Досиетата CHR: Убийство в ерата на джаза
Истинската история за екзекуцията на журналиста Дон Мелет
от Кристина Димитрова
Двадесетте години в САЩ, познати като „Бурните двадесет”. Годините на разцвета на джаза и чарлстона, на женските рокли, които вече стигат до над глезена, времето на късите дамски подстрижки и модата на „почерняването”, въведена от Коко Шанел и новия модел бански костюми. Годините на Ърнест Хемигуей, Ерих Мария Ремарк, Джон Стайнбек и Скот Фицджералд. Времето на Ал Капоне и разрастването на контрабандата и организираната престъпност. Настъпването на Сухия режим в САЩ, чието начало е поставено с 18-та поправка на американската конституция през януари 1920 година и продължава до 1933 година. Легалният алкохол изчезва напълно в някои райони, тази огромна индустрия попада в ръцете на подземния свят. Започват нечисти съюзи между корумпирани ченгета, частни детективи, гангстери и контрабандисти на алкохол. Мрежата на нелегалните дейности обхваща и окръга Старк, щата Охайо, където организираната престъпност коли и беси. Срещу нея въстава местния журналист Доналд Ринг Мелет. Публичният му разстрел е една от най-дискутираните теми в американските медиите през 20-те години.
Кой е той ?
Доналд Ринг Мелет е роден в Елууд, щата Индиана. Дете е на редактор на местен вестник. Дон продължава семейната традиция и става журналист като баща си. Това направили още 5 от шестимата му братя. Първи стъпки в журналистиката прави в Университета на Индиана, където заминава да учи заедно с приятеля си от детинство Уендъл Уилки. Прекъсва образованието си заради травма, получена докато участва активно в университетския отбор по крос кънтри. Работи в училищния вестник и започва кампания срещу остарялата водоснабдителна система на Блумингтън. Благодарение на поредицата статии управата на града подменя амортизираните тръби с модерни водоснабдителни устройства.
След като напуска университетския вестник, Мелет работи за кратко в Indianopolis News и National Inquirer. Извоюва си редакторското място в Columbus Ledger, работи за кратко на същия пост, но в Akron Press. Тогава се жени за Флорънс Евънс, от която има 4 деца. Повратният момент в живота на Дон Мелет е срещата му с бившия кмет на Охайо и кандидат за президент от Демократическата партия Джеймс Кокс през 1925 годин. Екскметът го убеждава да поеме работата като редактор в окръжния център Кантън. Градът си печели прозвището „Малкия Чикаго” заради ширещата се организирана престъпност. Мелет застава начело на Canton Daily News. Обещанието му към Джеймс Кокс да вдигне на крака загиващия вестник се комбинира добре с убежденията на Мелет и той започва журналистическа антикорупционна кампания. Публикува поредица критични статии за нуждата от реформи в образованието, здравеопазването и управлението на страната. Започва яростно да атакува подземния свят в Кантън и така подписва смъртната си присъда. Само за половин година „Canton Daily News” заема второ място по разпространение на местния вестникарски пазар и почти достига по печалба конкурента си The Repository. Със статиите си срещу корумпираните ченгета в окръга той успява да окаже натиск върху действащия кмет и да отстрани временно от длъжността местен полицейски началник. Следва първа победа на Мелет – той успява да изобличи гангстерска мрежа, в резултат на което двама ключови играчи от подземния свят се сдобиват с обвинения. Под ръководството на Мелет, вестникът успешно успява да подкрепи и наложи кандидата за демократическата партия в Кантън- град, който традиционно е подкрепял републиканците.
През май 1926 година вестникът на Мелет почти настига по продажби конкурентния The Repository . Няколко седмици преди да бъде убит Мелет започва разследване за смъртта на местен ъндърграунд бос, който се готвел да пропее в полицията – Пол Кицих. Той не успява да си развърже езика, защото е ликвидиран. Мелет публично обвинява за смъртта му местния гангстер и милионерски син Бен Ръднър. Журналистът предоставя и доказателства и ги описва подробно в поредица статии във вестника си. Започват да валят смъртни заплахи. Наложило се Мелет да наеме охрана, която да пази него и дома му. Седмица преди смъртта си той освобождава телохранителя си.
