява гръбнака му и му пречи да ходи. Когато ораторът научава, че духовникът изцелява подобни случаи го кани в дома си, за да му помогне. Когато Валентин пристига в дома на оратора между тях започва дискусия за християнството и езичеството.
Дебатът продължава, докато сина лежи страдащ и умиращ. В отчаянието си ораторът предлага сделка: ако Валентин излекува момчето, цялото му домакинство ще приеме християнството. Валентин прекарва нощта в молитва насаме с болното момче.
На следващата сутрин младежът се явява напълно здрав. Всички в къщата от оратора, семейството му, слугите и гърците, които гостуват в дома му, приемат Светото кръщение.
Когато Римският сенат научава за случилото се, Валентин е арестуван, пребит и обезглавен. Гостуващите учени отнасят тялото му в Терни, за да го погребат, но римски войници ги залавят и също ги обезглавяват.
Нито едно от двете жития на Валентин не е написано преди 5-и век. Източниците са писани поне 200 години след предполагаемия живот на светците. Нито писмени, нито материални свидетелства от ранното Средновековие свързват някой от тези светци с любовта или влюбените.
Думата "amor" е латинската дума за "любов" и изобщо не се среща в текстовете. В следващите векове те стават известни главно като лечители на страдащи от "падаща болест", тоест епилепсия.
Поклонници, привлечени от легендите, посещават гробовете на двамата светци в търсене на изцеление, а не на любов. Религиозни поклонници обикалят местата на тяхната мъченическа смърт, молейки се за помощ при болести и за застъпничество пред Бога.
Някои отиват при епископ Валентин от Терни, положен в гроб извън родния му град. Други почитат римския Валентин, за когото се смята, че е погребан в крипта край мястото на екзекуцията му, извън стените на Рим, на Виа Фламиния.
Почитателите на римския Валентин може да изграждат църква над гроба му още през IV век, макар да е възможно тя да носи името на друг, по-богат Валентин, който я финансира. Градската порта в близост започват да наричат "Портата на Валентин" (днес известна като Порта дел Пополо). Археологически разкопки през 19-и век разкриват погребения от 4-ти и 5-и век, както и фрагменти с изписано името на Валентин.
След няколко века поклонниците може да насочват вниманието си към други светци или култът към Валентин отслабва, когато папа Николай IV (починал през 1292 г.) нарежда тялото му да бъде преместено в църквата "Санта Праседе" - процъфтяващ енорийски център, където се съхраняват мощите на множество светци.
През цялото Средновековие нито един Валентин не е нито по-популярен, нито по-малко почитан от останалите древноримски мъченици. Всяка година на 14 февруари църковни четци из цяла Европа прочитат житието на единия или другия Валентин, а понякога и на двамата. Средновековните автори често ги объркват, приписвайки чудесата или на единия, или на другия.
С течение на времето някои средновековни учени започват да се съмняват в поразителните прилики между историите на епископа и свещеника. Те знаят, че след упадъка на империята Рим се превръща в град от разрушени и безименни гробове, откъдето всеки може да извади костите на предполагаем "мъченик". Епископи и абати, жадуващи за реликви, невинаги удостоверяват автентичността на останките, окървавените платове и предметите, изваждани от криптите и разпращани на север като свети мощи.
В житиетата се вижда възможност да се преработват легендите за светците, за да популизира наличието на реликви в Католическата църква. Един бретонски епископ описва поредица от чудеса, които издигат репутацията на Валентин в края на 11-и век, когато по неизвестен начин черепът на светеца се озовава във френския град Рокмор, където е излаган всяка година на празника му.
По-късно същият череп попада в испанския град Тарагона, докато други части от мощите на Валентин се появяват из цяла Европа.
Нито надписите върху реликвите, съдържащи костите на Валентин, нито скулптури или изображения го свързват с любовта. Той обикновено е изобразяван като епископ с жезъл или като остриган монах с книга в ръка.
В ранните печатни издания от 16-и век Валентин често е показван, приведен над болни от епилепсия или чума. Други сцени показват палачи, които го обезглавяват. Нито едно изображение не го изобразява как разменя послания между влюбени двойки или как венчава. Валентин изглежда по-скоро строг, отколкото романтичен.
Какво гласи легендата за Свети Валентин, която се появява през късното Средновековие?
