Досиетата CHR: Серийният убиец гений

Керъл Коул е по-интелигентен от повечето хора, които познавате.

Серийният убиец от Сиукс сити, Айова, е роден на 9 май 1938 година. Малко след като се появява и сестра му през 1939, семейството се мести в Калифорния, а баща му заминава да се бие във Втората световна война. Това остава Керъл с майка му – отношенията с нея именно през това време ще доведат до смъртоносното му поведение по-късно.

Докато господин Коул е на война, госпожа Коул облича малкия Керъл в женски дрехи и системно го унижава. Тя също така изневерява на мъжа си множество пъти и заплашва и бие сина си, за да не я издаде. Това предизвиква у детето силен вътрешен гняв към жените, особено към неверните.

В училище Керъл получава 152 точки на тест за интелигентност. Нещастието му обаче продължава и там, защото другите деца му се подиграват, заради женското име. Когато е на 10 години, той решава да се разправи по особено жесток начин с Дуейн – момче, което особено всеотдайно участва в подигравките. Керъл го удавя в езеро, а смъртта е описана от властите като инцидент.

През тийнейджърските си години Коул извършва серия дребни престъпления – най-често пиянство и дребни кражби. След гимназията той се присъединява към армията, но скоро е уволнен за кражба на пистолети.

През 1960 младежът напада две двойки в колите им. По-късно звъни на полицията, за да им каже, че има агресивни фантазии, в които удушава жени. От тук насетне, в следващите 3 години, Керъл обикаля клиниките за психично здраве. В последната един от докторите написва: „Той очевидно се страхува от женската фигура дотолкова, че не може да извърши съвкупление с жена преди да я убие“. Въпреки това, Керъл е изписан от болничното заведение.

Той се мести в Далас, Тексас, и се жени за стриптизьорката и алкохоличка Били Уитуърт. Бракът им приключва след само 2 години, когато Керъл запалва мотел, защото е убеден, че Били ходи там, за да спи с други мъже.

След като излиза от затвора, той прави опит да удуши 11-годишно момиченце. За това получава присъда от 5 години.

Отново на свобода, Керъл се озовава в Невада, където прави опит да удуши още два жени. След това сам постъпва в психиатрична клиника, но въпреки че докторите знаят за убийствените му фантазии, взе пак не смятат за необходими до го задържат. Керъл отново е на свобода в Сан Диего, Калифорния.

През 1971 година той удушава жена в колата си, с която се зпознава в бар. След 2 седмици убива друга жена и заравя тялото й в гората.

През юли 1973 Керъл се жени за Даян Пашал, която както бившата му жена, също е алкохоличка. Двамата постоянно се карат и бият. След кавгите Керъл често напускал дома си за няколко дни, през които убива. Той дори признава за случай, в който яде от тялото на една от жертвите си. Убийствата били вид отмъщение към майка му – запознавал се с жертвите в някой бар, а убивал само тези, който му се стрували с „разпуснато поведение“.

6 години след сватбата им Даян също е удушена. Мнителен съсед вика полиця и малко по-късно тялото на Даян е намерено увито в одеално и затворено в гардероб. Аутопсия обаче не е извършена – полицаите решават, че жената е починала заради алкохолизма си.

След случката Керъл се мести в Лас Вегас и се жени за трети път. Там той намира нова жертва, която убива и след това се мести в Далас през 1980 година, където убива още 3 жени.

В крайна сметка е заловен на местопрестъплението, когато убива последната си жертва. Полицаите обаче решават, че жената умира от естествена смърт и пускат Керъл. На излизане от ареста обаче той проговаря и си признава. Не само за това, но и за всичките 13 убийства. Твърди, че може да има и още, но не помни, защото обикновено е много пиян, докато убива.

Керъл Коул привиква сам себе си като свидетел за престъпленията и под клетва разказва цялата си история – за насилието и унижението от изневеряващата му майка, което го подтиква към престъпленията. „Мисля, че убивах нея чрез тях“. Осъден е на доживотен затвор.

Три години след процеса, Керъл научава, че майка му е починала. След новината той решава да се изправи пред съда за убийствата, които извършва в Невада.

Съдята обявява присъдата му – смърт чрез летална инжекция – и той благодари за нея.

В интервю 8 часа преди леталната инжекция той заявява: „Заради това, което направих, мисля, че заслужавам да умра“.