Година терор
Терорът за журналиста започва през февруари 1925 година, когато се захваща да разнищи убийството на Пол Кицих. Мелет вярвал, че зад кървавата вендета стои Бен Ръднър, местен контрабандист на алкохол, който държи за параван магазин за авточасти в Масилион. Колкото повече Мелет ровел по случая, толкова повече навлизал в тайните на ъндърграунд средите в Кантън. Разкритията си публикувал във вестника си. Същевременно опълчилия се на гангстерите редактор споделя всичко, до което се добере на близкия си приятел от детинство Уендел Уилки. Последно му разказал, че е напипал сериозна следа.
Започват зловещи обаждания в дома на Дон Мелет. Когато една вечер телефонът в дома му позвънява, той не бил изненадан да чуе мистериозен глас, който се заканва : „Ще те спипам, Мелет”. „Не, няма” отговорил спокойно Мелет. „Аз ще те хвана първи”. Следват предложения към Мелет за подкуп, но журналистът отказва. Точно по това време наел временно охрана за себе си и дома си, но я освободил прекалено рано. Заплахите зачестяват и три дни по-късно Мелет е открит пред гаража си с два куршума в тила да лежи в локва кръв. Датата е 16 юли 1926 година.
Две разследвания
Когато кантънската полиция оплесква разследването и започва да буксува, издателите на вестника на Мелет наемат частния детектив Ора Слейтър, който не е от града. Той започва алтернативно разследване. Слейтър разкрива, че хората в града са заплашени да мълчат. Убийството на журналиста е четиринадесетото в Кантън само за няколко години. Тихият и спокоен до скоро град е обхванат от нарастващ страх.
Паралелно с независимия частен детектив Слейтър и кантънската полиция работи по случая. Начело на държавното разследване е Флойд Страйтенбергер, нает от полицейския шеф Серанос Ленгел. Местният детектив открил телеграма в палтото на убития журналист. В нея пишело: „Последно предупреждение да се откажеш. Знаеш от кого”. Телеграмата била изпратена от Питсбърг. Страйтенбергер получил описание на човека, който я доставил, но частният детектив Ора Слейтър стигнал по-далеч. Успял да се добере до детайли за човека, донесъл телеграмата на Мелет и намерил художник, който да нарисува портрет по описанието. След това открил и човека, който приличал на рисунката – бездомник, забелязан да обикаля около офиса на Мелет. Същият бил забелязан и около къщата на убития. Слейтър проверил незабавно всички свободни къщи в Кантън. Оказало се, че една от тях е наета от мъжа, донесъл телеграмата и то точно ден след разстрела. Тайнственият пощальон е идентифициран като Чарлс Томпсън. Проверка на телефонните му обаждания установила, че той е провел няколко междуградски разговора. Един от тях е с местен публичен дом. Слейтър отишъл до бардака, но там нямало и следа от Томпсън. Натъкнал се обаче на подателя на телеграмата, пратена от Питсбърг. Мъжът се казвал Бен Ръднър, милионерски наследник, известен с навика си да се налива с ром от сутринта. Най-близкият приятел на Ръднър бил чикагският стрелец Патрик Юджийн Макдермот, който скоро бил пуснат от затвора.
Слейтър вече имал двама заподозрени, но бил убеден, че в показното убийство има и други замесени. Имал силни подозрения за Луис Мейзър, собственик на игрална зала в града и важна клечка в подземния свят на Кантън. Мейзър се навъртал често в магазина на Бен Ръднър в Масилтън и така била направена връзката между тях.
Подозренията на Слейтър го отвели и до четвъртия замесен в поръчковото убийство. Това бил държавният детектив Флойд Страйтенбергер, известен в града като „доблестното ченге”. Оказало се, че дружбата на корумпирания полицай и милионерски син Бен Ръднър датира от години. Частният детектив Ора Слейтър убедил властите да започнат подлушване на телефоните на заподозрените. Това дало резултат. Още първата вечер от подслушването Страйтенбергер получил обаждане от затворника Пат Макдермот. Той поискал да му бъде платено за „свършената работа”. Изплашеният Страйтенбергер звъннал на хазартния бос Мейзер и му се оплакал, че не може повече да удържа наемния убиец, който настоявал да си получи обещаното заплащане. „Доблестното” ченге Страйтенбергер изхленчило: „Запомни, аз съм този, който го нае да свърши мръсната работа”. Въпросният телефонен разговор разплел случаят. Слейтър открил петимата мъже, участвали в екзекуцията на журналиста Дон Мелет. Освен стрелецът Пат Макдермот, Луис Мейзър, Бен Ръднър и корумпираният Стрейтенбергер, в убийството бил замесен и местният полицейски шеф Серанос Ленгел.