През 3-ти век сл. Хр., по време на управлението на римския император Клавдий II, младите мъже са смятани за по-добри войници, ако нямат семейства. Според по-късната легенда императорът забранява браковете за млади мъже, за да укрепи армията си. Свещеник на име Валентин обаче не се съгласява с тази заповед и тайно венчава влюбени двойки. Когато дейността му е разкрита, той е арестуван и хвърлен в затвора.
Докато е в плен, според преданието Валентин се сприятелява с дъщерята на своя надзирател, която е сляпа. Чрез молитва той възвръща зрението ѝ. Преди екзекуцията си на 14 февруари той ѝ изпраща писмо, подписано "От твоя Валентин" - израз, който по-късно се превръща в традиционен завършек на любовните картички.
Съвременните историци приписват превръщането на Валентин в покровител на любовта на един човек - английския писател Джефри Чосър, автор на "Кентърбърийски разкази" и други поетични произведения.
В поемата си "Парламентът на птиците" (Parliament of Birds), алегоричен разказ, за който се смята, че е написан по време на преговорите за брака на Ричард II с Анна Бохемска около 1380 г., Чосър споменава деня на Свети Валентин като момент, "когато всяка птица идва, за да избере своята половинка". Любовта между птиците, според поета, се случва именно на деня, когато се почита Свети Валентин.
Чосър е изключително влиятелна фигура за времето си и след него хората започват да наричат любимия или любимата си "Валентин" и започват да пишат любовни стихове на 14 февруари.
Най-ранната известна валентинка датира от 1415 г., когато херцогът на Орлеан изпраща любовна картичка на съпругата си, докато е затворник в Лондонската кула.
През 15-и и 16-и век се появяват първите картички тип валентинки - ръчно изработени писма и стихове, изпращани между влюбени. През 17-и век празникът вече е широко отбелязван във Великобритания. До 18-и век хората от всички социални слоеве започват да разменят малки подаръци и картички.
Истинският бум настъпва през 19-и век с развитието на печатните технологии и индустриализацията. Във Великобритания и Съединените щати започва масово производство на готови картички.
Благодарение на масовото производство на хартия и печатните технологии създаването на готови картички става много по-лесно и по-бързо и по този начин се заменят ръкописните послания. В САЩ американката Естер Хауланд през 1840-те години започва търговско производство на украсени валентинки, което превръща празника в печеливш пазарен феномен.
До края на 19-и век Свети Валентин вече е утвърден в САЩ като ден за романтични жестове. През 20-и век към картичките се добавят шоколадови бонбони, цветя, бижута и романтични вечери. Компании като Hallmark превръщат 14 февруари в един от най-доходоносните дни за търговия.
През 20-и век Свети Валентин постепенно излиза извън рамките на англоезичния свят и се превръща в глобален празник. В Япония той навлиза след Втората световна война, когато сладкарски компании започват активни рекламни кампании, насърчаващи подаряването на шоколад на 14 февруари.
Постепенно се оформя специфична японска традиция - на 14 февруари жените подаряват шоколад на мъжете, а месец по-късно, на 14 март т.нар. "Бял ден" (White Day) мъжете отвръщат с подарък. Този модел на двойно празнуване се възприема и в Южна Корея, където празникът придобива още по-широк културен обхват, включително "Черен ден" (Black Day) през април, когато необвързаните отбелязват статута си.
В Латинска Америка 14 февруари често се празнува като "Ден на любовта и приятелството", което разширява неговия смисъл отвъд романтичните отношения и го превръща в повод за изразяване на обич между приятели и близки.
В много европейски държави масовото утвърждаване на празника настъпва сравнително късно - едва през втората половина на 20-и век под влияние на американската популярна култура, киното, рекламата и нарастващата комерсиализация на празниците.
Така Свети Валентин постепенно се трансформира от религиозен спомен в глобален културен феномен, адаптиран към различни общества и традиции.
През 21-ви век празникът се превръща в глобално явление, подкрепено от социалните мрежи, електронната търговия и масовата култура. Онлайн платформи позволяват изпращането на дигитални картички, виртуални подаръци и персонализирани послания. Социалните мрежи засилват визуалния и емоционален аспект на празника чрез споделяне на снимки, предложения за брак и публични признания.
В същото време се наблюдава и трансформация на значението му. Освен ден за романтични двойки, Свети Валентин започва да се отбелязва като празник на приятелството, семейството и дори на самолюбието.
Днес Свети Валентин е едновременно културен, социален и икономически феномен - празник, който се адаптира към различни общества, но запазва основната си тема: изразяване на обич и привързаност.
