ДОСИЕТАТА CHR: Случаят „Ди Би Купър” – ахилесовата пета на ФБР

Ако все още не сте се досетили става дума за отвличането на самолета Боинг 727 някъде между Портланд, Орегон и Сиатъл, Вашингтон на 24 ноември 1971 година. Похитителят скача с парашут по време на полета и изчезва вдън земя с 200 хиляди долара (които са около 1 160 000 американски долара към 2015 година). Преди това освобождава пътниците, които са били на борда на самолета. Въпреки интензивните претърсвания на района и възобновеното през 2008 година федерално разследване, представилият се за Дан Купър мъж никога не е бил идентифициран или забелязан някъде – сякаш никога не е съществувал. Това е единственият нерешен случай в американската история на авиацията

Всичко започва когато…

Похитителят си купува билет, представяйки се за Дан Купър. Заради „разваления телефон” между журналистите обаче, мъжът става известен като Ди Би Купър.

Хиляди следи са били последвани през изминалите 4 десетилетия, но нито една от тях не води до конкретно доказателство кое е истинското име на гениалния похитител на полет 305 на “Нортуест ориент”или поне от къде идва той. Безброй теории бяха предложени от експерти, репортери и дори ентусиазирани аматьори, но нито една от тях не отвежда до реално развитие по случая.

ФБР представя цялата информация, която има по случая, заедно с всички снимки на веществените доказателства и скица на мистериозния похитител с молба всеки, който може да помогне по случая да се свърже с тях. До ден днешен специалните агенти отказват да признаят поражението си. Много от разпитаните заподозрени мъже твърдят, че са гениалният Купър, който прати по дяволите логиката, за да влезе завинаги в световната история като единственият неразрешен случай на отвлечен самолет. Всички претендиращи за лаврите на похитителя обаче са изключени като евентуални извършители след ДНК тестове, взети от отпечатък на Купър върху вратовръзката му, която той маха преди да скочи.

Откриването на малка сума от откупа през 1980 година разбуни духовете и вдъхна надежда на спецагентите, но уви, напразно. Впоследствие се оказа, че „находката” още повече задълбочава мистерията около случая, докато колосалната сума, която похитителят е прибрал сякаш се е изпарила.

Докато разследващите от ФБР категорично твърдят, че Купър няма как да е оцелял след подобен рисков скок с парашут, в документацията на федералното бюро вече има около 60 тома с материали, към които се прибавят постоянно нови и нови все по-креативни и фантастични предположения за това какво всъщност се е случило с похитителя-фантом и съвсем истинските милион долара.

„Може би специалист по хидрология може да използва най-новите технологии, за да проследи нагоре по течението на реката Уошугал онези 5 800 долара от откупа, които са намерени пред 1980 година до мястото, на което се предполага, че се е приземил Купър”, предлага специалният агент Лари Кар, който е новият ръководител на разследването от 2006 година. „Или може би някой просто си спомня нещо за този странен чичка”, шегува се още разследващия.

Лари Кар е единственият спецагент, който за разлика от предшествениците си не вярва, че похитителят е опитен парашутист. Неговата версия е, че Дан не е успял да отвори парашута си и е загинал.

Бърбън и сода

Дан Купър стартирал плана си за действие по обяд в Деня на благодарността. Той пристигнал на летището в Портланд с черно куфарче и се приближил към рецепциониста на Нортуест Ориен Еърлайнс. Представил се и си купил еднопосочен билет за полета до Сиатъл. Качил се на самолета и седнал на мястото си в края на пасажерската кабина. Запалил цигара и си поръчал бърбън със сода. Свидетелите го описват като мъж на около 40 години, около 1.78-1.83 висок. Носел черно леко яке, тип ветровка, мокасини, тъмен костюм и спретната и изгладена бяла риза с черна вратовръзка и маркова игла.

Пасажерите не били много, полетът трябвало да пристигне около 15 часа местно време. Купър изпратил бележка до Флорънс Шафнер, стюардесата, която била наблизо. Тя пуснала бележката в чантата си, тъй като си помилила, че съдържа поредния дълъг номер на похотлив бизнесмен. Тогава Купът се навел към нея и прошепнал: „Госпожо, по-добре прочетете какво съм ви написал. Имам бомба със себе си”.