Убийството
От материалите по делото за убийството на редактора става ясно, че Бен Ръднър е играл ролята на посредник между килърите. Той запознал наетия за мръсната работа Патрик Юджийн Макдемот с друг местен бандит – Стиви Кашлок. Двамата били представени на хазартния бос Луис Мейзър, за да получат наставления. На свой ред Мейзър уведомил корумпираното ченге Флойд Стратенбергер, че е намерил хора, които да свършат мръсната работа срещу заплащане. Планувано било Мелет да бъде само сплашен. Макдемот трябвало да го причака и пребие. В последния момент милионерското синче решило, че редакторът трябва да бъде убит, вместо пребит. Когато видял, че играта загрубява дребният престъпник Кашлок се покрил. В схемата останали само Стратенбергер и Макдермот, които трябвало да очистят журналиста Мелет.
В петъчната сутрин на 16 юли Дон Мелет отишъл до гаража си. Внезапно зад гърба на редактора е открит кръстосан огън и един от куршумите го уцелва в тила. Друг куршум влязал в кухнята и минал на сантиметри от косата на съпругата му Флорънс. Два от куршумите улучили смъртоносно Мелет в мозъка.
Убийството на Мелет можеше да не бъде разкрито, тъй като корумпираните местни ченгета се опитвали да покрият случая. Работата на детектив Ора Слейтър обаче, успяла да осигури на Макдърмот, Ръднър, Мейзър и Страйтенбергер доживотни присъди. Кантънският шеф на полицията Ленгел също получил доживотна присъда, но след няколко години бил оневинен и пуснат на свобода.
Процесът
По време на делото не могло да се установи кой е изстрелял смъртоносния куршум за Мелет. Предполага се, че това е направил Макдърмот, но оръжието на убийството никога не било открито.Полицията предложила награда от 11 до 27 хиляди щатски долара за този, който предостави информация по случая, но такъв не се появил.
По време на процеса ключови се оказаха показанията на дребния бандит Стив Кашлок, който бил известен като „порта” в ъндърграунд средите. Неговият разказ довежда до повдигането на обвинения срещу Пат Макдърмот. Защитата на наемния убиец се опитва да обърка свидетеля Кашлок, но той се позовава на клетвата си в съда, според която е готов да поеме отговорност ако се окаже, че лъже. Така Кашлок разказва детайлно за срещата на наемника Макдърмот и поръчителят Луис Мейзер, който поискал от тях да „очистят” един тип. Кашлок твърди, че Макдърмът го придружил до Масилтън, Охайо, където била срещата с хазартния бос. В съда Кашлок разказал, че Пат и останалите заявили: „Ще смачкаме един тип, някакъв редактор”. Макдърмот показал на Кашлок пистолета си и обяснил, че поема на „огнестрелно пътуване” до Кантън, придружен от Мейзър. Всички откраднали произволна кола от улицата и причакали мишената пред дома му. Кашлок е категоричен, че Пат е носел оръжие със себе си през цялото време. Тогава осъзнал, че няма просто да бият журналиста, а смятат да го убиват. Кашлок се отказал да участва в плана на гангстерите, а Макдърмот го нарекъл страхливец.
