Виновен доживот

През 2016-а се навършват 20 години от Олимппийските игри в Атланта (САЩ). Най-голямото спортно събитие, случило се на щата Джорджа. Помните ги, нали? Онези „вековните“ Игри – Мохамед Али запали огъня, Щатите окупираха класирането по медали с 44 олимпийски титли, Карл Луис се оттегли със златен медал в скока на дължина, Ейми ван Дайкен триумфира четири пъти в плуването, а Майкъл Джонсън се превърна в първия човек в историята на леката атлетика с дубъл на 200 м и 400 м.

Но много по-малко хора си спомнят за един инцидент, който можеше да прекрати Игрите. Инцидент, който съсипа живота на невинен човек.

Датата е 26 юли 1996-а, бомба избухва насред Олимпийското село. Един човек намира смъртта си, а още 144 са тежко ранени. Жертвите можеха да са много повече, но охранителят Ричард Джюел забелязва подозрителна раница малко преди експлозията и спасява мнозина от сигурни травма, дори смърт.

Два дни по-късно героят се превръща в осново заподозряно лице без никакви улики, само на базата на показанията на негов колега, според когото Ричард има проблеми с характера си. Вестниците търсят своята сензация и веднага обявяват охранителя за виновник. Вина, от която той няма да се измъкне до края на живота си.

ФБР вика Ричард Джюел под предлог, че става въпрос за тренировъчен тест за справяне с експлозиви и подозрителни предмети. В процеса на обучение Ричард осъзнава, че има нещо „гнило“ и веднага иска адвокат, който да го защитава. Следват месеци на напрежение, в което Ричард, заедно със своята майка, е принуден да живее – пред дома им вилнеят жадни за история журналисти. Напрежение, на което много малко хора биха издържали. Ирационалното надделява над разума и превръща един невинен човек в изтривалка за неспособността на ФБР да се справи с напрегнатия случай.

Олимпийският парк открива врати четири дни по-късно със затегнат режим на достъп. Историята с бомбения атент тепърва се разгръща в пълната си сила. Докато 10 000 души наблюдават как Андре Агаси печели олимпийска титла, ФБР претърсва къщата на Ричард пред погледите на насъбралото се журналистическо множество.

Заглавията валят едно след едно. За всички Джюел е виновен, макар да няма присъда.

88 дни по-късно Ричард получава писмо от ФБР, че всички съмнения са снети от него, което означава, че той вече не е цел на разследването. Писмо. Само писмо. Нищо друго. Без извинения, без компенсации за стреса, под който е подложен един невинен човек. Ричард се разболява от диабет, а неговият адвокат Лин Ууд завежда множество дела, но това не може да върне здравето и имиджа му. Неколкократно той е отхвърлян, кандидатсвайки за работа. Животът му е съсипан.

Той е виновен доживот.

Девет години по-късно Ерик Рудолф, активист против абортите, признава вината си за терористичния акт в Олимпийското село. Още две години по-късно Ричард умира от инфаркт. Само на 44. В днешни дни в парка има монумент, посветен на жертвите на ужасния акт. Но нито една думичка за Джюел, който се оказва виновен дори и след края на живота си.

Текстът е публикуван в блога на Ангел Искрев, коментатор за Eurosport Bulgaria.