Бележката била изписана с прилежни, главни букви : „Нося бомба в куфара. Ще я активирам ако се наложи. Искам да седнеш до мен. В момента отвличам самолета” . Шафнър направила каквото Купър поискал, но искала да види бомбата. Купър отворил куфара дотолкова, че да се видят 8-те червени цилиндъра, подредени четири върху четири. Те били свързани с огромна цилиндрична батерия чрез жици. След като Купър затворил куфара, той съобщил исканията си: „ 200 хиляди долара, 4 парашута и зареден с гориво камион, който да го чака на лтището в Сиатъл при пристигането на полета. Шафнър предала изискванията на Купър до контролната кула. Когато се върнала, Купър вече носел тъмни слънчеви очила.

Пилотът Уилям Скот информирал сиатълското звено за контрол на трафика, които на свой ред уведомили местните и федерални власти. 36 от пътниците били информирани, че ще има закъснение на полета, заради дребни механични усложнения. Междувременно директорът на Нортуест Ориент организирал всичко по набирането на парите за откупа и заповядал на служителите да се подчиняват изцяло на похитителя. Самолетът се въртял в кръг близо 2 часа, за да може през това време полицията и ФБР да осигурят парашутите и парите на Купър и същевременно да подготвят специалните части.

Шафнър твърди, че Купър й изглеждал много добре запознат с местността. Дори отбелязал, че гледката долу изглежда досущ като град Такоума. Също споменал, че базата на въздушните сили се намира на около 20 минути от летището. Шафнър описва Купър като любезен и с добри маниери. Друга стюардеса също потвърдила, че похитителят бил напълно спокоен и не изглеждал зъл и лош. Поръчал си втори бърбън и сода, платил си и настоял Шафнър да задържи рестото, поръчал обяд за екипажа по време на спирката за презареждане в Сиатъл. Междувременно ФБР събрали парите от няколко банкови клона в града – 10 хиляди немаркирани 20-доларови банкноти, със серийни номера, започващи с буквата „L”.

Купър отказал военните парашути, предложени от властите, настоявал да получи обикновени парашути с ръчен шнур за отваряне. Полицията ги взела от местно училище за парашутисти.

Освобождаването

Около 17 часа следобед похитителят бил уведомен, че изискванията му са изпълнени и самолетът се приземил на летището в Сиатъл. Купър инструктирал пилота да откара самолета до усамотена и добре осветена секция. Там парите и парашутите му били донесени от човек с цивилни дрехи. Когато получил доставката Купър освободил всички пътници и стюардесите. Докато самолетът се зареждал, Купър разяснил втората част от плана си – югоизточен курс до Мексико Сити с минимална скорост около 190 км/час на максимум 3000 метра височина.

Обратно във въздуха

Oколо 19:40 самолетът се издигнал във въздуха. На бора били само Купър, пилотът и трима души от екипажа. Купър накарал екипажът да се затвори в летателната кабина. Похитителят останал сам и завързал нещо около кръста си. Около 20 часа предупредителната лампичка в кабината светнала. Малко след това се оказало, че Купър е полетял с парашута си надолу, а причакващите го органи на реда останали с пръст в уста.

Кой всъщност е Купър? Оцелял ли е след скока? Какво се е случило с парите, които не се появиха никъде и никога?

ФБР припомня няколко фрапиращи факти от мистерията.

Купър не е бил парашутист. Първоначално ченгетата мислели точно обратното. След няколко години обаче станало ясно, че той не е знаел как да подготви резервния си парашут за скока. „Парашутист-аматьор е скочил в тъмната нощ в дъжда, при вятър, движещ се с около 200 мили в час, удрящ го право в лицето, облечен само в мокасини и ветровка. Това е твърде рисковано дори за професионалист”, категоричен е Лари Карс.

Нямал е съучастник, чакащ го там долу. Ако е имало някой, който го чака, то би трябвало да има данни за някаква комуникация между него и похитителя. Вместо това Купър е казал „Лети към Мексико” и е скочил с парашут в непрогледната нощ някъде там, без дори сам да знае къде, когато е нямало и никаква видимост към земята заради облак, който е покривал около 5000 фута .

Има детайлно описание на похитителя.Никой никога не е виждал този мъж.

Относно всички разследвания на името, с което мъжът се е представил – това не отвело до нищо. Всички разпитани или не отговарят на описанието, или имат стабилно алиби. ФБР продължава да твърди, че похитителят не е оцелял.

„Да се хвърлиш в дивото без план, без правилна екипировка, в такива лоши условия – по-скоро парашутът му не с е отворил”. Остава въпросът къде са парите – 1 160 000 долара?

автор: Кристина Димитрова