През 1932 година, когато заподозрените вече са затворници, в полицията в Кантън се появява Лойд Локхард, 27-годишен. Той твърди, че ще разкрие истината за убийството на Мелет. Локхард разказва, че Мелет е убит от мъж на име Луи Даян, а не от осъдения Пат Макдърмот. Полицията не взима за чиста монета невероятния разказ на Локхард. Според версията на мъжа, който се оказал стар познайник на полицията, той пътувал с Макдърмът, Даян и 3 жени в кола точно преди убийството. Внезапно Даян слязъл от колата в Кантън и се върнал след няколко минути видимо изнервен. Локхард го чул да си мърмори „е, работата е свършена”. Чак по-късно Локхард схванал за какво говори Даян и че всъщност е визирал убийството на редактора. Решил да проговори в полицията, защото разбрал, че Пат направил опит за смоубийство в килията си. По думите на новопоявилия се свидетел, Макдъмот поел вината на мистериозния мъж Луи Даян, защото бил влюбен в сестра му Мей. Момичето работело в чикагски ресторант. Преди да бъде призован в полицейския участък. Локхард разказал същата история на директора на местния затвор. Директорът от своя страна веднага отишъл в болницата, където по това време бил откаран осъдения Пат Макдърмот. Оказало се, че наемният убиец не си спомня за мъж на име Лойд Локхард.
Соченият за палач на Мелет – Пат Макдърмот прекарал по-голямата част от си в затвора, въпреки че правел непрестанни опити за бягство. В крайна сметка умира през 1972 година в затворническата болница.
Малко след смъртта на Дон Мелет вестникът „Canton Daily News” също загива. Той е погълнат от конкурента си The Repository. Американската преса осъжда зверското престъпление срещу Свободата на словото. На първите страници на вестниците са публикувани исканията на журналистическата гилдия за правосъдие.
„Пулицър” посмъртно
Приносът на редакторът Дон Мелет за разследващата журналистика е огромен, въпреки краткия му житейски път. Само година след екзекуцията му, вестник „Canton daily News” получава престижната награда за журналистика „Пулицър” за дейността си в полза на обществото и особени заслуги в борбата с корупцията. Почетната грамота отличава саможертвата на смелия журналист Дон Мелет. През 1950 година в чест на Дон Мелет е създадена телевизионна пиеса, наречена „Кантънската история”. Тя е представена за първи път на 13 Октомври 1950 в рамките на церемонията по връчването на наградите „Пулицър”. В памет на Дон Мелет се раздават и други награди, а през 1969 неговото име е добавено на Стената на славата.
Досиетата CHR: Убийство в Ерата на джаза
Истинската история за екзекуцията на журналиста Дон Мелет
от Кристина Димитрова
Двадесетте години в САЩ, познати като „Бурните Двадесет”. Годините на разцвета на джаза и чарлстона, на женските рокли, които вече стигат до над глезена, времето на късите дамски подстрижки и модата на „почерняването”, въведена от Коко Шанел и новия модел бански костюми. Годините на Ърнест Хемигуей, Ерих Мария Ремарк, Джон Стайнбек и Скот Фицджералд. Времето на Ал Капоне и разрастването на контрабандата и организираната престъпност. Настъпването на Сухия режим в САЩ, чието начало е поставено с 18-та поправка на американската конституция през януари 1920 година и продължава до 1933 година. Легалният алкохол изчезва напълно в някои райони, тази огромна индустрия попада в ръцете на подземния свят. Започват нечисти съюзи между корумпирани ченгета, частни детективи, гангстери и контрабандисти на алкохол. Мрежата на нелегалните дейности обхваща и окръга Старк, щата Охайо, където организираната престъпност коли и беси. Срещу нея въстава местния журналист Доналд Ринг Мелет. Публичният му разстрел е една от най-дискутираните теми в американските медиите през 20-те години.
Кой е той ?
Доналд Ринг Мелет е роден в Елууд, щата Индиана. Дете е на редактор на местен вестник. Дон продължава семейната традиция и става журналист като баща си. Това направили още 5 от шестимата му братя. Първи стъпки в журналистиката прави в Университета на Индиана, където заминава да учи заедно с приятеля си от детинство Уендъл Уилки. Прекъсва образованието си заради травма, получена докато участва активно в университетския отбор по крос кънтри. Работи в училищния вестник и започва кампания срещу остарялата водоснабдителна система на Блумингтън. Благодарение на поредицата статии управата на града подменя амортизираните тръби с модерни водоснабдителни устройства.
