Затворът обикновено е място, където осъдените лица изтърпяват наказанията си за извършените от тях престъпления. Условията в местата за лишаване от свобода обичайно не предлагат никакъв лукс, а минимални удобства. Има обаче и изключения. Едно такова място е затворът "Ла Катедрал" (Катедралата) в Колумбия, построен от Пабло Ескобар.
Пабло Ескобар е един от най-известните престъпници в човешката история. Колумбийският наркобарон се превръща в най-богатият престъпник през 80-те години на изминалия век. Установявайки монопол над търговията с кокаин в САЩ, той натрупва богатство, възлизащо на повече от 30 милиарда долара. През 1989 г. списание "Форбс" го нарежда на 7-о място сред най-богатите хора в света.
Мръсният бизнес на Ескобар е съпроводен от отвличания и убийства. Дейността му привлича вниманието на колумбийското правителство. Властите в Богота преговарят с Ескобар и го убеждават да се предаде и да преустанови престъпната си дейност в замяна на намалена присъда и преференциално отношение в затвора. Наркобаронът се предава през 1991 година, след като е приета нова конституция, забраняваща екстрадицията на колумбийски граждани в САЩ. Ескобар поставя и още едно условие - той ще лежи в затвор, който сам ще построи. Колумбийското правителство се съгласява. Така се появява затвора "Ла Катедрал".
Пабло Ескобар избира район високо над долината на меда край Меделин в прохладните планини за своя самостоятелно проектиран затвор през 1991 г. Затворът е построен върху три хектара земя, закупени от наркобоса. Съоръжението разполагало с футболно игрище, джакузи и водопад. Всъщност, Ла Катедрал бил по-скоро крепост, отколкото затвор, тъй като Ескобар ефективно държал враговете си навън и продължавал да върти бизнеса си отвътре. Друг плюс бил, че наркобаронът имал думата за това кой ще охранява затвора.
Мястото, където бил построен затвора, не е избрано случайно. След 18:00 часа се спуска мъгла, което затруднявало въздушните атаки. Стръмният релеф пречил на военните и другите наркокартели да атакуват лесно Ла Катедрал. Освен това Пабло Ескобар имал голям склад, зареден с оръжие, който гарантирал безопасността му в затвора.
Влизането в затвора, където Ескобар щял да излежи присъда от не повече от 5 години, той си осигурил ефикасна защита от убийци, но и от екстрадиция в Съединените американски щати. На 19 юни 1991 г. Пабло Ескобар пристига в Ла Катедрал с хеликоптер, за да излежи присъдата си.
Неофициално затворът се наричал "Клуб Меделин" или "Хотел Ескобар". Съоръжението обаче повече приличало на курорт, отколкото на място за лишаване от свобода. Ескобар имал всички удобства като във външния свят - удобно огромно легло, басейн, бар, футболно игрище. Наркобосът разполагал с мобилни телефони, радиопредаватели и факс машина, за да може да продължи да ръководи бизнеса си. Трафикът и продажбата на кокаин носили на Ескобар и картела в Меделин около 60 милиона долара на ден. Съоръжението е опасано с високи триметрови стени и бодлива тел, а армията не е допускана да припари до затвора.
"Ла Катедрал" била толкова екстравагантен, че разполагал и с индустриална кухня, билярдна зала, няколко бара с телевизори с голям екран и дискотека, където наркобосът всъщност организирал сватбени приеми по време на затвора си. Ескобар се е угощавал с пълнена пуйка, хайвер, прясна сьомга и пушена пъстърва, докато е бил в обятията на кралици на красотата.
Докато Ескобар живеел в "Ла Катедрал", семейството му пътувало от Енвигадо, за да го посещава три или четири пъти седмично. В затвора често пристигали проститутки и футболисти. Дори великият Диего Армандо Марадона посещава могъщия наркобарон в затвора. Пабло Ескобар редовно организирал партита с наркотици и алкохол. Той дори поканил националния отбор на Колумбия да играе футбол с него на игрището в затвора.
По време на престоя си в "Ла Катедрал", наркобосът приел над 300 неоторизирани гости, включително няколко издирвани престъпници. Властите му позволявали да управлява мястото, докато Ескобар не заповядал четирима от лейтенантите му да бъдат измъчвани и убити в комплекса заради спор за пари. Това преляло чашата. Правителството решило, че нещата са отишли твърде далеч. Властта взела решение да премести Ескобар във военна база като временна мярка, докато Ла Катедарл, не стане по-сигурно място. Двама невъоръжени служители - заместник-министър на правосъдието и началник на националната затворническа система, дошли да информират наркобарона за промените.
Пабло Ескобар обаче се възпротивява. Един от неговите сътрудници, известен като "Попай", насочил пистолет към министъра. Наркобаронът заявил на официалните лица, че те ще напуснат "Ла Катедрал" единствено мъртви. Докато обаче Ескобар и сътрудниците му дискутират убийството на политиците, се чуват изстрели и експлозии. Армията е присгигнала от Богота, за да спаси заложниците.
На 22 юли 1992 г. Пабло Ескобар бяга от затвора с повечето си хора, скривайки се в планината. Как точно е успял да направи това, остава неясно и до днес. Лидерът на картела в Меделин прекарва само 13 месеца в Ла Катедрал.
Бягството му се превръща в национален срам за Колумбия. Страната се обръща към САЩ за помощ в организирането на мащабно издирване. Членове на американските "Делта Форс" и "Морските тюлени" се присъединиха към 600-членно звено за специални операции на Националната полиция на Колумбия, в търсенето на наркотрафиканта.
След бягството Ескобар прекарвал всяка нощ в различна квартира. Той намалил контактите си с хора и не разговарял по телефона повече от три минути. За залавянето му била обявена награда от 6 000 000 долара. Седемнадесет месеца по-късно, ден след 44-ия си рожден ден, той е убит. Проследен, след като разговарял твърде дълго по телефона със сина си, Пабло Ескобар е прострелян смъртоносно на покрив на сграда в квартал Лос Оливос в Меделин.
Подобно на много други имоти, бивша собственост на Ескобар, които все още осяват градския пейзаж на Меделин, Ла Катедрал стои пуст в продължение на години. Слуховете за заровени кофи, пълни с пари, са привлекли хиляди лица, включително войници и полицаи. Стените на затвора били разрушени, а теренът разкопан. Пари обаче така и не били открити. Разочаровани от провала, търсачите на съкровища често си тръгвали с тухла или друг сувенир от затвора.
Имотът попада в ръцете на град Енвигадо и през 2007 г. група бенедиктински монаси пристига на място за обучение и молитва, водейки нещо близко до отшелнически живот. Те построяват параклис, жилищни помещения, кафетерия и библиотека. В крайна сметка градът им отстъпва целия терен, за да могат да построят убежище за бедните и възрастните хора в Енвигадо. Въпреки възстановяването, спомените за резиденцията на Пабло Ескобар остават навсякъде.
