Уилям Сароян: „Необходими са много репетиции, докато човек стане себе си.“
„Всеки трябва да умре, но винаги съм вярвал, че за мен ще бъде направено изключение. И сега какво?“
Тази кратка бележка, в духа на някой от героите в автобиографичните му разкази, Уилям Сароян изпраща до Асошиейтед прес пет дни преди да почине на 18 май 1981 г. В своята творба, „Човешка комедия“ авторът изразява друга своя философия – „Всеки човек на този свят е по-добър от някого другиго. И не толкова добър колкото някого другиго.“
Пиесите, разказите и романите му се съсредоточават върху преживяванията на арменските емигранти и върху различните аспекти на американския живот. Често за място на развитие на действието в творбите му е Фресно (Калифорния) – центърът на арменския емигрантски кръг в САЩ и мястото, където той отраства.
Уилям Сароян е роден на 31 август 1908 г. в Калифорния, но на тригодишна възраст е изпратен в сиропиталище в Окланд, след като баща му умира. Пет години по-късно, заедно с брат си и сестра си (които са били с него в сиропиталището), се връщат при майката, която вече има работа и може да се грижи за тях. Сам подсигурява образованието си, започвайки различни работи. Решава да стане писател след като вижда някои от творбите на баща си. Негови ранни статии се появяват в местни вестници, а първите му разкази са публикувани през 30-те. Сред тях са „Счупеното колело“, подписано с псевдонима Сирак Гороян и публикувано в арменски вестник през 1933 г. Много от разказите му са вдъхновени от собственото му детство, прекарано между берачите на плодове в долината Сан Хоакин. Сред най-известните му шедьоври са „Човешка комедия“, „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“, „Един ден от залеза на света“ и други.
В чест на 110-годишнината от рождението на Уилям Сароян, насочваме вниманието си към няколко негови известни цитата.
„Жалко, че не са измислили награда за тези писатели, които са успели да се въздържат от съблазънта да подарят на света още една негодна книга.“
„Не знам кое прави писателя, но това най-вероятно не е щастието.“
„Изкуството се нуждае от по-големи хора, а политиката – от по-добри хора.“
„Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее.“
„Добрите хора са добри, защото са стигнали до мъдростта чрез провала. Нали знаете, че от успеха получаваме твърде малко мъдрост.“
„Може и да съм се провалил в живота, но получих готов материал за работа.“
„Необходими са много репетиции, докато човек стане себе си.“
„Когато се смееш, смей се докрай. Когато се ядосваш, бъди добър и се ядосвай. Опитай се да бъдеш жив. Съвсем скоро ще си мъртъв.“
„Всеки жив човек на този свят е просяк в един или друг вид – всеки един, голям или малък.“
„Най-голямото щастие, което може да изпиташ, е да не се стремиш непременно към щастието.“
„Интересувам се от лудостта. Вярвам, че тя е най-значимото и най-постоянно нещо в човешкия род.“
„Пишеш хитова пиеса по същия начин, по който пишеш и пълен боклук.“
„Не мога да мразя за дълго. Не си струва.“
„Всяка книга може да направи животът, или поне част от него, по-красив.“
„Всички неща лежат тихо в тъмнините на възможностите.“
„Не трябва да забравяш винаги да даваш от всичко, което имаш. Трябва да даваш безрасъдно дори. Трябва да си екстравагантен. Трябва да даваш на всички, които идват в живота ти. Тогава нищо и никой няма да има властта да се измами, защото ако дадеш на крадеца, той не може да открадне от теб и вече не е крадец. И колкото повече даваш, толкова повече ще трябва да даваш.“ (из „Човешка комедия“)