След като напуска университетския вестник, Мелет работи за кратко в Indianopolis News и National Inquirer. Извоюва си редакторското място в Columbus Ledger, работи за кратко на същия пост, но в Akron Press. Тогава се жени за Флорънс Евънс, от която има 4 деца. Повратният момент в живота на Дон Мелет е срещата му с бившия кмет на Охайо и кандидат за президент от Демократическата партия Джеймс Кокс през 1925 годин. Екскметът го убеждава да поеме работата като редактор в окръжния център Кантън. Градът си печели прозвището „Малкия Чикаго” заради ширещата се организирана престъпност. Мелет застава начело на Canton Daily News. Обещанието му към Джеймс Кокс да вдигне на крака загиващия вестник се комбинира добре с убежденията на Мелет и той започва журналистическа антикорупционна кампания. Публикува поредица критични статии за нуждата от реформи в образованието, здравеопазването и управлението на страната. Започва яростно да атакува подземния свят в Кантън и така подписва смъртната си присъда. Само за половин година „Canton Daily News” заема второ място по разпространение на местния вестникарски пазар и почти достига по печалба конкурента си The Repository. Със статиите си срещу корумпираните ченгета в окръга той успява да окаже натиск върху действащия кмет и да отстрани временно от длъжността местен полицейски началник. Следва първа победа на Мелет – той успява да изобличи гангстерска мрежа, в резултат на което двама ключови играчи от подземния свят се сдобиват с обвинения. Под ръководството на Мелет, вестникът успешно успява да подкрепи и наложи кандидата за демократическата партия в Кантън- град, който традиционно е подкрепял републиканците.
През май 1926 година вестникът на Мелет почти настига по продажби конкурентния The Repository . Няколко седмици преди да бъде убит Мелет започва разследване за смъртта на местен ъндърграунд бос, който се готвел да пропее в полицията – Пол Кицих. Той не успява да си развърже езика, защото е ликвидиран. Мелет публично обвинява за смъртта му местния гангстер и милионерски син Бен Ръднър. Журналистът предоставя и доказателства и ги описва подробно в поредица статии във вестника си. Започват да валят смъртни заплахи. Наложило се Мелет да наеме охрана, която да пази него и дома му. Седмица преди смъртта си той освобождава телохранителя си.
Година терор
Терорът за журналиста започва през февруари 1925 година, когато се захваща да разнищи убийството на Пол Кицих. Мелет вярвал, че зад кървавата вендета стои Бен Ръднър, местен контрабандист на алкохол, който държи за параван магазин за авточасти в Масилион. Колкото повече Мелет ровел по случая, толкова повече навлизал в тайните на ъндърграунд средите в Кантън. Разкритията си публикувал във вестника си. Същевременно опълчилия се на гангстерите редактор споделя всичко, до което се добере на близкия си приятел от детинство Уендел Уилки. Последно му разказал, че е напипал сериозна следа.
Започват зловещи обаждания в дома на Дон Мелет. Когато една вечер телефонът в дома му позвънява, той не бил изненадан да чуе мистериозен глас, който се заканва : „Ще те спипам, Мелет”. „Не, няма” отговорил спокойно Мелет. „Аз ще те хвана първи”. Следват предложения към Мелет за подкуп, но журналистът отказва. Точно по това време наел временно охрана за себе си и дома си, но я освободил прекалено рано. Заплахите зачестяват и три дни по-късно Мелет е открит пред гаража си с два куршума в тила да лежи в локва кръв. Датата е 16 юли 1926 година.
Две разследвания
Когато кантънската полиция оплесква разследването и започва да буксува, издателите на вестника на Мелет наемат частния детектив Ора Слейтър, който не е от града. Той започва алтернативно разследване. Слейтър разкрива, че хората в града са заплашени да мълчат. Убийството на журналиста е четиринадесетото в Кантън само за няколко години. Тихият и спокоен до скоро град е обхванат от нарастващ страх.
