Когато той влезе в стаята, където гостите, скучаещи и безразлични, седяха пред него, той премина през тях като ток и веднага им вдъхна живот. Това беше плод не само на неговата жизненост; това беше толкова поглъщаща, приповдигаща и трептяща, живителна топлина, че изглеждаше по-силна от всички.
В този дух американският писател Ървин Стоун описва в книгата си от 1948 година „Морякът на кон. Животът на Джек Лондон“, големия писател и журналист, който умира на 22 ноември 1916 година в Глен Елън, Калифорния. Самоубийство или случайност?
Тук отговорът е обвит в митологията на творчеството му.
Животът на Джек Лондон е изпълнен с приключения, които започват още преди раждането му. Майка му Флора Уелман е най-малкото дете на строител от Охайо. Тя напуска родния си дом след смъртта на майка си. Работи като учител по музика и спиритуалист. Биографите на Лондон вярват, че негов баща е астрологът Уилям Чейни.
С него живее Флора по времето, по което забременява. Дали двамата са имали сключен брак не е известно. След опустошително земетресение през 1906 година всички архиви са унищожени и никой не знае какво име е дала Флора на сина си. В мемоарите си Чейни пише за Флора като за своя съпруга. Предполага се, че когато Флора е забременяла, Чейни е поискал тя да направи аборт. Тя обаче отказва, а Чейни на свой ред не иска да признае детето. Флора прави опит за самоубийство в знак на отчаяние. Прострелва се, но не фатално. Това обаче нанася трайни щети на мозъка й.
След като ражда, тя оставя детето си на грижите на Вирджиния Прентис, афроамериканка, бивша робиня. Тя е водеща майчинска фигура в живота на писателя.
През 1976 година Флора сключва брак с Джон Лондон – частично инвалидизиран ветеран от гражданската война. Ражда сина си Джон, който става известен по-късно като Джек. Двамат заживяват като младо семейство. Двамата се установяват в Оукланд, където Лондон завършва училище.
През 1897 година, когато навършва 21, като студент в Университета Бъркли, Джек Лондон се впуска в преглеждане на новините за опита за самоубийство на майка си и търси името на биологичния си баща. Пише на Уилям Чейни, който по това време живее в Чикаго. Получава отговор, че няма как да бъде баща, защото е импотентен. Той намеква, че Глора е имала връзки с други мъже и заявява, че той не я е карал да прави аборт, а това е клевета. Писателят е съсипан от писмото на баща си. В следващите месеци напуска университета и отива на брега на Клондайк, за да търси злато.
Приключение след приключение
Преминава през редица работни места, където полага тежък труд – работи във фабрика, бракониерства, става част от агенцията по рибарство, за да залавя бракониери, плава през океана, просъдениява се към Армията на Кели, скита се из страната и се връща в училище на 19. Междувременно се запознава с идеите на социализма и става изветсен като оратор от Оукланд. На няколко пъти се кандидатира за кмет – неуспешно. През цялото време е страстен читател, но писането се случва като форма на бягство от ужасяващата перспектива да живее живота на работник във фабрика. Изучава други писатели и започва да изпраща за публикуване разкази, шеги и стихотворения. Обикновено без успех.
Прекарва зимата на 1897 година в Юкон и това се оказва метафоричната златна жилка в първите му разкази. Започва да публикува в Overland Monthly през 1899 година. От този момент нататък той става много дисциплиниран писател, който е създал над 50 тома с разкази, романи и политически есета.
“Дивото зове” (1903) му носи световна слава, а много от разказите му заслужават да бъдат наречени класика. В книгата си от 1913 година „Джон Барликорн“ той поставя фокуса върху алкохолизма. Пътуванията му с малка лодка (1907-1909) му дават почва за книги и истории за Меланезия и Полинезия. Той разбива табуто над проказата и популяризира Хавай като туристическа дестинация. Заради множеството преводи на творбите му извън САЩ, той става по-популярен извън родината си.
Лондон е и сред първите писатели, които работят във филмовата индустрия – вижда превръщането на част от своите текстове в екранни творби. Освен това е сред първите знаменистости, които използват своята известност и за целите на рекламата.
Брак, любов и една мистерия
През 1900 година се жени за Бес Мадърн, от която има две дъщери. При брака си с нея той следва концепцията, заложена в книгата, която пише заедно с Анна Струнски – че партньор се избира за разплод, а не от любов. След афера с жена, по-възрастна от него, той се разделя с Бес. През 1905 година се жени за сродната си душа Шармейн, която става основа на много от женските му персонажи. Той насърчава и нейната писателска кариера. Шармейн създава три книги, засягащи живота им.
Често измъчван от физически болки, през своите 30 години Лондон развива бъбречно заболяване с неясен произход. Заради болките употребява и много морфин. Вярва се, че писателят е имал и страстна връзка с алкохола.
На 40 години той умира в Глен Елън, Калифорния от отравяне. Тук биографите спорят с данните и обратното. Официална причина за смъртта му е уремия – състояние на самоотравяне на организма в резултат на нарушена отделителна функция на бъбреците. Според множеството негови биографи обаче причината за смъртта му е друга – писателят е достигнал до състояние, в което вече не вижда път за себе си и сам слага край на живота си – на 40-годишна възраст. Към самоубийство сочат и част от творбите му – дали ще става дума за прострелване или удавяне, сякаш смъртта е неизбежна. Като добавим и опита за самоубийство на майка му – изглежда съвсем достоверно това писателят сам да е отнел живота си. От друга страна обаче фактът, че той е приемал морфин, не значи задължително, че е причинил смъртта си умишлено. Част от изследователите вярват, че смъртта е настъпила след случайна свръхдоза с морфин. Дали отравянето е настъпило вследствие бъбречена недостатъчност или нарочни действия – остава загадка и днес.