Паралелно с независимия частен детектив Слейтър и кантънската полиция работи по случая. Начело на държавното разследване е Флойд Страйтенбергер, нает от полицейския шеф Серанос Ленгел. Местният детектив открил телеграма в палтото на убития журналист. В нея пишело: „Последно предупреждение да се откажеш. Знаеш от кого”. Телеграмата била изпратена от Питсбърг. Страйтенбергер получил описание на човека, който я доставил, но частният детектив Ора Слейтър стигнал по-далеч. Успял да се добере до детайли за човека, донесъл телеграмата на Мелет и намерил художник, който да нарисува портрет по описанието. След това открил и човека, който приличал на рисунката – бездомник, забелязан да обикаля около офиса на Мелет. Същият бил забелязан и около къщата на убития. Слейтър проверил незабавно всички свободни къщи в Кантън. Оказало се, че една от тях е наета от мъжа, донесъл телеграмата и то точно ден след разстрела. Тайнственият пощальон е идентифициран като Чарлс Томпсън. Проверка на телефонните му обаждания установила, че той е провел няколко междуградски разговора. Един от тях е с местен публичен дом. Слейтър отишъл до бардака, но там нямало и следа от Томпсън. Натъкнал се обаче на подателя на телеграмата, пратена от Питсбърг. Мъжът се казвал Бен Ръднър, милионерски наследник, известен с навика си да се налива с ром от сутринта. Най-близкият приятел на Ръднър бил чикагският стрелец Патрик Юджийн Макдермот, който скоро бил пуснат от затвора.
Слейтър вече имал двама заподозрени, но бил убеден, че в показното убийство има и други замесени. Имал силни подозрения за Луис Мейзър, собственик на игрална зала в града и важна клечка в подземния свят на Кантън. Мейзър се навъртал често в магазина на Бен Ръднър в Масилтън и така била направена връзката между тях.
Подозренията на Слейтър го отвели и до четвъртия замесен в поръчковото убийство. Това бил държавният детектив Флойд Страйтенбергер, известен в града като „доблестното ченге”. Оказало се, че дружбата на корумпирания полицай и милионерски син Бен Ръднър датира от години. Частният детектив Ора Слейтър убедил властите да започнат подлушване на телефоните на заподозрените. Това дало резултат. Още първата вечер от подслушването Страйтенбергер получил обаждане от затворника Пат Макдермот. Той поискал да му бъде платено за „свършената работа”. Изплашеният Страйтенбергер звъннал на хазартния бос Мейзер и му се оплакал, че не може повече да удържа наемния убиец, който настоявал да си получи обещаното заплащане. „Доблестното” ченге Страйтенбергер изхленчило: „Запомни, аз съм този, който го нае да свърши мръсната работа”. Въпросният телефонен разговор разплел случаят. Слейтър открил петимата мъже, участвали в екзекуцията на журналиста Дон Мелет. Освен стрелецът Пат Макдермот, Луис Мейзър, Бен Ръднър и корумпираният Стрейтенбергер, в убийството бил замесен и местният полицейски шеф Серанос Ленгел.
Убийството
От материалите по делото за убийството на редактора става ясно, че Бен Ръднър е играл ролята на посредник между килърите. Той запознал наетия за мръсната работа Патрик Юджийн Макдемот с друг местен бандит – Стиви Кашлок. Двамата били представени на хазартния бос Луис Мейзър, за да получат наставления. На свой ред Мейзър уведомил корумпираното ченге Флойд Стратенбергер, че е намерил хора, които да свършат мръсната работа срещу заплащане. Планувано било Мелет да бъде само сплашен. Макдемот трябвало да го причака и пребие. В последния момент милионерското синче решило, че редакторът трябва да бъде убит, вместо пребит. Когато видял, че играта загрубява дребният престъпник Кашлок се покрил. В схемата останали само Стратенбергер и Макдермот, които трябвало да очистят журналиста Мелет.
В петъчната сутрин на 16 юли Дон Мелет отишъл до гаража си. Внезапно зад гърба на редактора е открит кръстосан огън и един от куршумите го уцелва в тила. Друг куршум влязал в кухнята и минал на сантиметри от косата на съпругата му Флорънс. Два от куршумите улучили смъртоносно Мелет в мозъка.
Убийството на Мелет можеше да не бъде разкрито, тъй като корумпираните местни ченгета се опитвали да покрият случая. Работата на детектив Ора Слейтър обаче, успяла да осигури на Макдърмот, Ръднър, Мейзър и Страйтенбергер доживотни присъди. Кантънският шеф на полицията Ленгел също получил доживотна присъда, но след няколко години бил оневинен и пуснат на свобода.
Процесът
По време на делото не могло да се установи кой е изстрелял смъртоносния куршум за Мелет. Предполага се, че това е направил Макдърмот, но оръжието на убийството никога не било открито.Полицията предложила награда от 11 до 27 хиляди щатски долара за този, който предостави информация по случая, но такъв не се появил.
По време на процеса ключови се оказаха показанията на дребния бандит Стив Кашлок, който бил известен като „порта” в ъндърграунд средите. Неговият разказ довежда до повдигането на обвинения срещу Пат Макдърмот. Защитата на наемния убиец се опитва да обърка свидетеля Кашлок, но той се позовава на клетвата си в съда, според която е готов да поеме отговорност ако се окаже, че лъже. Така Кашлок разказва детайлно за срещата на наемника Макдърмот и поръчителят Луис Мейзер, който поискал от тях да „очистят” един тип. Кашлок твърди, че Макдърмът го придружил до Масилтън, Охайо, където била срещата с хазартния бос. В съда Кашлок разказал, че Пат и останалите заявили: „Ще смачкаме един тип, някакъв редактор”. Макдърмот показал на Кашлок пистолета си и обяснил, че поема на „огнестрелно пътуване” до Кантън, придружен от Мейзър. Всички откраднали произволна кола от улицата и причакали мишената пред дома му. Кашлок е категоричен, че Пат е носел оръжие със себе си през цялото време. Тогава осъзнал, че няма просто да бият журналиста, а смятат да го убиват. Кашлок се отказал да участва в плана на гангстерите, а Макдърмот го нарекъл страхливец.
През 1932 година, когато заподозрените вече са затворници, в полицията в Кантън се появява Лойд Локхард, 27-годишен. Той твърди, че ще разкрие истината за убийството на Мелет. Локхард разказва, че Мелет е убит от мъж на име Луи Даян, а не от осъдения Пат Макдърмот. Полицията не взима за чиста монета невероятния разказ на Локхард. Според версията на мъжа, който се оказал стар познайник на полицията, той пътувал с Макдърмът, Даян и 3 жени в кола точно преди убийството. Внезапно Даян слязъл от колата в Кантън и се върнал след няколко минути видимо изнервен. Локхард го чул да си мърмори „е, работата е свършена”. Чак по-късно Локхард схванал за какво говори Даян и че всъщност е визирал убийството на редактора. Решил да проговори в полицията, защото разбрал, че Пат направил опит за смоубийство в килията си. По думите на новопоявилия се свидетел, Макдъмот поел вината на мистериозния мъж Луи Даян, защото бил влюбен в сестра му Мей. Момичето работело в чикагски ресторант. Преди да бъде призован в полицейския участък. Локхард разказал същата история на директора на местния затвор. Директорът от своя страна веднага отишъл в болницата, където по това време бил откаран осъдения Пат Макдърмот. Оказало се, че наемният убиец не си спомня за мъж на име Лойд Локхард.
Соченият за палач на Мелет – Пат Макдърмот прекарал по-голямата част от си в затвора, въпреки че правел непрестанни опити за бягство. В крайна сметка умира през 1972 година в затворническата болница.
Малко след смъртта на Дон Мелет вестникът „Canton Daily News” също загива. Той е погълнат от конкурента си The Repository. Американската преса осъжда зверското престъпление срещу Свободата на словото. На първите страници на вестниците са публикувани исканията на журналистическата гилдия за правосъдие.
„Пулицър” посмъртно
Приносът на редакторът Дон Мелет за разследващата журналистика е огромен, въпреки краткия му житейски път. Само година след екзекуцията му, вестник „Canton daily News” получава престижната награда за журналистика „Пулицър” за дейността си в полза на обществото и особени заслуги в борбата с корупцията. Почетната грамота отличава саможертвата на смелия журналист Дон Мелет. През 1950 година в чест на Дон Мелет е създадена телевизионна пиеса, наречена „Кантънската история”. Тя е представена за първи път на 13 Октомври 1950 в рамките на церемонията по връчването на наградите „Пулицър”. В памет на Дон Мелет се раздават и други награди, а през 1969 неговото име е добавено на Стената на славата.
